Стойчо Младенов: Липсата на самочувствие ни спря за финал на КЕШ

На 17 март 1982 година футболният ЦСКА елиминира втори действащ еврошампион. И то не кой да е. В София жертва пада самият Ливърпул на Далглиш, Сунес и останалите гении от града на Бийтълс. Един от най-силните клубни тимове за всички времена, който запалва милиони фенове по цял свят по магията от "Анфийлд". Авторът на двата гола на "Васил Левски" - Стойчо Младенов говори пред „Стандарт”.

Г-н Младенов, често ли се сещате за мача?

- Честно казано - не, хората ме връщат. Много са годините. Нормално е някои спомени да поизбледнеят, но постигнатото няма как да избледнее като резултат, като успех. Всички останали дребни детайли се позабравят. Но победата остава завинаги в паметта - не само моята, но и на всички, които бяха съпричастни към този мач.

Спомняте ли си нещо от вечерта преди срещата?

- Първо, това не е единственият ни успех над шампион от големите първенства. В днешно време е абсолютно невъзможно, хайде да кажем почти невъзможно, да се елиминира шампион на Франция, на Англия, на Испания. Да победиш "Байерн" също. Историята показва, че никой друг не го е правил. Да не говорим за днешно време. Иначе да - случи ми се нещо вечерта преди мача. Страдах от уникално главоболие. По принцип много рядко ме боли главата, да не чуе дявола. Но тогава наистина не ми позволяваше да играя. В деня на мача също не бях пълноценен. Един от масажистите се занимаваше само с мен през цялото време. И час, час и нещо преди срещата всичко изчезна. И направихме мача на живота си.

На нервна почва ли го отдавате?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Не зная! Просто главоболие. Без настинка, без нищо, хей така. Мина благодарение на масажиста Сашо Александров. Това е споменът. Е, много други неща се случиха. Помня тренировките, разборите, напътствията. Имахме незаменим Аспарух Никодимов един от най-добрите в българския футбол, който ни направи играчи. Да не забравяме Димитър Пенев и Стоян Йорданов. Три легенди, които изградиха в нас качествата, тъй като в началото бяхме млади и неопитни.

Къде бяхте на лагер преди мача?

- На "Четвърти километър", там използвахме базата, на по късен етап се построи "Панчарево".

С кого бяхте в една стая?

- С Ради Здравков бяхме непрекъснато. От събирането в ЦСКА до заминаването в чужбина. Както в една стая, така и в една компания. В националния отбор също бяхме неразделни.

И вие, и Ради Здравков не сте известни като нарушители на режима, но имаше ли колеги, които тогава си позволяваха да го дават по-купонджийски?

- Има във всяко едно поколение. Те съумяваха да съчетават нещата. Няма да казвам кои са нарушавали режима. Естествено, не го правеха преди мачове като този с "Ливърпул". Няма как някой да посмее. Всички бяхме умни момчета, професионалисти. Е, във вътрешния шампионат някой можеше да си позволи. Но бяхме добър колектив, психически здрав отбор. Не подценявахме нищо и затова постигнахме такива големи успехи. Имахме характер на победители.

Трудно е да се правят сравнения, но коя е най-силната генерация на ЦСКА, която вие сте гледали?

- Не искам аз да давам оценки, но са генерациите с полуфинали в Европа. Едната на Димитър Пенев, Якимов, Никодимов, другата е нашата, третата на Ицо, Емо, Любо. Поне тези поколения постигнаха най-големи успехи. Но не е нормално да сравняваме. Всяко време е отделно за себе си.

Кога по време на мача разбрахте вие лично и като колектив, че може да пречупите "Ливърпул"?

- Разбрахме го още на мача в Ливърпул. Паднахме 0:1, но имахме възможност да отбележим. Цецо Йончев, Спас Джевизов и аз имахме възможности да отбележим още там.

Помогна ли ви опитът от предната година, когато загубихте от "Ливърпул" 1:5 и 0:1?

- Помогна, нормално е да добиваш опит. Но има и друго, поне аз мисля така. Нещото, което ни попречи да елиминираме "Байерн" и да играем финал с "Астън Вила", беше липсата на самочувствие, характерно за хора от комунистическата част на континента. Съперниците ни бяха разкрепостени, при тях нямаше това "на всяка цена". Богати хора, взимат големи заплати, големи премии. Бяха над много неща. Докато на нас като се кажеше 1000 лева, се разтрепервахме. Това бяха много пари. За 1500 лева хората си купуваха лека кола. Разликата във финансовите възможности беше огромна. Това нещо ни попречи да играем финал, но самият успех не е малък и говори за силата и класата на ЦСКА.

