Трябва ли да тормозим този отбор с истерии за европейско първенство?

Победата на националния ни отбор срещу Чехия в последната европейска квалификация е малко като вица за оптимиста и песимиста. За единия чашата е наполовина празна - бихме един отбор без мотивация в мач само за статистиката. За оптимиста - това е излизанеот черната дупка след цяла година мъки. Всеки да го разбира по своему. Истината, както винаги, може да е някъде по средата.

Да, мачът нямаше значение за чехите. Те са на Евро 2020, а ние не сме. Те биха Англия у дома, а ние паднахме с 0:6. Икономиката на Чехия произвежда коли на Фолксваген, а ние чакаме виртуален завод. Тук да спрем. Вярно е, че каквато е държавата, такъв е и футболът. В този смисъл ние трябва много умерено да се радваме на такъв успех. Защото тимът, който го е постигнал, е още с незараснали дълбоки рани.

Върна ли се желанието за игра

Ако има нещо положително от последната евроквалификация за България, това е желанието и раздаването, с което футболистите ни изиграха срещата. Пред празни трибуни. Преди Балъков да поеме отбора, с хъс и себераздаване компенсирахме футболната си немощ и постигнахме някои нелоши резултати. После и това изчезна и знаем какво стана.

Не можем да говорим за други положителни неща. Това е достатъчно на този етап. Още повече, че срещу нас имаше немотивиран съперник, а това е от съществено значение. Футболистите са същите. В състава не е дошъл Марадона или Марко Ван Бастен.

Ненормалната система на УЕФА отключва розови сънища

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Парадоксалното в този случай е, че пред нашия назционален отбор се открива теоретична възможност да играе на европейското първенство. Това е заради напълно шантавата днешна система на УЕФА, която рискува да направи еврофиналите сбирщина от посредствени състави. С умиление си спомняв времената когато на финалите на европейско първенство имаше по 8 отбора. И класирането бе по-трудно, отколкото на световно. Но тогава светът бе много по-нормален. УЕФА също.

Сега обаче останките от футболния ни съюз са заляти с розови сънища и чакат жребий за баражи. Георги Дерменджиев също призна, че е приел да смени Балъков заради перспективата да играем на еврофинали. Едно от малкото безплатни неща на този свят са мечтите. Така, че ако първенствата се играеха на мечти, там сме!

Сега сериозно. Нали знаете приказката - каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари. И Лечков е цитирал тази поговорка.Сега в мокрите си сънища за милионите, потекли от класиране на еврофинали, в БФС ще направят нова лоша услуга на националния ни отбор. Като му качат на гърба раницата с нереалните очаквания.

Спокойствие и трупане на мачове

Дали ще играе на баражи или на баражи за баражите / извинете, но такава е системата/, този наранен психически отбор трябва да трупа опит и да се сбие със силни съперници. Ако измъкне някъде приличен резултат, добре дошъл. Без някой да го очаква. Само това е начинът на този етап. Футболът е шантава игра понякога и стават сензации.

На тимът на Дерменджиев му трябват мачове, спокойствие и промяна на манталитета. А не глупости от сорта, че сме имали шансове да отидем на европейско първенство. Дори и някой да ни спусне там от небето, ще ядем такъм бой, че ще последва нова, още по-силна депресия. Имат ли нужда тези играчи от подобен мазохизъм? Нямат.Същото се отнася и за феновете.

Сега очакваме съперник. Който и да е той, няма никакво значение. Всички са по-силни от нас. Затова, ако някой от БФС-то в полуоставка получи моментен прилив на здрав разум, да спре да тормози футболистите. С празни приказки, породени от нереални мечти на алчни хора.

Автор: Владислав КОЛЕВ