Спасение

Испания е новият хегемон на Европа. Точно 12 години след последната си титла на Стария континент, "Ла Фурия" доминираше от първата до последната минута на турнира в Германия и напълно заслужено спечели златните медали. 

Испанците го направиха по съвършен начин, изповядвайки футбол, достоен за победител. Когато трябваше - атакуваха свирепо и безспирно. Когато водеха - контролираха играта така, както дори малцина клубни отбори могат. И никой не го очакваше. 

Испания е все още отбор в процес на развитие, пълен с младоци, но и достатъчно опитни футболисти, които играеха в съвършена кохезия. Отбор от 23 футболисти, а всъщност - яростен юмрук, в който всеки имаше своята роля. 

Но преди всичко - Испания бе оставена да играе футбол. Нещо, което Гарет Саутгейт рядко позволяваше на своите футболисти. И Англия заслужено загуби. 

"Трите лъва" бяха фаворит през целия турнир, докато не дойде моментът за финалната среща. И всички специалисти се обединиха около една проста истина - Испания играе, за да спечели, а Англия - да не загуби. И дадоха превес на агресора. 

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Англия разполага с най-големия потенциал в историята си, но Гарет Саутгейт подчини играта на своите момчета върху страха от загуба. Проблясъците идваха в моменти, в които отборът изоставаше в резултата. Но тези кратки проблясъци, включително във финала, не бяха достатъчни срещу освободената от задръжки испанска фурия. 

И Слава богу. Клубният футбол на най-високо ниво е почти изцяло подчинен на контрола. Футболистите имат все по-малко поле за изява, като техническите им умения се използват основно в браненето на владението на топката, вместо за магически изпълнения в предни позиции. Манията по контрола надделява на клубно ниво, но когато става въпрос за национални отбори, основите на футбола бяха спасени. 

Магията на Ламин Ямал. Остротата на Нико Уилямс. Вълшебните докосвания на Дани Олмо. Безкомпромисната игра на Родри. Играта на Испания също е подчинена на желанието за контрол, но с достатъчно свобода за отделните футболисти - нещо, което не беше позволено на французи и англичани. И испанската хала строши разбирането, че целта оправдава средствата. Тя може да бъде постигната и без страха от загубата. 

Gracias, Испания. Опази футбола такъв, какъвто го искаме. Поне засега...