Вместо обединение, клетви застигат Левски

Още по-лошо дори от тежката загуба за левскарите е това, че трудно може да се посочи конкретен голям виновник за "синьото" страдание. Гонзо е на топа на устата, но едва ли има човек със "сини" пристрастия, който да стовари всичко на плещите на голмайстор №1 в дербито. Преди мача той каза това, което мисли, за радост и на медиите, а и на феновете, и обвинения, че с това е предизвикал съдбата са грешно интерпретиран фатализъм. В другия лагер предпочетоха да мълчат явно заради по-голямата зрялост, но те пък отвориха големите усти след мача. Щом стигнахме дотам, че ЦСКА на Лупи призовава да изхвърлят Левски от групата, значи от "Герена" вече са изкопали дупка в дъното.

Индивидуалните грешки на играчите също са пренебрежимо зло на фона на генералната капитулация пред вечния враг. Дребнотемие е да се занимаваме с грешките на Белаид, Сърмов, Крумов, Пламен Илиев или Луис Педро, когато "сините" сърца кървят от болката, която отборът им причинява, гънейки се в безсилие п ред един от най-мразените противници в лицето на Стойчо Младенов. Най-хубавото е, че колкото и дълги да са лошите серии, те рано или късно свършват. Това е сигурно, както и това, че Левски ще постига още много велики и сладки победи срещу ЦСКА. Но щастието в бъдеще и минало време няма как да се сравни с настоящето. С огромния празник, който за "армейците" няма да спре само с наздравиците покрай Димитровден. Ще ги държи и след Коледа, защото по ирония на съдбата в годината на вековния юбилей на Левски фойерверките гърмяха в чест на Тройчо.

Той обаче успя да обедини зад себе си дори хора, които дълги години го псуваха и отричаха чисто футболния му капацитет заради провалите в Европа. В същото време "сините" са по-разединени от всякога. Критики идват и от Азия, и от Америка, и от всякакви близки и далечни кътчета на планетата, а легендите откриват ожесточен огън един срещу друг. Преболедуват набързо загубите и се зареждат от задоволството, че не те, а техни противници, които в момента са в клуба, трупат срам след срам. Не е толкова трудно да посочим поне няколко имена, които са хвърлили, а сигурно и още хвърлят клетви към "синия" отбор. Някои от тях имат основание, защоот бяха принудени да изпият твърде горчива чаша на неблагодарно и непрофесионално отношение. Други просто не могат да преглътнат голямото си его и да приемат, че не са единствените безспорни фактори в Левски. Вили Вуцов, Емил Велев, Илиан Илиев, Ивайло Петев, Наско Сираков..., както и безброй недооценени футболисти, върху които само стоварваха вина или изискваха много повече, отколкото можеха да дадат, са част от групата, за които пораженията в дербито с ЦСКА и ниското място в класирането не са чак толкова болезнени.

И ако Тодор Батков е единственият виновник да има такъв разнобой, то да концентрираме гнева си срещу него. Само че не е така. С всичките си грешки адвокатът няма как да бъде до толкова сатанизиран, че да забравим и приноса му към Левски. По-скоро сега трябва да изискваме от него още няколко правилни решения, с които или да изправи сам клуба на крака, или просто да предаде на друг щафетата на неговото управление, колкото и сложно да е това.

На първо време обаче във фокус са Гонзо и Херо. Ако те ще помпат мускули един срещу друг и няма да търсят компромиси в полза на общата кауза, по-добре изобщо да не реализират анонсираното партньорство. Защото Левски изчерпа лимита от чисто символични нови начала. Краят на годината трябва да е старт за силен период, в който "сините" ще спрат да се лутат между трето и шесто място в класирането, а добрата игра ще започне да носи и резултати. В противен случай остава и ние да призовем да изхвърлят отбора от групата и минавайки през чистилището, да се отърси от всички клетви, проклятия, лоши очи и завист...

Защото Левски е идея, която ще надживее всичко и Тройчо, Шесторчо или Осморчо изобщо не могат да се равняват с нея.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!