Бомбата от сектор Б уцели Левски, футбола и паметта на Гунди

Всеобщото мнение в България е, че футболът у нас е на посредствено ниво. Интересът към него е критичен, а знанията на чужденците за нашите отбори и първенство са минимални, даже нулеви. Има обаче хора, които дават много за футбол с етикет "България". И не говорим само за футболисти и собственици на клубове, а и за фенове. Защото има привърженици, които стават и лягат с мисълта за любимия отбор, дават му много от времето, средствата и емоциите си. Те обаче са саботирани, да, точно саботирани, от хора, които се водят "едни от тях".

Става дума за фенове, за които това название е комплимент, който не заслужават. Става дума за ултраси, които излизат от съдържанието на тази дума и носят негативи на всички, чиято любов излиза от определението за нормален фен и които смятат себе си за ултраси. Става дума за хора като онази мерзка личност, която хвърли умишлено бомба по полицай по време на дербито между ЦСКА и Левски на националния стадион.

Мачът в сряда можеше да бъде едно значимо събитие за футбола в общ план, не само за легендите и феновете (истинските) на двата отбора. Защото, независимо дали е вечното дерби, или не, "червени" и "сини" показаха, че все още най-важният и горещ сблъсък у нас е техният. Защото Левски показа, че е жив. Че мачът за него не е приключен при 0:2, както почти винаги се случва в последно време. Привържениците на този клуб пък показаха, че и след четири поредни загуби на "сините" все още ги обичат и подкрепят. Мислехме, че големият съперник е ЦСКА, а инструментите за битка на трибуните срещу най-големия дразнител са песни, знамена, скандирания, пък били те и обидни, димки...

Но не. Един (или няколко, още не знаем) псевдофен на "сините" демонстрира по ужасен начин, че футболът на терена не е важен, че битката по трибуните не е важна, че врагът не е нито отборът на ЦСКА, нито феновете им, а полицията.

А мислехме, че ултрасът е фанатичен фен на отбора, не фанатичен антифен на хора с униформи и значки. Мислехме, че те ходят на стадиона, за да оказват подкрепа, да показват любов. Не да разливат кръвта на млади хора, било то фенове, стюарди или полицаи. Целта не беше ли и да се влезе в международни класации за хореографии, плакати и пирошоу, а не със зверства?

Кръвта, колкото и лошо да звучи, в ултрас културата е позволена. Неведнъж агитки са договаряли боеве и са мерили сили. Без хладни оръжия, без бомбички и бомби, с голи ръце и гърди. Дори лидерите на фракции на Левски и ЦСКА излязоха като мъже и се биха като такива. А този посетител на мача, защото категорично не можем да го наречем фен, още повече човек, се прикри зад множеството, възползва се от дистанцията и силата, която му е дала бомбата в ръката му и атакува нищонеподозиращия полицай, чието лице дори не бе видял. Грозно.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

Доскоро Левски, както ЦСКА, имаше един повод да се гордее и да се радва на лидерство дори срещу хегемона Лудогорец. Това бяха феновете - ресурс, с който разградчани не могат и няма изгледи да могат да се похвалят. Но тази личност от "синята" агитка хвърли сянка върху този актив на клуба.

Последното, което ще кажа е, че полицията не е враг номер едно на Левски, нито на феновете на тима. А враг ли е изобщо? Нека отговор на въпроса даде една случка с главен герой иконата на клуба, любимецът на феновете за всички времена - Георги Аспарухов. В една студена мрачна вечер той среща милиционер, който не може да си запали цигара, изхабявайки няколко клечки кибрит. Силният вятър ги гаси постоянно. Гунди му подарява вносната запалка на съпругата си, за да не се мъчи.

Е, тази бомба беше и по неговата памет.