Златен медал по достойнство?

Една любопитна публикация стана обект на интерес в последните 48 часа. Озаглавена "Златен медал по достойнство", статията на Емил Джасим показа един от най-приятните кадри от Игрите - как американките Симон Байлс и тази другата се прекланят пред шампионката Ребека Андраде. 

Бразилката спечели титлата на "земя", като успя да се справи с конкуренцията най-вече на Байлс. Това е първо олимпийско злато за нея в паметната ѝ кариера. И награждаването наистина беше един изключителен момент. 

Но дотук. Всеки момент има своя контекст, както и публикацията на г-н Джасим има за цел да засегне българската боксьорка Светлана Каменова. Но за това след малко. 

Симон Байлс и Ребека Андраде са добри приятелки на и извън арената. Между тях има огромно уважение, но и личен сантимент, който не всички спортисти имат. 

Малко по-рано Байлс не беше толкова достойна, след като намери оправдание в публиката и липсата на музика в залата за 4-тото си място на "греда". Разбира се, американката остава една от най-великите в този спорт с и без медал в тази дисциплина. Но поведението ѝ бе далеч от заслужаващо златен медал, поне в този момент. 

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Също не толкова достойно беше състезанието на "земя"... поне спрямо Румъния. Северната ни съседка имаше две представителки във финала, като едната получи наказание от 1 десета за грешка, която всички повторения показаха, че е несъществуваща. Румънският щаб обжалва оценката, но не последва промяна на оценката. 

Горе-долу по същото време обаче САЩ обжалва оценката на Джордан Чайлс. Американското лоби в спортната гимнастика е пословично, така че не е изненадващо, че обжалването от лагера на САЩ беше сполучливо, а оценката завишена достатъчно, че да влезе гимнастичката в тройката - Румъния остана без медал. Радостта на американките на фона на плачещата 18-годишна румънка не вярвам да заслужава "златен медал за достойнство". 

И, тъй като всеки момент си има своя контекст, дойде време и за този в публикацията на Емил Джасим. Тя завършва със следното изречение: "Някой ден и българските боксьорки може би ще се научат". 

Независимо какво мисли всеки за случващото се в женския бокс, сравнението в публикацията само по себе си не е особено достойно. Контекстът на двете ситуации в спортната гимнастика и бокса е коренно различен. И е някак странно да бъдат сравнявани. 

За съжаление, в социалните мрежи това е изключително често срещан феномен. Хората не могат просто да изразят впечатленията си от дадена личност, а трябва да потъпчат друга. Нима това е част от олимпийския дух?