Любомир Корадов: Българският футбол трябва да претърпи коренна промяна

Г-н Корадов, Вие сте част от листите на БСП за Пловдив, а наред с вас има още три футболни легенди - Емил Велев-Кокала, Христо Марашлиев и Георги Георгиев - Гецата; познавате ли се с тях от преди и ако да, какви са отношенията ви? Има ли някаква съвместна история за разказване?

Да, познавам се много добре с Емил Велев и с Гецата. С Христо сме се срещали на зеления терен. Отношенията ни са прекрасни, тъй като ние като спортисти сме изградили характери на отзивчиви, колегиални и готови всеки един да помогне на другия в дадена ситуация.

Да, има доста за разказване. В спорта има доста ситуации, които в нормалния живот са интересни за околните. И Кокала, и Гецата са малко по-големи от мен и аз винаги съм се възхищавал от тяхната популярност, тяхната известност и добрата комуникация с фенове и привърженици на клубовете.

Какво ще разкажете за онези времена, в които бяхте халф на Локо Пловдив? Какво от тогава до днес липсва в българския футбол?

Прекрасно време. Аз съм от златното поколение, роден 1966 година. Имах честта и удоволствието да играя с момчета като Стоичков, Пенев, Костадинов, Балъков в юношеския и младежки национален отбор, а в мъжкия отбор на Локомотив Пловдив влязох на 16 години по настояване на тогавашния треньор Христо Бонев. Учех се от имена като Садъков, Ераносян, Стефан Стайков, Курбанов, Христо Колев. Какво повече от това да искам на 16 години. Българският футбол от времето, когато играех и сега е в различни галактики. Гореизброените имена бяха звезди от световна величина. В момента има добри, талантливи футболисти, но на възрастта от 16 години, в която ние влязохме в мъжкия футбол, сега нещо се чупи и продължават като редови играчи. Липсва йерархията, липсват уважението и човешките ценности, в които ние бяхме възпитани.

Как се промени самият отбор за повече от три десетилетия? 

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Отборът за 3 десетилетия е променен коренно, както и ситуацията в света. В момента нямаме собствени кадри юноши, а разчитаме на легионери, хора, които нямат в сърцата пламъка на Локомотив Пловдив.

Възраждането на българския футбол на международната сцена се чака вече десетилетия наред. Защо продължава това стръмно падане надолу и какво трябва да стане, за да се преобърне тенденцията? 

Българският футбол, по мое скромно мнение трябва да претърпи коренна промяна като наредби, методика и ангажираност от държавата към него. Трябва доста време, за да може да се създадат таланти, които наистина ги има в България, като Стоичков, Садъков, Ераносян, Христо Колев.

Спадаме и значително по медали на олимпийските игри; имате ли идеи и визия за позитивна промяна там?

България беше спортна държава, която държеше челните места с медали на световни и олимпийски игри. Основното предимство беше, че имаше масов спорт, спортни училища, спортни паралелки и държавна политика за талантливи български спортисти. Основна пречка да имаме подобни резултати са спортните бази в страната, които са в лошо състояние, както за професионалния спорт, така и за масовия. Общини и държава трябва да подсигурят и да обновят достатъчно съоръжения, изцяло профилирани за спорт и двигателна култура. Субсидирането от държавата към спортни училища, спортни паралелки и масов спорт трябва да е в пъти по-голямо.

Немалка част от спортните бази в страната са в лошо състояние и както професионалния спорт, така и масовият, рядко може да получи условията да се развива. Тъй като давате заявка за политическа дейност, как бихте решили тази криза? 

Един от основните акценти в кампанията ми ще бъде масовия спорт. За съжаление статистиките в последните години са доста стряскащи – все по-малко българи спортуват, дори и любителски. При децата положението е още по-страшно – затлъстяване, гръбначни изкривявания, проблеми с поведението. Липсва държавна политика в детско-юношеския спорт, не се подпомагат школите. Няма база за упражняване на различните видове спорт, с изключение на футбол, фитнеси на открито и рядко баскетбол и волейбол, но в повечето случаи това са дадени на концесия, и съответно платени бази.

Ще работя за промяна в законодателството – много по-голямо подпомагане на спортните школи, на масовия спорт. Спортните бази трябва да бъдат вкарани в публичен регистър – и не говоря само за големите спортни обекти, а и за всички площадки в града, определени за спорт, не малка част от които за съжаление са в лошо състояние и са опасни за ползващите ги. Ще направя предложение да бъдат подпомагани в по-голям обем и спортните училища в страната, като грижата за базите им да бъде не само тяхна отговорност, а и на държавата. Това трябва да стане държавна политика, за да имаме здрава и успешна нация.

Има ли определени положения от футбола, с които виждате прилика в политическата дейност

Разиграване на топката в ширина.