Грубата грешка на Наско Сираков спрямо Левски - инфантилни "обещания" и "оправдания"

Наско Сираков се появи с поредна нова роля в любимия си Левски с единствената цел да допринесе максимално за излизането от изключително тежката ситуация, в която бе оставен "синият" клуб. Той стана мажоритарен собственик и имаше едно от двете най-важни "оръжия", за да може мисията му да е успешна.

Легендарният бивш централен нападател не разполагаше с милионите, които са необходими в името на клуба, но разполагаше с нещо, което, според мнозина, е дори по-важно - подкрепата и обичта на "синя" България. А това се потвърди и в многото саможертви от страна на привържениците на клуба, огромните суми, които бяха събирани от тях и които в даден момент бяха животоподдържащата система за Левски. Те виждаха смисъла да го правят, намериха надеждата в познатото любимо лице от миналото и изпратиха повече от подобаващо Наско Сираков на важната мисия - да намери и второто липсващо парче пъзел, за да може Левски да е там, където му е мястото - в битката за върха със тотална сигурност относно бъдещето.

Ентусиазмът бе огромен, Наско обеща това, което всички искаха да чуят - пълна прозрачност за всички средства и разпределението им. А самият той моментално започна с многобройните разговори с инвеститори - въпреки многото спекулации в медиите, единствено и само Сираков знае колко часове, дни, седмици и месеци е посветил на това благородно за клуба дело.

Противоречиви действия, решения и заявления, някои от които в разрез с първоначалните виждания, доведоха до постепенно разцепление с времето сред "сините" привърженици. Огромната вяра и доверието в тяхната легенда бе поразклатено. Вероятно именно и това е причината за всъщност най-голямата грешка на Наско Сираков.

На 24 май, навръх велик ден не само за България, но и за емблематичния гранд от София, той не се сдържа, "изпусна парата" под тоновете напрежение, с които е затиснат. Стори нещо с ясната идея да закрепи доверието към себе си, но избърза и постигна точно обратния ефект.

А за човек с опита и най-вече моментната позиция, това просто бе недопустимо. Сираков сподели за новия огромен задаващ се инвеститор, а още по-голямата грешка бе, че даде повече подробности, отколкото бяха необходими. В ситуацията постъпи като дете, на което е споделена тайна, но така и не се сдържа да я запази, докато се осъществи.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Трябва да е бил наясно от ефекта, който неминуемо щеше и в действителност последва - а именно безброй спекулации около издадената информация, много намеси от недоброжелатели, до някаква степен дори смут в "сините" фенове. Буквално си заложи главата за нещо, което, както вече се потвърди, далеч не е било сигурно.

Появи се и главният герой Джоузеф Диксън на специална пресконференция, на която младият бизнесмен бе оставен абсолютно сам пред обезумелите за сензация медии. Сам да се оправя с всички въпроси, без значение дали той е човекът, който трябва да даде отговора. А образът му по една или друга причина стана обект на сериозни подигравки. Точно тогава разцеплението в "синята" общественост стана още по-голямо, след като мнозина се обединиха около мнението, че този образ никак не изглежда героичен. Неслучайно, аргументирано или не, се появиха информации (надежди), че той е единствено и само посредник.

Гръмки обещания, на които малко от изстрадалите български привърженици, на който и да е клуб, всъщност биха повярвали. А "черешката на тортата" дойде с проекта за нов стадион и околността покрай него, който бе олицетворение на подигравката, която бе скроена с всички фенове на Левски! Достатъчно се изписа по темата и всеки е наясно за какъв абсурд и непрофесионализъм ставаше въпрос.

А кому бе нужна цялата тази публичност? Кому бе нужно двете страни да използват медиите, за да си комуникират една с друга? "Сините" привърженици все повече виждаха предизвестения край. Краят на една наглед "твърде хубава, за да е истина", мечта. И най-нормалното нещо се случи - той дойде.

Наско Сираков постъпи мъжки - призна си грешката, но връщане назад няма. А оправданието, че се е поддал на емоциите няма как да успокои феновете. Неслучайно той поначало застана на тази позиция и получи такава подкрепа. За да си там, е необходимо да действаш твърдо и в никакъв случай емоционално. Това извинение можеше и да е адекватно за новобранец, за човек с не толкова важна задача, "за един Диксън", но не и за човек с опита и качествата на Сираков, който е на най-важната мисия в живота си - да спаси Левски и да му гарантира бъдеще. Поради това и задачата не бе възложена на случаен човек.

А и без това разцепената "синя" общественост няма как да бъде обединена с подобни действия. Ефектът от инфантилността на Сираков е твърде негативен за него, за привържениците и най-вече за Левски.

Човек се учи от грешките си, но Сираков трябва да внимава, тъй като пътят от "герой" до "длъжник" не е никак дълъг и това се е доказвало неведнъж във футболната реалност. А той със сигурност вече е поел по него. За всички верни и изстрадали "сините" фенове, както и за самия Сираков, остава надеждата, че поуките са взети и предстои бъдеще, с което цялата сага "Диксън" ще бъде оставена в небитието и най-важното - мисията ще бъде успешна!