Замисляли ли сте се, че просто толкова си можем?

Цял ден валят коментари и критики към Георги Иванов - Гонзо, управата на БФС, треньори и футболисти за историческия резил, който България отнесе в Белфаст. Макар и действително свръхтежко, в поражението няма нищо изненадващо. 5:0 на пръв поглед е жалък за "лъвовете" резултат, но пък разликата между двата отбора със сигурност не е толкова голяма, колкото показва резултатът. 

Националният отбор по футбол на България толкова си може

Но не поражението е важно в случая, а голямата самозаблуда, че България е нещо повече от джудже на футболната карта, особено в съвременния ѝ мащаб. Един колосален успех преди 30 години ни накара да си мислим, че сме нещо в този спорт. А отдавна не сме. 

Ако изключим златното поколение на Стоичков и компания, националният ни отбор не е постигал нищо сериозно. На клубно ниво се "крепим" на два полуфинала на ЦСКА в Европа (в елитния турнир), а през този век един 1/4-финал на Левски, което за 100+ години футбол в страната ни не е кой знае какво.  

Надеждата за едно по-добро утре се крепи на един случаен успех, за който си припомняме с умиление всяка година. Докато всички около нас се развиват с бясно темпо, ние живеем в миналото с поглед към бъдещето с налудничавата надежда, че някога от нищото пак ще се пръкне поколение футболисти, които ще ни припомнят що е то футбол в България. 

Няма футбол в България

Тая надежда вирее в изпразнените от съдържание глави на отговорниците за смъртта на българския футбол в последните 20 години. Те не направиха нищо, за да влезем в 21-ви век. По клубовете не направиха нищо за да влезем в 21-ви век. Затова и страни като Люксембург ни изпреварват във футболно отношение, а скоро и други доскорошни джуджета ще ни изместят. 

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Помните ли фразата "вече няма слаби отбори". Така ни замазваха очите за слаби резултати. Истината е, че от години ние сме слабият отбор. И е време да приемем истината. На футбол сме отвратително слаби. И това е. 

Вероятно бъдещето ни вещае тежки битки с Гибралтар, някой друг случаен бараж за Европейско или Световно през група "D" на Лига на Нациите и... това е. 

Приемете го - може да обичам футбол, но на този спорт ни няма никакви на световната карта. Даже на балканската. Днес обвиняваме Гонзо, довчера Борислав Михайлов, но всичко се корени в цялостната работа - от БФС до последния аматьорски клуб. И, докато: 

• в школите условията са трагични
• родителите плащат за това децата им да тренират
• рушветите са практика по школите
• треньори са бивши футболисти и настоящи алкохолици
• клубовете не обърнат сериозно внимание на школите 
• БФС не вкара ново законодателство за развитието на спорта 

, нищо няма да се промени. Така че да спрем безконечните празни приказки. Да спрем да живеем в миналото. И да не си мислим, че футбол в България има, докато не получим неоспорими доказателства, че този спорт има някаква форма на живот у нас.