Исторически триумф: От калния двор в затънтено село до неочаквано злато в Токио

В тежката битка за челни позиции между 3-те гиганта в спорта - САЩ, Китай и Русия, едва ли на някого е направило особено впечатление, че Филипинските острови за пръв път в историята си спечели златен медал на олимпийски игри. А успехът се оказа, че е бил повече от неочакван както за самата държава, така и за "златното момиче" във вдигането на тежести за страната - Хидилин Диас. 

Тежкоатлетката е преминала през какво ли не само и само, за да стигне до Токио и да представлява своята страна на Игрите, независимо, че нито е водила добра подготовка, нито е била в родината си (или в която и да е друга точка на света), където да има по-адекватни условия за тренировки, осигурени от местната федерация. 

Приключението в Малайзия и тренировките в апартамент

Какво точно обаче се е случило с Диас? Заради пандемията от Covid-19 се налага тя да остане в Малайзия, където няма отворен нито един спортен обект. Така тя остава далеч от Филипините, без екипировка и без подходящото тренировъчно оборудване.

Това се случва през февруари 2020 година, като изход от ситуацията трудно е бил намерен. Дълго време се налага тя да живее и да се готви в малък апартамент в Куала Лампур, където е тренирала почти без екипировка и е вдигала бутилки с вода.

Така мъките на щангистката продължили до момента, в който през октомври 2020 година не получава помощ от президента на Асоциацията по вдигане на тежести на Путраджая - Ахмад Янус Абдула, който предлага своята къща в затънтено село на Диас и нейния екип. 

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Тя веднага се съгласява и с екипа ѝ се местят в Ясин към края на годината. Там, в задния двор, е направен своеобразен тренировъчен терен, където Хидилин, макар и не по оптимален начин, успява да започне по-сериозна подготовка за Игрите. 

"Ситуацията беше неприятна, но все пак имах къде да тренирам, независимо дали ще затворят всичко заради "Ковид-19", или не. Разполагах с най-важните неща за подготовката и това беше важно", казва Диас в интервю преди Олимпийските игри. Това "приключение" обаче не е последното за Диас по пътя ѝ към медала. 

Няма ваксина - няма Токио 

Заради пандемията от Ковид-19, Диас е нямало как да лети за Токио, докато тя и екипът ѝ не си направят ваксини. И тук идва ролята на здравния министър на Малайзия, който успява да задейства процедурата, за да помогне на щангистката да се добере до Япония. 

"Може би никой не знае, че независимо от успеха на Хидилин Диас, доктор Адхам Баба, министър на здравето, е един от хората, които са помогнали за този успех. Д-р Адхам е помогнал на състезателката да получи ваксина на АстраЗенека, което е помогнало на Диас и отбора ѝ да се легитимират пред японските власти и да пътуват за Токио", гласи съобщение от Министерството на здравеопазването в Малайзия. 

Във Филипините не приеха особено радушно опитът да бъде приписан успеха на Диас на Игрите на друг, като се има предвид каква е била цялата история около подготовката на представителката на Филипините. Важното е обаче, че след куп перипетии тя се добра до Япония. 

Неочакваният златен медал 

Този медал не е толкова "неочакван", колкото по-скоро бленуван, след като е първи в историята на Филипините на олимпийски игри. Самата Диас вече имаше сребро от Игрите в Рио през 2016 година, но спрямо тежко изкараните година и половина едва ли някой е очаквал злато от нея. 

Тя обаче направи цяла една нация безкрайно щастлива, след като в драматично състезание поставя два олимпийски рекорда - за общ резултат (224 кг) и в изтласкването (127 килограма). Тя спечели "надвдигането" с Кинюн Лиао, която постави първа олимпийски рекорд преди последното вдигане на Диас - уникална радост и голям триумф не само за Диас, но и за Филипините. 

В знак на признателност към олимпийската шампионка държавата, заедно с няколко местни бизнесмени, ще възнагради "златното момиче" с къща и финансово поощрение на стойност 660 хиляди долара.

Така, завинаги в историята на Филипините името Хидилин Диас ще остане със златни букви, а неочакваната и нереална история ще бъде предавана от поколение на поколение нови олимпийци, които ще гонят нейните успехи!