Приливите и отливите в треньорската професия

През следващите дни Изпълкомът на БФС ще реши дали да остави Любослав Пенев за селекционер на българския национален отбор. Специалистът пое тима през ноември 2011 г., а досега под негово ръководство "лъвовете" са изиграли общо 24 мача (10 контроли и 14 официални двубоя). В тях Пенев е постигнал девет победи срещу осем загуби, а седем пъти е завършвал наравно. Дори и с тази статистика хората в България – пресата, феновете и футболните специалисти са на различни мнения относно бъдещето на Пенев.

Както в живота, така и в треньорската професия винаги има върхове и спадове. Има и такива специалисти, които преди време постигнаха успехи, но в последните години ръководените от тях отбори се представят доста слабо, а причините за това може би са много, но и до днес остават неясни.

Един от тях е Роберто Манчини. Той започна като треньор във Фиоренитна, когато клубът бе раздиран от тежка финансова криза и бе принуден да продаде звездите си Толдо, Батистута и Руи Коща. Манчини не успя да спаси отбора от изпадане, след което пое Лацио. В периода 2002-2004 г. успя да класира на два пъти "орлите" в евротурнирите. Това не остана незабелязано и застана начело на Интер. С гранда от Милано постигна най-големите си успехи – спечели три шампионски титли на Серия А. След това беше назначен за треньор на Манчестър Сити. С "гражданите" спечели куп трофеи, но през 2013 г. тимът тотално се провали. Тогава англичаните не спечелиха нищо и отпаднаха още в груповата фаза на Шампионската лига. Роберто Манчини беше уволнен, а малко по-късно пое Галатасарай, където с футболисти като Снайдер, Муслера и Дрогба взе само един трофей – купата на Турция. Сега отново се завърна в Интер и само времето ще покаже каква работа ще свърши в гранда от Милано.

През последните дни Клаудио Раниери отново стана много актуален. И то не заради някакви успехи, а заради това, че беше уволнен като селекционер на Гърция заради слаби резултати. Това не е първият провал на италианеца, който през 90-те години беше считан за един от най-добрите специалисти.

След като през 1993 г. вкара Каляри в Серия А, подписа договор с Фиорентина. С "виолетовите" спечели купата и суперкупата на Италия, след което стана треньор на Валенсия. Начело на "прилепите" взе купата на Краля и трофея в турнира "Интертото". След това веднага направи голям скок и имаше амбицията да направи Атлетико (М) шампион на Испания, но в крайна сметка тимът толкова лошо се представи, че той бе уволнен, а малко по-късно "дюшекчиите" изпаднаха от елита. След това треньорската му кариера премина без успех в Челси, а в последните десет години смени цели седем отбора и единственото му постижение беше по време на втория му период начело на Валенсия, когато спечели суперкупата на Краля.

Подобна е съдбата и на Ектор Купер. Той успя да класира Валенсия на финал на Шампионската лига, но след това реши да пробва късмета си в Италия като треньор на Интер. Не успя да направи "нерадзурите" шампиони и беше уволнен, когато отборът се намираше на 8-о място след 10 изиграни кръга. През последните седем години смени седем отбора. За този период той беше треньор на Бетис, Парма, националния тим на Грузия, Арис (Солун), Расинг (Сантандер), Ордуспор и Ал Васъл.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!