Тактическата некомпетентност на един асистент

От вчера топ новината в българския футбол е съживяването на "Левски", след като "сините" детронираха действащия носител на Купата на България Лудогорец и сложиха край на мита за недосегаемия тим от Разград. "Сините" изиграха отличен за техните възможности двубой - добра защитна постройка, силно нападение най-вече отляво, въпреки че голът дойде отдясно, добра комуникация между Гаджев и Бедоя, невероятен сръбски вратар и миг на испанска класа от Антонио Аниете. 

"Левски" е на финал благодарение на колектива и тактическата грамотност на Стойчо Стоев. НО, основният фактор в 180-те минути на добро футболно ниво беше наследникът на "усмихнатия професор" (дано се наложи) Георги Дерменджиев, който наглед демонстрира в тези 180 минути, че мястото му определено не е на старши-треньор. Асистент - разбира се. Шеф на школата - защо не, все пак беше част от тази на Литекс, докато в Ловеч вадеха талант след талант. Но на старши-треньор - в никакъв случай. 

Мачът в Разград 

Да направим лека ретроспекция на мача. Отборът с най-голям потенциал в нападение изглеждаше абсолютно безсилен срещу "синята" отбрана, в която играе Аймен Белаид, а Роман Прохазка, колкото и да е добър, просто е бавен за десен бранител. Той обаче издържа набезите отляво на играчите в "зелено", а Йоргачевич пък спаси двата опасни удара, позволени от защитата на "Левски". До тук добре, може би липса на шанс лиши Лудогорец от гол, може би друго. 

В 77' Стойчо Стоев, който излезе с идеята за 1:1 в този двубой точно заради силното нападение на Лудогорец, реши да заложи на защитата и вкара Александър Александров на мястото на Краев. 5-и защитник в схемата на "Левски". 4 минути по-късно на терена влиза Стефан Велев - дефанзивен полузащитник, на мястото на Аниете - най-опасният офанзивен футболист на "Левски". Всичко е ясно в този момент - гостите ще бранят нулевото равенство. 

Да, всичко беше ясно, но не и за треньора на Лудогорец -- г-н първи асистент в Литекс и доскоро в Разград. Кишада сменя Безяк, Анисе сменя Ешпиньо, Вандерсон сменя Абало. Схемата остава същата - 4-2-3-1, просто се сменят част от изпълнителите. Ако идеята е в такъв момент просто да се направят три смени, просто защото са позволени от правилника, това може да го направи и Бай Драган от Сусурлево. Толкова ли добре игра Лудогорец срещу схема 4-2-3-1, че не промени нищо при 5-4-1 от страна "Левски" с 4-ма типични защитници и 4-ма разбиващи халфа, плюс Абди и Домовчийски? Как разбиваш ултрадефанзивна тактика? С атака, атака, атака. А Лудогорец има изпълнители. Но НЕ, каза г-н Дерменджиев. На него му трябваха 4-ма защитници и двама дефанзивни халфа за нулевата опасност, която "сините" представляваха в последните 15 минути на мача. Логичното се случи - 0:0 и предимство за "Левски". 

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

Мачът в София 

Общо взето, един гол беше необходим на Лудогорец, за да се класира напред. Шампионите разполагат с достатъчно класа в защита, за да не допуснат два, и с абсурдно голям потенциал в нападение, за да вкарат 2-3 гола на контраатака (доказаха го мачовете в Европа през последните две години). 

Лудогорец обаче излезе, за да се отбранява. Квартетът Кишада, Мисиджан, Марселиньо и Абало спокойно изчакваха атаките на "Левски" в собствената си половина. Дяков и Анисе имаха нулев принос в дефанзивен план, а Александър Барт беше най-добрият играч на терена в "зелено", осуетил поне два "сини" гола. Лудогорец приличаше на отбор от втората шестица на "Герена", и не, не е заради класата на "Левски", а заради слабия си старши-треньор.

Как може Лудогорец, най-добрият атакуващ отбор в България и безспорно в топ 10 на Балканите, да играе защитно, срещу отбор, който все още не се беше доказал под напрежение? Да, "орлите" записаха 10 силни минути през първото и през второто полувреме, в които Йоргачевич се превърна в новия любимец на сектор "Б". Но това ли е "най-добрият отбор в България за последните 4 години"? Сериозно ли? Отбор с потенциала на Лудогорец може да бие с разлика всеки отбор в България, но отдавна не сме виждали и искрица от този тим. А Георги Дерменджиев гледаше отстрани с полу-уплашения си поглед и нямаше представа какво да направи.

Пак две смени само по постове, и то тези, които му вършеха работа. Вандерсон - на пейката. Витиня - на пейката. Златински - на пейката. Гол в края, никаква реакция. После в интервюто след мача обясняваше за положения. Футболът обаче е игра на тактика и най-вече на голове. "Левски" спечели и на тактика, и на голове.

Закотвен в 4-2-3-1, Дерменджиев става абсолютно предсказуем и само класата на играчите му ще го направи шампион в едва втория му (и то непълен) сезон като старши-треньор. Опитният специалист, както се води, няма идея какво да направи, когато отборът му не върви. Когато пада. Когато 4-2-3-1 просто не работи. В 180-те минути срещу "Левски" Георги Дерменджиев с нищо не показа, че знае каква е ролята на старши-треньора. И въпреки че в Разград отричат, той няма да е начело на тима в началото на сезон 2015/16. И това ще е правилното решение за скоро четирикратния шампион на България.