Изпадащ? Нищо, щом плаща... Или как последните да станат първи?!

В края на миналата година, когато се правеха и спортните равносметки, мнозина съжалиха, че българският национален отбор не се пребори за първото място в групата си в Лига на нациите. А при награждаването на Футболист на годината стана ясно, че цялата призова тройка е от играчи от Първа лига, което отдавна не се е случвало. Между тези две събития има едно голямо общо, и то дава отговор на много от песимистичните въпроси за българския футбол.

Това, което изглеждаше, че се налага като тенденция сред българските футболисти, се потвърди и през зимния трансферен прозорец. И, въпреки че Кирил Десподов осъществи трансфер в Серия А, се случи нещо по-обезпокояващо, по-показателно. Трансферът на Галин Иванов в Унгария.

Офанзивният полузащитник взе решение да продължи кариерата си в унгарския Халадаш. И няма нищо кой знае колко лошо в избора му да играе в първенство, което е по-слабо от българското. По-слабо с цели 5 позиции. Лошото е, че подписа с последния в класирането. Според слуховете, заради примамливата сума от 500 000 евро, която щял да прибере за престоя си в Халадаш. А Иванов, освен, че е млад (30 години), е и български национал. Сега родните фенове ще очакват от футболист, приел да играе в последния отбор в 33-ото по сила първенство в Европа, да се бори за класиране на България на Евро 2020...

ЗВЕЗДА БЕЗ ОТБОР И ДВАМА 34-ГОДИШНИ В ТОП 5 НА НАЙ-СКЪПИТЕ БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛИСТИ

И положението като цяло при националите ни не е много по-розово. Особено при футболистите, които играят зад граница. Опитният Петър Занев, например, също като Иванов, играе в последния отбор в своето първенство. Да, в Русия, която е на шесто място в лигите на Стария континент, но борбата за изпадане си е сходно упражнение във почти всяко първенство.

Общо взето трима български национали трупат опит в първенства, по-ниско ранкирани дори от нашето. А в първенство от първите 10 на континента играят едва шестима. И то са на седмо (Страхил Попов, Касъмпаша и Ивелин Попов, Ростов), единадесето (Георги Костадинов, Арсенал Тула), девето (Николай Димитров, Урал), петнадесето (Кирил Десподов, Каляри) и последно място (Занев, Енисей).

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Не по-добро е положението с нашите футболисти, които са в челото или в първата половина на таблицата в първенствата, в които играят. Слован на Васил Божиков, например, е лидер в Словакия, но първенството е дори зад нашето - на 30 място според www.ecaeurope.com. Симеон Славчев е на второ място с Карабах, но в 26-ото по сила първенство. Втори е и Георги Миланов с Мол Види, но в 33-ия шампионат в Европа - унгарският. Божидар Краев също е втори в Дания с Мидтиланд, в шампионат номер 14 на Стария континент, но той пък не получава редовно шансове за изява. Погон на Спас Делев е пети в Полша, 25-ото първенство на Европа. За сравнение: Първа лига е на 28-мо.

Затова трябва да се запитаме: Кой е съветникът на българските звезди, когато сменят клубовете?

Ако мотивът им е "Искам да се развивам в чужбина", трябва някой да им посочи ясно: Не всеки опит в чужбина е наистина развитие. Ако мотивът са парите, трябва някой да ги попита за какво се борят - за няколко хиляди евро повече или за развитие, сключване на дългосрочен контракт и придобиване на известност? Защото и един от най-известните български футболисти - Валери Божинов, се поблазни за китайските пари, но бързо се разочарова и остана в историята с израза: "Враца ми е Ню Йорк".

Халфът Георги Костадинов и крилото Николай Димитров пък не сгрешиха с избора на първенство - Русия е петата по сила лига в Европа, но предпочитанието им за клуб беше малко разочароващо. Урал, за съжаление, нито е име, нито обещава голям напредък с 13-ото място, което заемаше при привличането на Хичо. Да не говорим за Арсенал (Тула). Някои родни звезди взимат решение, привлечени от възможността да играят в евротурнирите. Това е чудесно, но зависи колко мача биха могли да запишат там - над дузина или 1-2 тъжни квалификации...

Затова и ние, журналистите, се принуждаваме, когато отразяваме мачовете на родните легионери, да слагаме заглавия като "Еди-кой си с пълни 90 минути в мач на еди-кой си" или "Този с 45 минути при загуба на своя отбор". И ни става тъжно, когато в Италия пишат, че не знаят какво да очакват от Кирил Десподов, тъй като "българската Първа лига е на светлинни години от Серия А". И още по-тъжно, когато в страните на съперниците на "лъвовете" пишат, че България е малък отбор.