Трифон Иванов: Петев трудно ще успее, вече сме встрани от голямата сцена

Един от героите на САЩ '94 Трифон Иванов даде интервю за TV+, в което говори за работата си като председател на Зоналния съвет на БфС - Велико Търново, състоянието на националния отбор и отношенията си с Борислав Михайлов. През тази година Иванов ще отпразнува половинвековен юбилей - на 27 юли. Точно по същото време ще се отбележи и една година от встъпването му в длъжност във футболния съюз.

Трифоне, как се чувстваш като председател на Зоналния съвет на БфС във Велико Търново?

- Чувствам се добре. Започнах да навлизам в нещата и, колкото и да е учудващо за доста хора, го правя бързо. Идвам с удоволствие на работа.

Как се реши на подобна авантюра? Сигурно малко хора са очаквали да те видят зад бюро?

- Доста години бях извън футбола. Но голяма роля изигра човекът, който е до мен - Валя. Защото тя ме насочи към тази работа, каза ми: "Цял живот си се занимавал с футбол, време е да започнеш отново. Някакво ново предизвикателство ти трябва". И това бе една от причините.

Кое бе най-трудно за теб в началото?

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

- Самото навлизане, защото стана много бързо. Трябваше да започна около август, но през юли Боби Михайлов ме извика и ми каза: "Почваш". Аз му викам: "Ама чакай, как така ще започвам". "Почваш и точка"! (Смее се.) Всичко в движение. Но много ми помогнаха хората около мен, сформира се нов екип. Най-много ми помагат Стефан Чакъров и Трендафил Коцев. Подадоха ми ръка още в самото начало.

Боби Михайлов дава висока оценка за работата ти. Какви са отношенията ви - приятелски или по-служебни?

- Предимно приятелски. Трудно ще забравя първото си работно посещение при него. Качих се при Боби, в костюм, нося тефтерче и си записвам. А той ми вика: "Голяма промяна виждам в теб, нещо не те харесвам така". Посмяхме се добре. Тогава се разбрахме какво и как ще трябва да "копая". Приех условията и доколкото чувам, са доволни от работата ми.

Имаш ли смелостта да критикуваш Боби?

- Да, и нямам никакви притеснения да го правя. Винаги съм бил директен и много съм си страдал от това, но не е причина да спра да го правя. Като видя, че нещо не се случва, както трябва, винаги мога да го кажа директно. Това е една от отличителните ми черти.

Имал ли си противоречия с Боби?

- Не. Но и ние нямаме много допирни точки. Аз си върша моята работа в зоната и прекият човек, който отговаря за нас, е Антон Попов (б.р. - заместник-изпълнителен директор на БфС). Повечето ни срещи са с него. Всеки иска да седне на моето място, отстрани ти се струва много лесно. Но не е така. Има много неща, за които трябва да четеш, да учиш... Хич не е лесно, а и отговорността е голяма.

Добрите отношения между четвъртите в света сякаш останаха в миналото след изказването на Любо Пенев...

- Това беше много грозно. Не искам изобщо да се меся, но не бива да се вадят такива неща. Един прекрасен триумф започна да се очерня в оследните години.

Какво изпита, когато чу всичко това от Пенев и после отговора на Лечков?

- Аз бях встрани и не исках да го коментирам, Въпреки че имах много покани. Това, което имат за решаване, трябва да си го уточнят помежду си. Не е нормално да го правят пред цялата общественост.

Каква цел си си поставил като шеф на зоналния съвет?

- Трябва да развиваме детско-юношеския футбол.

Това всеки го казва. Но има ли реален начин да стане?

- Ще стане, да. Сам като структура и организация БфС не може да направи нищо. Hue не сме факири или магьосници. Трябва да има намеса и на държавата. Трябва да се възвърнат школите, да се вкарат в тях млади треньори и оттам да чакаме резултати. На тези деца, които сега започват, трябва да им се създадат условия за тренировки, възстановяване, съблекални... Съвсем битови нужди, които в България липсват. Моята амбиция е да възродя юношеския футбол, поне в моята зона.

Появиха ли се нови приятели, след като започна работа?

