Бандаловски с ценен съвет към младите и защо в крайна сметка се озова във Верея

Универсалният бранител Иван Бандаловски беше до болка откровен и заяви, че не е планирал преминаването си във Верея предварително. Дори напротив, бившият играч на Литекс и ЦСКА призна, че изобщо не е искал да се връща тук, като само административната засечка с Болтън го е принудила да премисли.

„Близо 4-5 години са минали, откакто за последно играх в България. Има разлика, нивото е по-слабо от преди. Така ми се струва. За 3 мача това видя“, каза Бандаловски пред „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT.

„Бях почивал 7 месеца някъде, доста оферти имах, отказах някои и може би допуснах грешка с това. При другите така се получи, че трябваше да остана тук и да играя в Първа лига. Така се получи, че дойдох във Верея. Познавам треньора и президента, знам добре що за хора са.“

„Аз сам се убедих, че трябва да приема. Говорих с президента тук, имах и други обаждания от Първа лига, но те бяха за по-дълги договори. Много е спокойно в Стара Загора, организацията като за България е на ниво. По принцип имаше оферти от тимовете в топ 3, но не искам да говоря. Изобщо не исках да се прибирам в България, но така се развиха нещата. Едно е да играеш футбол, друго е да си стоиш у дома и да тренираш физически. Един футболист се чувства като болен, когато не може да играе.“

„Контакт с Гриша Ганчев? Не искам да говоря. В ЦСКА преминаха едни от най-силните ми години и завинаги ще ги уважавам. Щом съм във Верея, не искам да говоря за други отбори. Естествено пожелавам успех на ЦСКА и може би един ден ще се върна там, кой знае.“

„Виждате защо не исках да се връщам тук – нивото пада. Левски и ЦСКА не са това, което бяха. Когато тези два отбора са слаби, и нивото е ниско. В държавата е такава ситуацията, няма пари, а това се отразява и на по-малките отбори.“

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

„Проблемът е, че няма футболисти, че в школите не се работи както трябва. Виждате какви срамни резултати правят юношеските и младежките формации. Сърбия, понеже бях там и мога да съпоставя, те станаха световни шампиони до 20 години, ние не знам кога за последно сме класирали. Виждате един Иван Цветков, който не бе играл толкова време, а сега влиза и прави разликата. На повечето млади играчи сега са им по-интересни телефоните и компютрите. Жени, дискотеки, дрехи, такива работи. Мисленето тук е объркано, в Сърбия не е така. Там момчетата са доста скромни и мислят само как да се развиват. Стоят след тренировка, за да се усъвършенстват. Такива работи не са им познати. Икономически там не е по-различно отколкото е тук. За година и половина в Партизан продадоха може би над 20 футболисти. Методиката е много добра там. На 17-18 години играчите са готови за първия отбор. Първенството им е една идея по-добро, защото имат доста играчи, които са били в чужбина. Виждате къде играят техните футболисти и къде – нашите. Не е до пари или нещо такова, а до манталитет и работа.“

„Като малък правех доста глупости, после почнах да израствам – знаех как да тренирам, как да живея. Чужбина ме научи на много, работих с доста футболисти, треньори. Както годините, така и чужбина ме научи. Тук децата трябва от малки да се учат как да се грижат за себе си.“

„Всеки един иска да върне времето назад, но не става. Навърших 30 години, тепърва има още доста време да играя, чувствам се добре физически. Големите играчи играят до 35-36 години, когато са топ ниво. Не че се сравнявам с Ибрахимович, но футболът вече е на друго ниво.“

„Бях на 18, когато отидох във Фейенорд. Ще кажа на младите да мислят само за футбол, другите работи няма да избягат. Не бива да се занимават с глупости. Сега е добър моментът за младите, защото футболът в Първа лига е слаб и могат да изпъкнат.“

„С Болтън не се получиха нещата, защото имаше проблем и не можаха да ме картотекират. Трябваше иначе само да стоя там и да тренирам. Затова реших да дойда тук и да играя едни 25-26 мача.“

„С Божинов се чувам всеки ден, много се радвам за него. Пожелавам му успех. Надявам се отново да мога да играя заедно с него някъде. Той ми е много близък, сродни души сме. Той е добър човек, колкото и да има негативизъм към него в България. Помагал е на много хора. Да играе в Китай е голямо постижение за него и за всеки български футболист.“

„Националния отбор? Аз съм показал своите качества, само г-н Хубчев може да реши за мен или за Валери. Ако прецени, винаги може да разчита на мен“, каза още Бандаловски.