Пред "Българи юнаци!" цената няма значение

След 1998-а Хърватия отново има силна футболна генерация. И сравненията между Звонко Бобан, Роберт Просинечки и Давор Шукер, от една страна, и Лука Модрич, Иван Ракитич и Марио Манджукич - от друга, са неизбежни. Генерално погледнато, е тежко да се оприличават тези тройки, носещи отборите на своето време. За 16 години футболът е еволюирал много, а и продължава да се променя. Дори и един Пеле не бил имал шанс днес. В този ред на мисли идва въпросът как биха изглеждали в съвременния футбол Бобан, Просинечки и Шукер. Те хванаха от сегашния стил на бързина, физика и глобална мощ.

И в интерес на истината след онова знаменито поколение Хърватия не е имала толкова качествени футболисти, които да играят накуп в най-големите световни клубове. Не просто да бъдат в съставите на въпросните отбори, а да са фактори, лидери.

Това, което свързва Бобан, Просинечки, Шукер, Модрич и Манджукич, е, че всички те са играли в Динамо (Загреб) - някои по-кратко, други за по-дълго. Фактът, който разграничава двете ни поколения, е, че днешните момчета нямат свой собствен стил и съответно постоянен състав. Едно време насън да ни бутнеш изброявахме 11-те от световното през 1998-а. Днес да познаеш с кои играчи ще започнем мача е все едно да решаваш кръстословица.

Мирослав "Чиро" Блажевич, който изведе отбора до третото място на мондиала във Франция, стандартизира състава, ако мога така да се изразя, докато актуалният селекционер Нико Ковач непрекъснато ротира, експериментира. Чиро, както той обичаше често да казва, слагаше футболистите на постове, на които си пасват като дялан камък (единствено нападателят на Челси Марио Станич беше принуден да играе като десен бек, защото имаше дефицит на тази позиция).

Сега Ковач може би греши най-много с двамата най-добри - Модрич и Ракитич. Той ги събира като двойка вътрешни халфове с много повече дефанзивни, отколкото офанзивни задачи. Затова и националният отбор на Хърватия се задъхва при изнасянато на топката.

Ковач бяга от класическите опорни халфове, каквито през 1998-а бяха Звонко Солдо и Крунослав Юрчич. Такива футболисти биха давали свобода на Лука и Иван сега.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Незаависимо че днес Модрич играе в Реал, Ракитич - в Барселона, а окупира европейския връх с Байерн (в същото време Ковачич е в Интер, Ловрен в Ливърпул, а Олич и Перишич във Волфсбург), не може да се каже, че вече са по-големи футболисти от предшествениците си.

Може по клубна принадлежност и да са равни на онези великани - Бобан бе в Милан, Шукер - в Севиля и Реал, а Просинечки - в Реал и Барселона. Но има една "малка подробност", която остави днешните звезди на поне една крачка от Клас'98. Иде реч за успехите с националната фланелка. Звонко, Давор и Роберт станаха трети в света, а тези сега - не. На всичкото отгоре на световното в Бразилия не прескочиха групата. Така Франция, където през 1998-а изживяхме върховната наслада, е големият шанс да достигнат "синовете на Чиро". Но истинската им цена, не тази от трансферните суми и заплатите в европейските грандове, ще си проличи в петък в София, когато се изправят срещу "Българи юнаци!" - добре познатия ни възглас от трибуните и надъханите от него противници на "Васил Левски".