Легендата на ЦСКА Цоньо Василев: Чужденците нямат място на "Армията"

Цоньо Василев е роден на 7 януари 1952 г. в Търговище. Играе на поста ляв защитник. Започва кариерата си в Шумен. След това преминава в ЦСКА. На "Армията" прекарва осем години. За този период записва 196 мача в "А" група. В тях отбелязва шест гола. Участва в детронирането на шампионите на Европа Аякс и Нотингам Форест.

За националния отбор има записани 46 мача. Участник на световното първенство във ФРГ (1974 г.). Титуляр е и в трите двубоя на мондиала.

Г-н Василев, с какво се занимавате в момента?

- Отговарям за спортните бази в Шумен. Под мое наблюдение са двата стадиона в града.

Вие сте легенда на ЦСКА. Не са ли ви предлагали работа в клуба?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Много отдавна съм далеч от този отбор. Като гледам, в ЦСКА работят всякакви "разбирачи".

Как се озовахте в "червения" клуб?

- През 1972 г. се бях разбрал с моя приятел Александър Шаламанов да премина при него в "Славия". Добромир Ташков, който бе треньор на "белите", имаше разговор с моите родители и всичко беше почти готово. Бях отложил една година казармата, за да остана да играя със "Шумен" в "А" група. Отборът ни изпадна и в момента, в който ме извикаха на комисия, им казах, че съм си решил проблема с казармата, като премина в "Славия". Те ми казаха, че трябва да отида на "Народна армия", иначе ще ходя на границата. И така, стегнах сакчето и се озовах в ЦСКА.

Как ви посрещаха на "Армията"?

- По това време трудно се пробиваше в ЦСКА. Само мъжкари се бяха събрали в отбора. Имах някакво самочувствие, нищо че съм от провинцията. Бях изиграл 26 мача за националния отбор. В състава на "червените" личаха имена като Пенев, Паро, Жеков и Цецо Атанасов. Първите ми мачове бяха като централен защитник. Трудно си комуникирахме с Пенев.

Спомняте ли си дебюта в ЦСКА?

- Играхме 1/16 финал за КЕШ срещу "Инсбрук" (Австрия). Бихме ги 3:0 на "Армията". В реванша Жеков им вкара гол и спечелихме с 1:0. После ни се падна "Аякс".

Очаквахте ли, че ще отстраните холандците?

- За пръв път излязох на терена срещу такъв отбор. "Аякс" бяха невероятен отбор. Имаха Хулсоф, Неескенс, Джони Реп. Хвърлихме се от първата минута. Те бяха трикратен шампион на Европа. Няма как да съм очаквал, че ще ги отстраним. Спомням си как видях Неескенс да плаче в тунела на стадиона, след като ги отстранихме. После ни се падна да играем срещу "Байерн" (Мюнхен). Наложи се да вземем за двубоя вратаря на "Славия" Симеон Симеонов, защото Йордан Филипов, лека му пръст, скъса ахилес. Баварците явно се занимават със съдии. Испанският рефер ни откъсна главата в Германия. Имаше петметрова засада при първия им гол.

Казвали сте, че е нямало колектив в тогавашния отбор на ЦСКА?

- Деляхме се на групички. Тарторите на отбора бяха Паро и Пенев. Каквото кажеха, го изпълнявахме. С всички съм се отнасял добре. Нямал съм спорове с никои от съотборниците ми. Бях най-близък с Георги Денев-Кучето и Стоян Михайлов.

В кариерата си имате победа и над "Нотингам". Това ли е най-сладкият ви успех с червената фланелка?

- Беше голяма битка за всеки сантиметър. Надиграхме ги тотално. Бихме ги с 1:0. Те ни се заканиха, че ще ни отмъстят в Англия. Там трябваше да ги бием с три гола разлика (ЦСКА печели с 1:0 - бел. авт.). Последните десет минути от срещата публиката скандираше "ЦСКА".

Не ви избират за футболист на България през 1976 г. Сърдите ли се?

- Нека на журналистите, които не са ме избрали, да им тежи на съвестта. Отрязаха ме. Боби Григоров спечели без нито един мач за националния отбор. Вкарах три гола за представителния тим, а ме оставиха втори. Не се дразня, че не са ме избрали.

Имате честта да играете в отбора на Европа редом до Кройф. Как получихте покана?

- Бяхме заедно с Пламен Марков. Кройф беше отишъл вече в "Барселона". Изигра едно полувреме, защото тъкмо се бе претърпял операция.

През 1982 г. можехте да станете първият българин, който е отстранявал три носителя на КЕШ, но преди мача напускате?

- Тръгнах си от "армейците" заради шефа на ЦСКА Никола Миланов-Чопъра. С него бяхме скарани. Искаха ме от "Сент Етиен". Другите от "червеното" ръководство ме помолиха да остана, но бях категоричен, че се махам. От "Ираксис" (Солун) дойдоха на крака до националния стадион за мен. Даваха ми луди пари. Спрягаха името ми за "Левски", "Ботев" (Пд). Пълни глупости говореха. Писна ми и се прибрах в Шумен.

