Срещу Берое ЦСКА показа какъв можеше да е футболът ни

Българският футбол отдавна не е футбол. Защото не изпълнява две много важни условия – първо, да носи наслада и второ, нещата да се решават на терена. Втората точка и по света на много малко места се изпълнява, но това е друга тема.

Когато ЦСКА беше изхвърлен във „В“ група, мнозина „фенове“ съвсем забравиха за отбора. И не осъзнаха, че това беше най-хубавото нещо, което можеше да се случи на червените. Защото там, в преизподнята, те получиха истински шанс да открият себе си. Там няма титла. Там няма нужда от съдийски игрички. Там няма нужда от прехвалени трансферни „перли“, които не знаят кой крак им е ляв и кой десен. Там няма офшорлийски агенти. Там Чичко Паричко не вирее.

Снощи (6 април) ЦСКА игра полуфинал за Купата на България като гост на Берое. И с 11 българи в състава, главно от школата, армейците надделяха над коравите заралии. При това го направиха със стил. Достатъчно е човек да види вторият гол и финта на Станислав Маламов – с това изпълнение условието футболът да носи наслада беше преизпълнено. Усети се ясно - и по трибуните, и пред телевизорите.

Така е – не е вярно, че българският футбол не може да го има. Имаме си всичко, просто не го искаме. Такива момчета като в отбора на ЦСКА има достатъчно - само трябва да се поогледаш. Но е по-изгодно да я караме връзкарски – с комисионни, с далавери, с мръсотии. Защото се облагодетелстват определени хора – а красотата на играта, честта, футболната магия кучета ги яли.

За съжаление ЦСКА пак ще се върне в омагьосания кръг. В момента, в който червените стигнат до най-горното ниво, колкото и да е условно помията български футбол да се обозначава чрез думичката "ниво", ще се почне отначало. Ще изчезнат момчета като Станислав Маламов, защото няма комисионни, няма проценти. И пак ще си спомняме за красотата на футбола само тогава, когато участваме в някое мачле в квартала.