Червената футболна легенда умря

Няма футболен фен в България, който да не е чувал гнусната синя песничка: "А ЦСКА умре, але-але!". Гнусна, разбира се, от гледна точка на червените фенове. И толкова болезнено реална след новината за обединението на ЦСКА с Литекс и Чавдар (Етрополе).

Планът изпълнен: Погубиха Литекс, за да живее ЦСКА

Сценарият се изясни и реализира бързо, особено след срещата на Гриша Ганчев с Бойко Борисов. Оттук-нататък просто няма смисъл ...

Когато ЦСКА отиде във "В" група, бях един от тези червени фенове, които си мислеха, че всяко зло е за добро. Че велик клуб като армейския ще преживее своя катарзис така, както са го правили и както го правят много други по цял свят - Фиорентина, Наполи, Глазгоу Рейнджърс. И през тази година на уж пълно падение червените донесоха толкова радост на публиката си, колкото не са носили от началото на века поне. Купата на България беше венец - далеч по-радостното е, че ЦСКА преоткри радостта от играта и го направи с много и много български момчета. Сега обаче, след перверзното обединение, само пълни наивници могат да вярват, че новият клуб няма да тръгне по добре познатия път на комисионни, съдийска подкрепа, когато е нужно и връщане в договорките, заради които българският клубен футбол е отдавна забит в блатото и нормалните хора са толкова отвратени, че ... всъщност има ли подходящо сравнение? Затова всъщност се раждат и медийни футболни "национални каузи", налагат се с истерично врещене в ефир и стават "силните на деня" - само че каузите не живеят от пиарите, а заради силата на немислимото множество сърца. А фалшивите каузи - е, на тях историята не прощава никога.

Станах фен на ЦСКА като малък заради магията на Стоичков, Костадинов и Пенев. Гледах ги със захлас във времената на "Велико Търново 84" и още преди да бях чувал приказката, че жените са до време, а отборът е до гроб, детското ми футболно сърце я беше усвоило на подсъзнателно ниво. Същото това сърце сега изтуптя за последен път и угасна. От този удар съвземане няма - защото си отиде нещо безвъзвратно. Отиде си детската ми футболна любов. На всичкото отгоре точно Стоичков дейно участва в "спасението" на ЦСКА - защото когато дойде време за срив, той обикновено е пълен и тотален.

Официално: Роди се ПФК ЦСКА 1948

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

Новият клуб е къщичка за пиленца. Направо за кокошки - за алчни и гладни, гледащи просото създания. Това не е ЦСКА. Да, през годините армейският клуб е преминавал и обединявал в себе си много клубове - ето ТУК можете да видите житейският път на ЦСКА. Ужасното обаче е, че сега, освен всичко друго, за да живее някакво Франкенщайн подобие на ЦСКА беше затрит двукратен шампион и четирикратен носител на Купата на България. Нищо в историята на ЦСКА не може да се сравнява с това. И никакви оправдания за скапаната ни държава не важат - че мутрите са затрили ЦСКА, вкарали са го в спиралата на дълговете и държавата не си упражнила контролната функция, затова сега е длъжна на армейския клуб. Извратена логика, която изплува, защото е по-лесно. За състоянието на държавата са виновни гражданите ѝ - който каквото сам си направи, друг не може да му го направи.

Иска ми се да намеря нещо, нещичко, което да ми вдъхне оптимизъм. Но не мога. А най-лошото от всичко е, че не мога не защото ме боли, а защото остана само онова тотално безразличие, което се настанява след като всичко друго си отишло. Само се надявам да няма толкова много като мен - дори на най-големия си неприятел не бих го пожелал! И защото животът е такъв, нека завърша с: "Горчиво - много горчиво ..."