Българският футбол - закривай!

Как сте, мили момчета, ритащи топка? Как се чувствате? Виждате ли смисъл да продължавате да живуркате?

Изминаха 14 часа от най-големия срам в новата ни футболна история – 1:1 у дома с Малта. И не се чува ни гък, ни стон. Което е най-нормалното и радостно нещо на света – най-после на посредствеността се отговори с мълчание.

Може би нямаше да има чак такава тишина, ако Кубрат Пулев не беше излязъл преди по-малко две денонощия на професионалния ринг в тежка категория за титлата на IBF срещу боксовия властелин Владимир Кличко. Но Фортуна си знае работата – след години и години на терор срещу българския футболен запалянко, хвърли допълнителна мантия на забвение върху голия български Цар Футбол.

Пошлата голота на най-гледания в световен мащаб спорт лъсна най-силно от трибуните. Там нямаше достатъчно хора да напълнят дори Камерната сцена на Народния театър „Иван Вазов”. Браво за което. Все ще е така, докато на няколко кухи лейки не им дойде акъла в главата – така повече не може. Не може да лъжеш хората и да очакваш, че те няма да реагират. Футболът отдавна е бизнес, но не нашенският, байганьовският, а професия. В белите държави професията е нещо, което се уважава. Когато имаш уважение към даден занаят, тогава гониш големите резултати. У нас уважение няма. Няма терени, няма прозрачно финансирани футболни клубове, няма работещ Български футболен съюз. Има само кокошкарстване, мишкарстване, далавери. Ден да дойде, друг да мине.

Е, дойде Денят на Страшния съд. Присъдата я получихме по най-добрия начин – от малтийските рицари. Добре че Мифсуд го нямаше, иначе щяхме да се наредим до Гърция и Фарьорските острови. Има време и за това де. Защото футболните ни ръководители няма да се стреснат. Трябва доста по-голямо забвение, което дългосрочно да им удари джобовете. Никакъв интерес, никаква публика. И чак тогава може футболът да тръгне да се лекува. Дотогава ще седи там, в калта – в краката на заслужилите уважение и внимание като Кубрат Пулев и Григор Димитров. А коментарите ще са кратички - колкото да не заспим.