90 минути борба срещу цял живот робство

Футболните фенове често са сочени за болните животни в стадото, наречено "български народ". Обвиненията към тях са, че са лумпени, простаци, а всичко се обобщава с "как да си заведеш детето на стадиона, когато тези са там". Присъдата е прекалено тежка, а истината съвсем друга. Ако и останалите бяха като "тези", то България щеше да е далеч по-смислена страна.

Последният красноречив пример в това отношение е мачът България - Хърватия. Който може да бе най-слабият за футболистите от много време насам, но на трибуните се случи нещо, което трудно ще бъде надминато. Случи се "българщина", нещо толкова рядко виждано у нас...

Зарядът в запалянковците се усещаше още преди мача. Няколко месеца те нямаха възможност да видят своя тим и събраната енергия витаеше във въздуха. Да, националният стадион не се изпълни, но и 30 000 бяха много при това управление на футбола ни, "блеснало" с поредна издънка - цените на билетите за този мач. Ако сте българин, живеещ в чужбина, няма как да не се насълзите при изпълнението на националния химн в този мач. Толкова синхронно пеене на "Мила родино" от страна на феновете не е имало в историята. Момент, в който да се почувстваш горд, в който да си кажеш, че за тази страна има надежда, щом толкова я обичаме.

Да, хората бяха по-малко от тези на Лудогорец - Реал (Мадрид). Къде са били тези "патриоти" не знам. Или може би не им се е гледал Лука Модрич за втори път в рамките на седмица. И слава Богу, защото срещу Хърватия атмосферата бе като на истински футболен мач, а не като на мач на Лудогорец.

Урокът по родолюбие започна от първата минута. Дразнителят го имаше - хърватските фенове, на които трябваше да покажем кои сме. Защото последният път, когато Хърватия ни гостува - през 2005 г., феновете на "шахматистите" изнесоха урок по сплотеност и отдаденост на нашите запалянковци. Този път бе различно.

"Кротките и възпитаните" отново ще скочат на ултрасите, заради ситуацията в 25-ата минута. Хвърлените факли и димки могат да донесат наказание, но срещу феновете не трябва да бъде казвана и една лоша дума. Защото те просто се защитиха. Когато хърватите викат "цигани" няма как да седиш мирно и във всеки българин би трябвало подобно скандиране да събуди инстинкт за реакция. Още повече, че преди мача хърватите се държаха агресивно в центъра на София и нападнаха невинни хора на ул. Сан Стефано. Като цяло "усташите" си го просеха.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

"Съединението прави силата" пише над Народното събрание. Но там това са само думи, не и дела. Не беше така на "Васил Левски". Където всичко бе загърбено в името на националната кауза. Сектор Б започваше "Българи", а Г отвръщаше с "Юнаци". Тук нямаше Левски и ЦСКА. Имаше атмосфера, която впечатли играчи, видели почти всичко и свикнали с балканския по-буен нрав. Призна го капитанът на хърватите Дарио Сърна след мача. Подвигът наистина бе огромен, защото няма как да преглътнем факта, че през годините често мачовете на националния отбор са преминавали доста скучно. "Българи юнаци" бе втръснало, а други скандирания за този тим просто нямаме. Затова феновете взеха нещата в свои ръце. И прекроиха собствените песни за да вдъхнат кураж на играчите на Любослав Пенев. Сектор Г запя "червената" "Само ти, във сърцата ни...", а "сините" фенове отвърнаха със "Сърце, душа, за България", което иначе завършва със "за Левски София". Резултатът бе страхотен, от един от най-гостоприемните стадиони в Европа, изведнъж "Васил Левски" се превърна във врящ котел. В истински бастион на българщината. В мястото, където съединението наистина прави силата.

Седмица след изборите народът коментира резултатите, поредните машинации с купуване на гласове и все по-дръзкото поведение на ДПС и лидерът им, говорещ сякаш като от пъкъла. Правим го под сурдинка - пред телевизора, по телефона, максимум в кръчмата с приятел. Не пред много хора. За да не вземе да чуе някой, защото не се знае кой какъв е. Докарахме го дотам в собствената си държава да се чувстваме застрашени от протурска партия. Да ни е страх да кажем дори на глас, че Лютви Местан говори недопустими неща, когато вътрешно искаме да го изкрещим. Поставени сме в ситуация, която оттук нататък може да доведе само до едно - робство. Начинът да се предотврати - ако има повече като феновете на "Васил Левски". Които без грам свян подеха в един глас "Смърт за ДПС, смърт за ДПС"!. Да, подобен призив е краен, но дълбоко заспал народ може да бъде събуден само с радикални действия. Каквито тези момчета и момичета започнаха. Може би затова сред народа определени лица ги определят като "лумпени". Просто защото са неудобни. Доказаха го и с транспаранта "Купуваш 864 гласа и влизаш в Парламента! Кюстендилци, дръжте се, заедно да изметем тази пасмина в Турция" по адрес на скандалния случай с бат Сали. Teзи хора показаха, че няма да стоят безучастни, че случващото се в държавата ги интересува и са готови на ответна реакция. Че са готови да бъдат гражданското общество, когато то отстъства. Да бъдат това, от което негодниците в парламента ги е страх най-много.

Въпреки безумно слабата игра и тоталната апатия на българските футболисти, феновете не се отчаяха в течение на мача. Те подкрепяха играчите до последно и пяха с пълни гърла през цялото второ полувреме. Знаейки, че в днешно време каузите, които да ни обединят, са твърде малко и си заслужава да се отстояват. За тези българи резултатът нямаше значение, защото те бяха категоричните победители след тази вечер. И когато често казваме, че тези хора заслужават и футболисти на такова ниво, можем да отидем и по-далеч - тези хора заслужават сънародници на своето ниво. А не такива, на които в съзнанието робството никога не е свършвало - онези "кротките и възпитаните", които най-обичат да спят дълбоко.