Майната ѝ на магическата вечер на "Парк де Пренс"

По традиция 17-ти ноември е ден, в който цялата футболна общественост си спомня с умиление за паметната вечер на "Парк де Пренс", в която "Господ е българин", а Емил Костадинов промени целия ход на футболната история на Франция. 

Всяка година на тази дата спорни журналисти припомнят за геройството на "лъвовете", излизат нови истории на футболисти и фенове, а напоследък и всеки инфлуенсър трупа гледания, благодарение на легендарния подвиг. 

Но стига вече... Майната му на този спомен, който е толкова далечен, че на самите футболисти им се губят подробности за самата вечер, а вече няколко поколения нямат спомен за случилото се. Има поколения, които познават само дъното, на което е българският футбол. 

От 1993 година насам Франция преживя истински катарзис, промени изцяло философията си за развитие на футбола и има две световни титли на сметката си. Хърватия, която по това време е на 2 години, има 3 медала от Световни първенства и се превърна в европейска сила. Гърция има европейска титла. Турция игра редица елиминации на големи турнири. И така нататък... 

В България пък тъпчем на едно и също място, че даже регресираме. Рушветите в школите са ежедневие, а не изключение. Страната разполага с два стадиона и половина. Финали на каквото и да е не сме помирисвали, а едва наскоро се отървахме от най-големия тумор в историята на българския футбол - така наречените "герои от САЩ 94", превърнали българския футбол в поле за собствените си интереси. 

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Наблюдава се някакъв напън националният ни отбор поне да постига резултати, като има само 1 загуба в последната 1 година (но и само 3 победи). Има школи, които започват да функционират по-добре, но това е само една кристална капка в морето от лайна, наречено "БГ футбол". 

Преди година имаше всенароден бунт срещу тиранията на Михайлов и компания, който с лека ръка беше пренебрегнат от властимащите. И, докато родните "пазители на реда" биха протестиращи, националите ни ритаха топка на "Васил Левски" за кеф на 20-те човека от БФС, които затвориха стадиона, за да не усетят народната любов. 

Протестът, макар и да не постигна всичко, което целеше, поне помогна да се отървем от Борислав Михайлов. Все някаква победа е - една от малкото в полза на българския футбол. Но все още това е твърде малко... 

Затова, майната му на геройството от "Парк де Пренс". Част от главните действащи лица тогава са с основна заслуга за настоящото състояние на футбола. На всички ни писна от немотията. Писна ни слабия футбол. Писна ни от липсата на конкуренция. Писна ни да няма български футболисти от сериозна европейска класа, защото футболът ни е пропит от далавери - къде големи, къде дребни. И е време да откажем да си спомняме с умиление за "Парк де Пренс", както и за "лудото американско лято". Тези събития трябва да са повод само за ярост, защото не използвахме тези върхове, за да изградим нещо голямо и трайно. И днес се радваме над случайни победи над Люксембург.