Голямото „Да” на чужденците за националния отбор

Звездата на Лудогорец Марселиньо стана поредният играч от чужбина, който изяви желание да играе за българския национален отбор.

Дали от куртоазия, дали от преследване на лични цели и амбиции все повече чужденци напират да бъдат част от селекцията на Любослав Пенев. Няма футболист, който при зададен въпрос от страна на медиите, да не отговори, че би облякъл екипа на „трикольорите”. Проблемът обаче е, че според правилника на ФИФА даден състезател може да играе за друг национален отбор извън родината си, ако има петгодишен престой във въпросната държава. Истината е, че селекционерът на „лъвовете” отдавна има желание да вземе в тима бившото крило на Левски и настояща звезда на ФК Краснодар Жоаозиньо, както и Мишел Платини от Славия. За негово съжаление обаче това е невъзможно.

Пенев показа, че няма нищо против чуждестранните играчи. Младият специалист често прибягва до услугите на сръбския вратар Иван Чворович и Маркиньос, който от много години насам живее в страната ни. Футболистът на ЦСКА обаче едва ли скоро ще иска отново да играе за „лъвовете”, тъй като в последния си мач за тима срещу Чехия от квалификациите за Мондиал 2014 бе бурно освиркван и обиждан от феновете заради цвета на кожата си.

През годините България е правила доста експерименти с чуждестранни играчи в националния отбор. Най-много представители от чужбина имаше по време на европейското първенство в Португалия през 2004 г. Тогава честта на „лъвовете” защитаваха Предраг Пажин, Златомир Загорчич и Зоран Янкович, а „трикольорите” отпаднаха още в груповата фаза на турнира без спечелена точка.

След това фланелката са обличали още хърватинът Игор Томашич и бразилецът Лусио Вагнер. Тиаго Силва се опита да научи химна на България и участва в една контрола с Турция, но после се оказа, че няма право да е национал на страната ни, тъй като е играл за младежкия отбор на бразилците.

В световния футбола е практика да се натурализират играчи. Аржентинецът Луис Монти, известен с прякора Бизона от пампасите, е първият футболист, играл на световни първенства с националните отбори на две страни. През 1930 г. на мондиала в Уругвай той е част от тима на родината си, а четири години по-късно селекционерът на Италия Виторио Поцо получава разрешение от диктатора Бенито Мусолини да привлече Монти в състава. Тогава „скуадра адзура” става световен шампион. Легендарният Алфредо ди Стефано има мачове за три различни тима – Аржентина, Колумбия и Испания.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Френският национален отбор е съставен от голям брой тъмнокожи играчи, чиито корени са от бившите колонии на страната в Африка. За Германия играят футболисти с полски (наскоро отказалият се от тима Мирослав Клозе и Лукас Подолски), турски (Месут Йозил), тунизийски (Сами Кедира) и ганайски (Жером Боатенг) произход . В Португалия никога не са смятали бразилците за чужденци и затова често има представител от южноамериканската страна в отбора (преди време играеше Деко, а сега стълб в защитата е Пепе). Еузебио бе роден в Мозамбик, но това не му попречи да се превърне в най-голямата легенда на португалския футбол. Дори родината на модерния стил на игра тики-така прибегна преди време до услугите на натурализирания бразилец Маркос Сена, който изигра ключова роля за "Ла Фурия" при спечелването на европейско първенство през 2008 г.