За премии говорехте ли преди самия мач?

- Не. Ако не се лъжа, ни дадоха по един малък телевизор. А премията беше по-малка от тази за купата, в която победихме втородивизионен отбор, забравил съм точно кой. Такъв беше правилникът. За Купата бихме 7:0, а след третия гол се даваха по 10 лева отгоре. И премията стана примерно 180 лева. Срещу "Ливърпул" беше май 150. Но това не е важното. Това са моменти, заради които си заслужава човек да се лишава през цялата спортна кариера. Тези моменти осмислят лишенията.

Пазите ли запис на мача?

- Дадох го на приятели и някъде изчезна. Единственото, което ми остана като спомен от "Ливърпул", са две кристални чаши с надпис. Дадоха ни ги при гостуването.

Яд ли ви е, че с някои от колегите влязохте в конфликти през годините?

- Не ме е яд за нищо. Каквото и да говорим, това е животът. Ако сме влизали в конфликт, е било за дадения момент. Ако някой от тези колеги има нужда от моята помощ, може да разчита на 100%. Аз съм си запазил човешките отношения и уважения към тези колеги - без изключение.

Промени ли се след този мач отношението на хората по улиците?

- Още от съблекалнята се започна. Генерал Добри Джуров влезе в съблекалнята, а аз още се къпех. Дойдоха и ме издърпаха. Хвърлиха ми една хавлия да се завия. Генерал Джуров ми каза: "Честито, капитан Младенов". Аз отговорих, че съм младши лейтенант. Той повтори с повишен тон: "Честито, капитан Младенов". Даде ми чин, горд съм с него. Аз съм армеец. Това е морална награда за стореното. Естествено, не бях сам, затова генерал Джуров даде по един чин и на всички останали. Иначе стадионът гореше. Хората не си тръгваха. Колеги плачеха, други се смееха. На другия ден просто не можеш да мръднеш. Ако искаш да пресечеш улицата, ти трябва час. Всеки те спира, прегръща, иска да сподели нещо. От учтивост и уважение ти също трябва да отговориш. Така беше на всяка крачка. Канеха ни по предприятия, по заводи. Получавахме страхотно уважение. Нещо, което в днешни дни изчезна.

Казахте, че е невъзможно да се повтори този успех, но като че ли това не важи само за българските клубове. Просто разликата между най-големите и останалите става все по-голяма?

- Тогава бяхме отлично обезпечени като финанси и бази. Зад нас беше армията, а зад "Левски" полицията. Имахме такъв възстановителен център, какъвто друг нямаше. Освен "Левски", тъй като се помагаше 50 на 50. Бяхме на равнището на "Реал", "Барселона". Сега какво имаме? Стар, срутен стадион. Трябва да се молим на хора като моя приятел Стойне Манолов, който дава всичко за ЦСКА. Имаме един разоран терен на Панчарево, а всичко друго там е разруха. Знаете, клубът беше фалирал. Ако не бях убедил Александър Томов да се ангажира, ЦСКА си отиваше. Бях полудял, обикалях и умолявах отделни хора да помагат, но те отказаха.

Има ли повод за оптимизъм?

- Като база още не правим нищо, тъй като се плащат стари задължения. Спортно-технически се справяме, тази година с едни футболисти, миналата с други. Ако продължаваме обаче така всеки сезон, до никъде няма да стигнем. Дано Александър Томов събере хора около себе си, да възстановим ЦСКА, за да се сравняваме отново с най-големите. Вярвам сляпо, че може да се вдигнем. Затова сме всеки божи ден тук с голям хъс и голям инат. Искаме го на всяка цена. Голям оптимист съм.

Ще намерите ли време и сили да организирате още една среща по случай елиминирането на "Ливърпул", последно май се събирахте през 2002 година?

- Ще бъде чудесно. Може би тук и клубът трябва да се ангажира. Това е исторически момент. "Панатинайкос", например, имат полуфинал и се събират всяка година. Нашето все остава настрани. Ще ви дам пример. Търсим материали за клубната телевизия, няма ги. Ами като не се пазят мачът с "Ливърпул", головете на Жеков, какво пазим? Кой е по-голям голмайстор от Жеков? Ако го нямаше него и Христо Стоичков, за какво си телевизия. Не обвинявам сегашните хора в БНТ, някъде през годините е изчезнало.