Само в SportLive! Ще играе ли треньорът на Гигант Съединение срещу ЦСКА? Ето го отговора от първо лице

Тази събота в Съединение ще има истински футболен празник. Местният третодивизионен тим Гигант приема ЦСКА в исторически мач за клуба в 1/16-финалите от турнира за Купата на България.

Треньор на отбора е Георги Мечечиев, който направи добро име като футболист в родния елит. В аматьорския футбол пред него съществува напълно реална възможност да се картотекира като играч и да се подвизава за терена. Sportlive.bg попита 44-годишния специалист и дали планира да го направи за предстоящия мач с ЦСКА и отново да се появи на терена срещу „червените“. Той разказа и за спомените си от двубоите с армейците по време на активната му кариера.

Ето какво сподели Мечечиев пред медията ни:

- Г-н Мечечиев, треньор сте на Гигант, но при аматьорите имате възможност да играете и Вие, ако се решите на подобна стъпка. Смятате ли да се картотекирате и да излезете на терена срещу ЦСКА в събота?

- По принцип мога да се картотекирам, но не съм го направил досега за мачовете на отбора. Не смятам обаче и да се картотекирам, защото съм на принципа, че когато си действащ треньор, си треньор, а когато си играч, си си играч.

- Значи няма шанс да Ви видим отново в игра срещу „червените“?

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

- Не. Абсурд! Когато си треньор, трябва да си отвън и да виждаш нещата, за да може да ги коригираш. За мен не е нормално – или си треньор, или си играч.

- Кой е най-яркият Ви и паметен спомен от мачовете срещу ЦСКА като футболист?

- Това беше през далечната 2000-а година. Тогава аз бях играч на Нефтохимик. Победихме ги с 1:0 в Бургас. Дори си спомням, че останахме и с 10 души на терена.  Червен картон тогава получи Даниел Христов. Еуфорията беше голяма.

Все пак нещата са несравними, защото по онова време в Бургас играеха доста добри футболисти. Сега, да не ги изреждам като Велиян Парушев, лека му пръст, Станимир Димитров, Митко Трендафилов, Малин Орачев, Георги Чиликов, Стойко Сакалиев. Нещата са несравними и като съпоставка на футболисти. Просто този мач ми е останал във съзнанието, защото си спомняте каква беше атмосферата на стадиона в Бургас.

- А кой е най-лошият Ви спомен от сблъсъците с „червените“?

-  Бях действащ футболист на Славия. Гостувахме на „Армията“ и при резултат 1:1 моят приятел Стойко Сакалиев с една много добра задна ножица ни вкара втория гол. Мисля, че беше в 88-ата минута на мача и го загубихме.

- От известно време сте в треньорското поприще, макар и на по-скромни и нискоразредни отбори. Как усещате разликата между това да си на терена и на скамейката?

- Естествено, че разликата е голяма. Като треньор имаш повече отговорност. Все пак трябва да умееш и да се разбираш и да знаеш психиката на 22-23 играчи. А като футболист слушаш наставленията на наставника, излизаш и ги изпълняваш. Дотам, къпеш се и си тръгваш. Докато треньорството е много по-сериозна работа, особено при нас, защото във В група се работи много трудно.

Абсолютно трудно се работи. Даже и мои колеги, които в момента са треньори във Втора лига, бяха в Трета лига, видяха как се работи. Трудно е доста, тъй като момчетата си работят, ходят на работа. Примерно, плануваш тактическа тренировка, а на последната тренировка дойдат само трима човека и оттам ти пропадат всички занимания. Изобщо във В група се работи много трудно.

- Значи сега и град Съединение, и Вие сте изправени пред най-голямото си предизвикателство като треньор?

- По принцип е така. Досега съм бил треньор само в аматьорския футбол – Свобода Пещера, бях начело на Ямбол, с който миналата година отстранихме Струмска слава, а след това играхме с Арда Кърджали в същата фаза на турнира за Купата на България. С отбора на Съединение успяхме да елиминираме Добруджа. Падна ни се гранд, което го искахме всички, за да стане празник.

- Доколкото знам Вие сте треньор и в известна верига за фитнес…

- Да. Аз съм треньор във фитнес „Пулс“. Работя и там. Занимавам се с кондиционни тренировки. Общо-взето всичко в живота ми е спорт.

- Остава ли Ви свободно време?

- Ако трябва да съм честен, ми остава много малко време. Свикнал съм целият ми живот да минава през спорта.

- От доста години живеете в Пловдив. Превърна ли се този град във втория Ви дом?

- Естествено. Аз от 20 години си живея в Пловдив. Родом съм в Ямбол, но от две десетилетия живея в града под тепетата. Така че ми е почти като втори дом.

- За финал – какъв е призивът Ви към феновете и на двата отбора, които ще бъдат на стадиона в събота?

- Нека да дойдат на стадиона. Ще стане един празник. Ние като домакини сме се подготвили много добре за мача. Надявам се, че няма да няма ексеции, макар че няма и как да се случат такива. Дано да се получи и един качествен мач, в което съм убеден.

АВТОР: ИЛИЯН РАДКОВ

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ - Ексклузивно в SportLive! Георги Мечечиев: Сблъсъкът срещу ЦСКА е сбъдната мечта за Съединение! Бленуваме да спечелим този космически мач!