От замеряни с бутилки от свои до прага на професионалния футбол

Йоан Маринов е сред любимците на публиката, които идват от школата на ЦСКА. Те минаха през кошмара на тренировката от 4 юли, миналата година, когато гамени ги замеряха с бутилки на родния им стадион. Нападателят не се пречупи и е сред основните играчи, които водят любимия тим към завръщане на върха. Този сезон (вече) 19-годишният софиянец има 7 отбелязани гола за първенство, при това изключително важни: срещу преките конкуренти Хебър и Миньор, както и невероятното попадение за 3:2 над Рилски спортист. Йоан даде интервю за cska1948.bg, в което онлайн въпроси зададоха и фенове на червените.

- Йоане, феновете те познават с головете за ЦСКА. Представи се накратко извън терена?

- На 19 години съм, живея в Дружба 1. Софиянец съм. На 4 години започнах да тренирам в „Лъвчетата“, тогава бях в детската градина зад „Плиска“. Играех с по-големите от мен. Бях на 10-11 години, когато отборът ни започна да се разпада. Един отиде в Левски, друг в Славия. Аз избрах ЦСКА.

- Защо избра ЦСКА, освен че е най-близо до „Дружба“?

- Не че е най-близо, просто от малък съм привърженик на ЦСКА. До ден днешен се радвам на избора, защото клубът ми даде много пътища.

- Кой треньор те пое в школата на ЦСКА?

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

- Започнах с набора си – 1998, на Галин Иванов. Бяхме аз, Герман Петров, Давид Стоянов, Радо Димитров, с които миналата година стартирахме в ЦСКА от окръжната група. Целият набор беше много добър. Ще добавя Марчело, Кристиян Славов, Павел Головодов, Слави Петров, да не изброявам останалите.

Всички казваха, че сме най-добрият тим в България, защото стилът ни беше атрактивен. Играехме с много подавания, не я джаскахме топката. Но бат Гальо реши да отиде в Лудогорец, много момчета го последваха. Обединиха ни с набор 97 в елитната юношеска група. И стана...

- Вашият набор май не хвана времената на „Червено знаме“?

- Не, тренирахме предимно на маломерното игрище на „Армията“. И в балона. Ние бяхме отборът, който тренира в балона половин час преди да падне! Какъв късмет извадихме! Но от малкото игрище, на което играеха ветераните, стигнахме финал за републиканско. Там паднахме 0:1 от Черно море.

- Много хора избягаха към Разград, не те ли потърсиха и теб?

- Потърсиха ме. Разбра се, че отборът се разпада и започнаха да звънят. От Разград, от Левски, от Славия са ме търсили. Не само мен. Но ние си останахме в ЦСКА.

- Защо?

- Това е нашият дом! Няма смисъл да ходим по Славия, да не говорим за Левски и Лудогорец. „Армията“ си беше нашето място.

- И така стигаме до изключително неприятната тренировка миналото лято, на която по вас полетяха бутилки. Как се почувства в онзи момент?

- Бяхме вече слезли във фоайето на хотела, за да чакаме автобуса. Казаха ни, че нещо не тръгвал от „Армията“, фенове не го пускали. Разбрахме, че ще става грозно. Все пак рейсът дойде. От едната част бяха феновете на Гриша Ганчев - плюват, щяха да счупят рейса с бутилки. От другата дойдоха момчетата от „Червен младост“ и пяха много за нас. Грозното беше, че сме все играчи от школата, а ни псуваха, замеряха, викаха „продажници“ и ей такива тъпотии. Те самите не знаят защо бяха на „Армията“. Имаше и платени, поне според мен.

- Имаше определено тролска атака, защото за един се лъжеше, че е докаран от Левски, май за Калата Стефанов?

