10 легенди, които никога не играха на Европейско първенство

Европейското първенство по футбол през 2004 г. беше единственият голям форум на Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров с националния отбор на България. За съжаление последните ни засега звездни футболисти нямаха шанса да играят на повече първенства, а поколението след тях изглежда още по-далеч от класиране. В тази статия ще ви представим 10 футболисти, които никога в кариерата си не са играли на европейско първенство.

Ференц Пушкаш

Въпреки че играе на две световни първенства и Олимпиада, великият унгарски голмасйтор е вече към края на кариерата си, когато се създават европейските първенства. При началото на квалификациите за първата купа „Анри Делоне“ Пушкаш току-що е преминал в Реал Мадрид след като е бежанец от родната си Унгария и няма как да играе за „маджарите“. Той получава испански паспорт чак през 1962 г. и играе на Световното първенство в Чили. Поради напредналата си възраст обаче повече не е викан и „Ла Фурия“ триумфира на Евро 1964 без ветерана.

Еузебио

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Голмайстор на Световното първенство през 1966 г., Еузебио не успява да играе на Европейско. При два от опитите си легендата на Бенфика е спряна от България – първо в първия кръг на квалификациите за Евро 1964 (общ резултат 5:4 за „трикольорите), а след това в квалификационната група за шампионата през 1968 г. И при третия опит португалците остават втори в групата си, като отстъпват пред Белгия. Така Световното първенство в Англия през 1966 г. остава единственият голям турнир за Еузебио с националния отбор.

Пит Кайзер

Лявото крило е първият футболист с професионален договор в историята на нидерландския футбол. Той печели с Аякс три поредни пъти КЕШ (1971, 1972, 1973) и е част от невероятния тим на „лалетата“, играл финал на Световното първенство през 1974 г. И макар да е национал и капитан на могъщия Аякс, Кайзер изненадващо за всички слага край на кариерата си през октомври 1974 г., като причината е несъгласие с тактиките на мениджъра на Аякс Ханс Креей. По това време Пит е на 31 години и от гледната точка на днешния футбол би било напълно логично 33-годишният Кайзер да може да играе за Нидерландия на Евро 1976. Съдбата обаче решава друго.

Гжегож Лато

Голмайстор на Световното първенство през 1974 г., участник на три поредни Мондиала и бронзов медалист от 1974 и 1982 г., Лато не успява да изведе полша до еврофинали. Дори след като през 1980 участниците във финалите стават 8, „Дружина полска“ отново не намира място на еврофиналите нито веднъж. Явно за националния отбор на Полша по това време е било по-лесно да победят Бразилия в качеството ѝ на действащ световен шампион, отколкото да се промъкнат до финалните мачове на европейските първенства.

Иън Ръш

В статията „10 легенди, които никога не играха на Световно първенство“ представител на Уелс беше Райън Гигс. Така че тук ще представим друг много значим футболист от графството – Иън Ръш. Легендата на Ливърпул дълги години държеше рекорда за най-резултатен футболист в историята на националния отбор, но за близо 16 години кариера в тима на „драконите“ не играе нито на европейско, нито на световно. Уелс е най-близо да отиде на Еврото през 1992 г., но в квалификационната група остава едва на точка от победителя Германия.

Олег Блохин

Рекордьор по мачове и голове за СССР, носител на Златната топка за 1975 г. и може би най-голямата легенда на Динамо Киев също никога не е играл на Европейско първенство. С „червената армия“ играе на две Олимпиади – 1972 и 1976 г., както и на две Световни първенства – 1982 и 1986. Когато СССР се класира за финалите на Европейското първенство през 1988 г. (за първи път от 16 години) Блохин е вече на 36 години, а на върха на атаката се разчита на много по-младия Олег Протасов. Все пак Блохин изведе националния отбор на Украйна на Евро 2012 като треньор.

Роберто Баджо

Може би най-емблематичният италиански футболист от края на миналия век също мина покрай еврофиналите. В квалификационния цикъл за Евро 1992 той изиграва само три мача, а Италия завършва втора в групата след СССР и пропуска да се класира. По време на квалификациите за Евро 1996 Баджо се скарва с треньора Ариго Саки и макар че печели Скудетото с Милан е оставен извън състава. „Божествената опашка“ не е повикан и за Евро 2000, тъй като по време на втория си сезон в Интер не играе редовно и не се намира в оптимална форма.

Анди Коул

Един от водещите голмайстори в един от златните периоди за Манчестър Юнайтед винаги е бил пренебрегван в националния отбор на Англия. За „трите лъва“ Коул изиграва скромните 15 мача, в които вкарва 1 гол. Нападателят има най-голям шанс да попадне в състава за Евро 2000, но контузия го спира да участва на турнира в Белгия и Нидерландия. Единственият му гол за Англия пък е срещу Албания в квалификация за световното първенство през 2002 г.

Неманя Видич

След разпадането на Югославия Сърбия все още не се е класирала на европейско първенство. По времето на Видич за „плавите“, подобно на Полша от 70-те и 80-те години, беше по-лесно да се класират на Световно първенство, отколкото на Европейско. Видич игра на две Световни първенства, като през 2006 г. отборът на Сърбия и Черна гора претърпя пълно фиаско в група с Нидерландия, Аржентина и Кот д‘Ивоар. През 2010 г. Сърбия също не успя да прескочи групите и отпадна безславно.

Самир Ханданович

Големият специалист по спасяването на дузпи три пъти попадна в идеалния отбор на Серия А, а през 2013 г. спечели и приза за вратар на годината. Самир обаче пази в труден за словенците период, в който единственото участие на голям форум е Световното първенство през 2010 г. Най-близо до класиране словенците са в квалификационния цикъл за Евро 2016, но губят плейофния мач от Украйна. Именно след тези двубои Ханданович решава да сложи край на кариерата си в националния тим. 

Вижте пълната ТВ програма на мачовете от Евро 2020