Националният стадион на глупостта

Спортен стадион е сериозна инвестиция, не е като да боядисаш вратата на банята и след година да се сетиш, че не ти харесва. 12 години след като беше тотално реновиран, националният "Васил Левски" се оказа тотално непригоден за футбол от висока класа. Иначе казано, 15 милиона лева изтекоха в Перловска река и в нечии джобове. Толкова приблизително отидоха за реновирането на националния ни стадион.

През 2002 г. го открихме с победа 2:0 над Хърватия. Още тогава се чудех на възторга, с който разпитваха известните ни гости какво ще кажат за красивия ни нов стадион. "Невероятен е", лъжеха братя Нико и Роберт Ковач. Колко да е невероятен, като играеш в Бундеслигата? Но телешкият възторг се засилваше. А бяхме направили едно лъскаво нищо. Най-малкото, Никой не направи козирки напук на предупрежденията от ФИФА и УЕФА, че идват времена, в които поне 2/3 от местата трябва да са покрити.

Не че има нужда някой да ти каже как е по-добре да си сух отколкото да зъзнеш мокър два часа. Още тогава нямаше нормален ВИП, журналистическа ложа, таблото бързо остаря. Пълна катастрофа. Проектът стартира при правителството на СДС, ремонтът на практика беше осъществен при кабинета "Сакскуборготски". Сигурно и в следващите управления може да се намери кусур. Така че да се търси отговорност - късно е. Поредните изгубени милиони и пропиляни години. Като всичко друго в държавицата ни.