През сезон 1983/84 се завръщате на "Армията" с отбора на "Шумен". Как ви приеха?

- Плаках след мача. Цялата публика скандираше "Цоньо, ти си наш". Манол Манолов-Сумалията дойде в съблекалнята, за да ме види как съм. По време на мача си говорих с Цецо Йончев и със Спас Джевизов. Не съм имал някакви очаквания, че можем да вземем нещо от ЦСКА. Загубихме с 1:3.

През същия сезон изпадате от "А" група по скандален начин. Смятате ли, че е имало заговор срещу отбора от Шумен?

- Изпаднахме, за да може "Славия" да остане в "А" група. Президентът на БФС Димитър Николов-Мобуту го направи. След време този човек беше по затворите. На баража срещу "Дунав" (Русе) ни свири Елмаз Рамисов, който получи апартамент от "белите" след мача.

Били сте пред шестмесечно наказание след мача ЦСКА - "Черноморец". Какво сте направили?

- Нищо. В Бургас съдията Веско Гецов ме напсува. Казах му, че го чакам в София. След няколко мача го изпратиха да ни бъде арбитър срещу "Славия". Гецов вдигна една засада и се засилих към него. Вкарах му една храчка. После съдията имаше малко проблеми в тунела. Викнаха ни на Дисциплинарна комисия. Дадоха ми думата, но им казах, че Гецов трябва да обясни. Каза си всичко, както е било. Стисках му ръката. Бях треньор в Попово и той беше делегат. След мача ме викна във Велико Търново да се почерпим. Станахме приятели.

Да поговорим малко и за националния отбор. Защо не успяхме да запишем първа победа на световното във ФРГ през 1974 г.?

- Взеха ме в "А" отбора, защото преди световното Зафиров получи контузия. Три дена преди мача срещу Швеция при мен дойде селекционерът Христо Младенов. Пита ме дали съм готов. На тези години бях като пружинка. Нямахме късмет срещу скандинавците. Имахме много положения. Павката Панов удари греда. Близо бяхме до гола, но топката не искаше да влезе. Срещу Уругвай сами се бихме. Войнов направи грешка, а на "умрелия заек" Румен Горанов му я вкараха между краката. Срещу Холандия съдията провали мача. Той беше напълно "удушен" от тях. Даде им две измислени дузпи. "Лалетата" ги беше страх от нас.

През 1977 г. се сбивате с играча на Ирландия Дейвид О'Лиъри. Защо се стигна до това меле?

- О'Лиъри стъпи с бутоните върху главата на Чавдар Цветков. Това стана на метър от мен. Изпуснах си нервите. Ударих му един и стана мелето. По време на него се отдръпнах назад и съдията не ме изгони. Отнесоха го Андрей Желязков и Краси Борисов. За реванша в Ирландия се бях подстригал, за да не ме познаят. На полувремето Вальо Косов ми каза, че искат да ме бият, но за мой късмет 10 минути преди края на срещата се контузих. Това е и единствената ми травма.

Имате прякор Трета хирургия. Откъде идва?

- Журналистическа интерпретация. Имам си стил - да бия винаги за първа топка. Викаха ми Трета хирургия, пък осем години не съм излизал от националния отбор. Получавал съм и награда за феърплей за мач срещу "Левски". Дадоха ми часовник за това. Феновете на ЦСКА, като разбраха, щяха да ми счупят колата.

Защо ЦСКА не може да вкара гол в 8 мача тази година?

- Чужденците нямат място на "Армията". Не може да привличаш по 20 футболисти от други страни. Имаме млади таланти, но не им се дава път. Липсват лидери в отбора, които да го поведат. В ЦСКА политиката е грешна от години. Още от времето на "Титан". Не може да дойде някой чужденец, който играе по 5 минути на мач, и да взима заплата 20 000 евро. По мое време взимахме премия от 150 лева за победата над "Аякс". Министърът ни даде и 80 лв. награда, на която имаше данък. Освен парите получихме и гравиран часовник.

Обичате да ходите за лов. Колко е най-големият ви удар?

- От 1976 г. съм ловец. Най-обичам да ловувам диви прасета. Доставя ми най-голямо удоволствие. През този сезон имаме 26 убити прасета, като две са мои. Емоцията е голяма. Най-големият ми улов е 160 кг. Гошо Денев ме запали по пушката. Дори нарочно съм си вадил картони, за да мога да ходя във Вълчедръм, Монтанско, на лов. Казвал съм на съдии да ми показват картони, че трябва да съм с пушка в ръка следващата седмица. Ходих с един мой приятел от Военна академия, който беше професор по философия.