Защо Словакия и Албания могат, а ние - не?
2950 0
Ако човек иска да постигне нещо значимо в някоя сфера, то първото нещо е да се справи със своя вътрешен страх. Същото е и във футбола. Видите ли играчи, които винаги са недоволни, че не са стигнали до идеала си или пък все се оправдават с нещо, повярвайте - всичко идва от страха им.
Смелостта е дефицит в националния ни отбор по футбол. Видя се, особено през първото полувреме на мача с Хърватия. Всъщност виждало се е много пъти, когато срещу нас излязат по-качествени отбори. А този на Хърватия със сигурност е по-качествен. "Шахматистите" са най-успешният тим в региона за последните близо 20 години. Те имат по четири участия на европейски и световни финали. Записали са едно трето място и два четвъртфинала. Но какво от това! Всичко започва от 0:0 и ако измислиш правилната тактика и се раздадеш без остатък, може да очакваш добри резултати.
Та да не би Испания да не бе в пъти по-качествена от Словакия, а падна с 1:2 в Жилина. Да не би Албания да превъзхожда с нещо Португалия или пък Дания, но в същото време би първите с 1:0 и то в Лисабон, а вторите трябваше да чакат до 81-ата минута, за да докопат 1:1.
Всъщност има нещо, с което малките понякога превъзхождат големите. И това е именно смелостта.
"Сърце, душа, за България!", скандираха 35 000 на Националния стадион в петък. Но сърцето и душата си останаха по трибуните, докато на терена имаше единствено страх. Чак след почивката нашите си повярваха и показаха, че могат да бъдат равни с играчи на Реал (М), Барселона и Атлетико (М).
Скромността е хубаво качество, но не е лошо на моменти Георги Миланов, Ивелин Попов и компания да показват и малко по-голямо самочувствие. Дори лека арогантност, ако щете. Стига им само да си припомнят по-често, че са наследници на велики поколения и велики български играчи. Един от тях им е треньор. И е време силният му характер да се пренесе от пейката на терена.
ТОЧНО ПОПАДЕНИЕ
виж всички
Коментари