- Не, той беше „боксьор“, докаран нарочно. Жоро Божилов пък беше 30-годишен. Имаше наистина и „един от Левски“, не помня наистина кой. Стана ми ясно, че ще стане разделението. Закараха ни на лагер в Боровец. Върнахме се за ден-два почивка. Трябваше да заминем за втори. Помня, че се бяха събрали дори момчетата от „Дружба“ да потегляме към „Армията“. Зафиров звъни и казва: „Този отбор повече няма да го има“. Ние в шок. Събрахме се на едно кафене. Чудим се какво става.

Два дни по-късно ни се обадиха, че ще се прави отново ЦСКА. Разбира се, ние бяхме веднага готови! Иначе сто процента щяхме да се разпръснем някъде или по селата, или по елитна юношеска група. Наистина имаме огромен късмет младите, които сме тук. Огромен късмет!

- Така го приемаш?

- Да, другите момчета от 98 са по Левски Карлово, не знам къде. Единствено вратарят Дани Наумов е по-успял, вече е в мъжкия тим на Лудогорец. С него сме много близки! Момчетата от провинцията нямаха пансион през лятото. Всеки прибираше по един приятел в дома си. Аз поканих Дани. Впоследствие и семействата ни станаха приятелски.

- Да се върнем на миналата година, не се ли притесни, че ще трябва да играеш футбол в най-ниската дивизия, буквално срещу полицаи и сервитьори?

- Това си говорихме с момчетата тогава, по-добре да тръгнем от ниско ниво, да натрупаме опит. „В“, „Б“, тогава „А“. Нека стават постепенно нещата.

- Много тежко ли е в Югозападната „В“ група?

- Категорично тя е най-трудната. В другите има лидери, които реално са без конкуренция. Преди 2 години, когато ЦСКА игра във „В“ група, тя не беше толкова тежка. Сега е жестока битка! Дават се пари срещу нас, хвърлят се отборите. Няма лошо. Нека си хабят парите. Ние ще си бием. И за двата ни конкурента говоря, а и още един човек.

- Как виждаш този отбор на ЦСКА в „Б“ група?

- Не съм играл там, но гледам мачове. Не е нищо особено футболът, просто има по-опитни футболисти. Нашият отбор категорично е най-добър, играе най-хубаво. С няколко опитни момчета няма да имаме проблеми за „Б“ група.

- Феновете искат и Купата на аматьорската лига. Яд ли ви е още за финала миналата година?

- Разбира се, че ще я вдигнем. А за финала с Балчик още ме е яд. Трябваше да водим 2:0 първото полувреме. Затова говорим, че сме малки, неопитни. При голямо напрежение се вижда, че се пренавиваме. Ако имахме някой по-опитен нападател, щяхме да бием.

- Кажи нещо за семейството ти, има ли спортна жилка?

- И двамата ми родители са били футболисти. Не професионални, а като юноши. Баща ми тренира в Левски, играе малко в Банско. Майка ми е играла в Академик. Иначе цялото семейство сме запалени. Всички гледаме футбол – и баба, и дядо. Баща ми беше левскар, дядо и майка цесекари.

Навремето сме имали апартамент близо до „Герена“, аз дори не го помня. Левски са го наели за двама свои футболисти - Гаучо и Уилям. Но когато започнах да тренирам в ЦСКА, баща ми бавно стана „червен“. Изборът ми е бил добър.

- Въпрос на фен – къде се виждаш след 5 години?

- Надявам се след две години да сме в „А“ група. После да замина в чужбина. Но това зависи само от мен. И от късмета.

- Фен от Русе пита колко гола ще вкараш през пролетта?

- Искам да играя добре, да се развивам покрай Бадема, Котев, Хаджи, Гущера, Томи Павлов. Това е по-важното.

- Пак въпрос от мрежата - какъв успех обещаваш от първата сесия в НБУ?

- Дано да е отличен, макар че не мога да присъствам често заради тренировките. Но досега никога не съм имал проблеми в училище. Последната година не беше лесно, с Герман ходехме на уроци, държахме матури.

