Намаляването на бюджета няма да оздрави ЦСКА

В последните седмици все по-упорито се лансира оздравителен план за ЦСКА, който включва драстично редуциране на бюджета на клуба. Основната теза е, че след като клубът намали разходите, то дълговете ще бъдат стопени в рамките на няколко години и ще се започне "на чисто". На хартия звучи чудесно, но жестоката истина е, че на практика точно такъв подход ще доведе до неминуем фалит.

Защо обаче намаляването на разходите ще увеличи дълговете и ще направи тяхното обслужване абсолютно невъзможно? Отговорът на този въпрос се крие в структурата на приходите на ЦСКА през последните години, която е горе-долу една и съща. Така например според официалния заверен от одитор отчет ЦСКА АД през 2014 година има малко над 4 милиона приходи. От тях 2.31 милиона са от трансфери на футболисти, 0.9 са от спорнсори и реклами, 0.4 от ТВ права, а от продажби на билети и фенартикули има постъпили малко над 0.6 милиона.

Какво обаче ще се случи с тези приходи, ако бюджетът на клуба бъде намален примерно до 2-3 милиона лева годишно? Очевидно е, че ще е изключително трудно да бъдат реализирани сериозни изходящи трансфери поради простата причина, че при намален бюджет и спортните резултати няма да бъдат особено добри. Приходите от продажби на билети и карти, както и рекламните постъпления вероятно също ще отбележат известен спад. Единствената константа са ТВ правата, но те така или иначе в голямата си част остават в БФС под формата на глоби. Ако приемем, че постъпленията спаднат двойно спрямо нивата на 2014, то ЦСКА АД дори с бюджет от 3 милиона лева ще отчете загуба и няма да е в състояние да погаси нито стотинка дълг.

Невъзможна мисия ли е обаче оздравяването на дружеството? Отговорът е че това е напълно възможна задача, а звучащите страховито задължения в размер на около 20 милиона дори не са особена пречка. Като говорим за дълговете първо трябва да отбележим, че те не са дължими веднага. По-голямата част от тях са разсрочени във времето и ще трябва да бъдат реално изплатени след години. Какво е решението в такъв случай? Според мен основната цел на ръководството на ЦСКА АД трябва да е не намаляването на разходите, а увеличаването на приходите. Именно тук е ключът към спасението. Както вече стана дума през последната година общите приходи на клуба са около 4 милиона лева. Този резултат е постигнат без генерален спонсор, без значими приходи от участвие в европейските клубни турнири и при положение, че състезатели като Ивайло Чочев и Райс Мболи не бяха продадени на максималната цена поради спешната нужда от свежи средства, която принуди ръководството да приеме първата налична оферта.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Казано на обикновен език ЦСКА има резерви в почти всички пера на приходната част на бюджета. Тези резерви обаче могат да бъдат активирани само и единствено при положение, че клубът разполага с боеспособен състав, който може да се бори за титлата в А група и достойно участие в европейските турнири. В случая дори може да се направи аналог с проекта на Кирил Домусчиев в Разград. Действително там нямаше дългове, но в същото време имаше нужда от по-сериозна първоначална инвестиция, за да се задвижи отбора, която като стойност доближава обслужването на задълженията на ЦСКА. След като знаем какви приходи успя да постигне Лудогорец през последните сезони не е трудно да си представим, че ако състезателите на този клуб носеха друга емблема постъпленията от билети и фенартикули щяха да бъдат поне двойни, а интересът на спонсорите със сигурност щеше да е несъизмерим. При това изобщо не споменаваме, че бленуваните от Кирил Домусчиев 5 милиона евро за трансфер биха били напълно реална цел за звездите на клуб, който вече е продавал свои играчи в Барселона, Порто, Селтик, Валенсия, Лил и Байер Леверкузен.