- Много, нормално е. Но хората се заблуждават, че мястото ми е много апетитно. Да дойдат да работят един ден с мен и ще видят какво е. Отговаряш за цяла Северозападна България. За десетина области, които трябва да контролираш.

Имаше ли опити да те вкарат в схема, за да помогнеш на определен клуб?

- Имаше, и то много. Аз обаче със смях ги посрещам и със смях ги изпращам. Обажда се някой да ме увещава: "Хайде да помогнем, така и така". Е да помогнем, ама аз тази година навършвам 50, как да вляза на терена, че да ти помогна?! Всички клубове под мое ръководство са ми еднакви. Абсолютно никакво значение няма, че съм играл в Етър. Всички са равни.

Виждаш ли изход за Етър?

- Изход винаги има. Ето, оправи се стадионът, Бойко Борисов много помогна. Но като завършим "Ивайло", трябва покрай него да се изгради и специална база. Примерът ми е в Стара Загора, където се направиха страшно много игрища, а стадионът е уникален.

Кой е най-големият проблем на българския футбол?

- Той не е само един. Липсва подрастващото поколение. В днешно време младите хора и футболистите искат изведнъж да пораснат, да станат като Роналдо или Стоичков. А имат дълъг път за изминаване. Само като минат по него, ще усетят удоволствие от свършеното. Днешната младеж и поколение искат всичко изведнъж да стане. Е, няма как.

Имаше ли смисъл от подобен мач с Румъния? Повечето отбори отказаха да си пуснат националите...

- Сигурно има, но дали точно сега... Навремето много по-лесно се организираха контроли. Канеха ни навсякъде - Бразилия, Аржентина... А сега няма кой да ти се обади. Ти сам търсиш, обаче ти казват: "Съжаляваме, добър отбор сте, но ние си имаме план за цялата година, няма как да ви включим". Отношението към България става пренебрежително. Вече сме встрани от голямата сцена. И това е един от проблемите на българския футбол, за които си говорихме. За капак и отборите не си пускат играчите... пак опираме до българската работа. Мъчим се да направим нещо и накрая го събаряме.

Смяташ ли, че Ивайло Петев ще постигне нещо повече от предшествениците?

- Да се надяваме. При всеки нов, който застъпи на кормилото, вярваме и мислим, че нещо ще се случи, ще стане. Но все с надеждите си оставаме. На Ивайло ще му е много трудно. Нямаме футболисти с голям потенциал, че да избираме. Целите трябва да си ги поставяме с оглед на това, с което разполагаме. Трудно можем да се сравняваме с Италия, Хърватска... Трябва да слезем на по-ниско ниво, да гледаме реално на нещата и постепенно да изграждаме играчи. Иначе ще си вървим надолу.

Какво правиш в свободното си време - още ли ходиш за риба?

- Доста неща ми се объркаха покрай работата. Събота и неделя или сме на мач, или някъде другаде. Но аз съм си го избрал и ми харесва. Кеф ми е. Обмислям в момента една хубава идея, която ще предложа на ръководството.

Каква идея?

- Идея за нещо интересно, но първо искам да го коментирам с шефовете. Да мине през правния отдел и може да излезе нещо хубаво в скоро време.

Много хора ли те забравиха в последните години?

- Много. Но мен не ме притеснява. Както се казва - отръскай дървото и гнилите круши сами ще паднат. Ограничил съм си кръга, с който се срещам, и съм много по-доволен и спокоен.

Дълго време беше бизнесмен, какво те разочарова най-много в онзи период?

- Заблудих се, че като влезем в Европейския съюз, нещата ще са като в Европа. Но не е така. Опитахме да правим нещо, което на Запад щеше да стане, но не и тук. В един момент някой те смачква и всичко приключва.

От кое си изпати най-много?

- От прекаленото доверие, което имах към много хора. Но не съжалявам за нищо.

На какво държиш най-много?

- Много мразя лъжата и трябва на човек да му казваш истината, колкото и да боли, вместо да го излъжеш. Мен много са ме лъгали, много съм тъжал, но това ме укрепва и ми дава сили да вървя напред.

Щастлив ли си?

- Много. Радват ме хората покрай мен, децата, нищо че са в чужбина, а вече съм и дядо, имам внук. Изобщо не се оплаквам.