- Каква специалност си в НБУ?

- Компютърни мрежи.

- Сериозно?

- Да, завърших ТУЕС (Технологическо училище „Електронни системи). Много хубаво училище, много голяма перспектива има. Мои съученици започнаха да работят от 17-годишни, вече са на по 2500 лева заплата.

- Пак въпрос от фен – последната книга, която си прочел?

- Автобиографията на Кристиано Роналдо. Сега чета „Кривата на щастието“. Разказва се за спортисти, които са минали през лоши моменти.

- Отново въпрос от мрежата – на кои мачове публиката се е представила най-добре?

- На всички. Само на мачовете през седмицата за аматьорската купа не бяха много феновете, но това е разбираемо. Играем за тях и за честта на ЦСКА.

- Въпрос на фен от Търговище – търсят ли те от други отбори?

- Сега не. Миналото лято – да. Казах и за Славия, и за Лудогорец, и за Левски. Имаме дори общи семейни познати с Даниел Боримиров, които ме навиваха. А, понеже някои хора разпространяват лъжите, че миналото лято в ЦСКА сме започнали само некадърните юноши, нежеланите. На тях ще им кажа, че три пъти ми звъня отборът от „Армията“. Даже единия път май на телефона беше Стамен Белчев. Търсиха и Герман, и Ради.

- Отново от публиката – опиши обстановката в съблекалнята?

- Дори съм изненадан, тъй като миналата година имахме страхотен колектив и си мислех, че тази ще е трудно. Дойдоха нови момчета, по-опитни играчи. Мислех си, ще ни пренебрегват. Нищо подобно, да не повярва човек! Имаме огромен колектив! Страшен колектив! Най-опитните се държат с нас като с равни. И най-важното – учат ни! Каквото и да се каже специално за Гъргоров и Котев – все ще е малко.

- В „Дружба“ е пълно с цесекари, има хора, които още ходят на „Армията“ и те познават. Какво си казвате, има ли заяждане?

- Има такива, познавам ги, разбира се, говоря за моите набори. На „Армията“ толкова не ходят, колкото на мачовете с Левски. Питам ги защо. Отговарят ми, че го правят заради тръпката срещу Левски. И с Лудогорец, примерно. Иначе проблеми с тях нямам.

- Любим футболист?

- По принцип Фернандо Торес, нищо че е в слаба форма сега. Но времената му в Ливърпул бяха невероятни – голова машина. Харесвам още Роналдо, Деле Али.

- Друг фен ме подсеща за любим въпрос – най-паметен мач, на който си гонил топката?

- Едно вечно дерби на „Васил Левски“. Аз гонех топките откъм сектор „Б“. Йовов май ритна една в трибуните още на загрявката. Аз се приближих да я везма. Толкова запалки и псувни отнесох! Не е истина! Иначе ЦСКА би, май точно Бадема вкара гол, Вальо Илиев също беше на терена. Страхотни спомени имаме. Агитката ни канеше да се радваме заедно. Имахме един Драго в отбора, него си го влечеше сектор „Г“. Всички го познаваха, разпяваше агитката. Иначе имаше качества, но не продължи с футбола.

- Най-паметният мач досега, в който си играл?

- Турнир в Албена. Стигнахме до финал с Ман Сити. Бяхме в група с тима на Джика Хаджи, Бешикташ и Цървена звезда. Вкарах и на трите съперника. Срещу Манчестър Сити обаче изпуснах много. Свърши 0:0 и ни победиха на дузпи. Две от момчетата на Сити вече са с договори с първия отбор. Гуардиола наскоро даже хвалеше единия от тях.

- И последен въпрос, отново фенски. Как ще реагираш сега на оферта от Левски или на отбора от „Армията“?

- Не бих приел в този момент. В ЦСКА са моите хора, свикнахме един с друг. Няма да намеря друг такъв колектив.