Как великият Милан рухна в средата на 90-те

Във втората половина на 80-те и в началото на 90-те години тимът на Милан безспорно преживява най-успешния период в своята история. Италианският гранд печели редица местни и европейски отличия в тези години, като разполага с някои от най-добрите футболисти в световния футбол. Затова за мнозина е изненада, че само в рамките на няколко месеца през сезон 1996/97 „росонерите“ рухват тотално и са изправени дори пред угрозата да финишират в зоната на изпадащите. В този текст ще проследя как се стигна до това положение.

Началото на 80-те години е тежко за тима на Милан. Отборът на два пъти трябва да се раздели с елитния си статут в Италия и изпада в Серия Б. Нещата за „росонерите“ рязко се променят в началото на 1986г., когато клубът бива закупен от местния предприемач и един от най-богатите бизнесмени в Италия Силвио Берлускони. Медийният собственик спасява „росонерите“ от фалит и инвестира сериозна сума пари в клуба. В Милан биват привлечени някои от най-добрите холандски футболисти в света по онова време в лицето на Рууд Гулит, Марко ван Бастен и Франк Рийкард. В комбинация с италианските национали Паоло Малдини, Франко Барези, Алесандро Костакурта и Роберто Донадони, Милан се превръща в почти непобедим отбор под ръководството на младия треньор Ариго Саки, който впечатлява с работата си в Парма. През 1988-ма година „росонерите“ печелят първата си титла в Серия А от 9 години, а в следващите два сезона клубът триумфира на два пъти в Купата на европейските шампиони.

След като Ариго Саки поставя основите на доминацията на Милан, той решава да напусне, за да поеме националния отбор на Италия. На негово място идва бившият играч на клуба Фабио Капело. Въпреки че няма почти никакъв опит като треньор, назначаването на Капело е изстрел в десетката за Милан. Марко ван Бастен трябва да прекрати своята кариера заради травма, а влиянието на сънародниците му в тима Рууд Гулит и Франк Рийкард става все по-незначително. На техните места пристигат някои от изгряващите звезди на световния футбол като Звонимир Бобан, Деян Савичевич, Джанлуджи Лентини, Жан-Пиер Папен, Брайън Лаудруп, Марсел Десаи и Джордж Уеа. Фабио Капело успява дори да надгради свършеното от Ариго Саки. Той затяга още повече защитата и Милан изключително трудно допуска попадения във вратата си. Под ръководството на Капело „росонерите“ са шампиони 4 пъти в рамките на 5 години в Серия А. Нещо повече – тимът записва серия от 58 мача без загуба в италианския шампионат. На европейската сцена Милан играе три поредни финала в Шампионската лига и въпреки че губи два от тях (срещу Олимпик Марсилия и Аякс), размазва Дрийм тийма на Барселона с 4:0 през 1994г.

И така стигаме до злополучния сезон 1996/97. Може би най-големият проблем за Милан е напускането на Фабио Капело през лятото. Това донякъде известява за събитията, които предстоят да се случат на „Сан Сиро“. Италианският специалист отива да води Реал Мадрид и оставя огромна дупка за запълване. „Росонерите“ решават да назначат уругвайския треньор Оскар Табарес, който прави силна кампания с Каляри предния сезон и класира отбора на 9-тата позиция в Серия А. През лятото от тима си тръгват Патрик Виера, Паоло ди Канио и Джанлудижи Лентини. Единственото по-сериозно име, което напуска е това на Кристиан Панучи, който последва Капело в Реал Мадрид по средата на сезона. Патрик Виера е все още никому непознат футболист и е изиграл едва 2 мача за клуба в Серия А предния сезон, Ди Канио не е твърд титуляр в тима, а Лентини изобщо не прилича на себе си след тежката катастрофа, която преживява. „Росонерите“ опитват да ги заменят, привличайки двама от най-перспективните холандски футболисти – Едгар Давидс и Михаел Райцигер, които въпреки младата си възраст вече имат по два поредни финала в Шампионската лига зад гърба си. Младото шведско крило Йеспер Бломквист и фреснкият таран Кристоф Дюгари са част от другите нови в клуба.

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Сезонът на Милан е пълен провал във всяко едно отношение. „Росонерите“ стартират със загуба с 1:2 срещу Фиорентина в мача за Суперкупата на Италия. В първите си 11 срещи в Серия А Милан записва едва 4 победи. Тимът се проваля с гръм и трясък в Шампионската лига, където не успява да преодолее група с тимовете на Порто, Розенборг и ИФК Гьотеборг, като губи по веднъж от всеки един от отборите. В турнира за Купата на Италия „росонерите“ отпадат от тима на Виченца в края на ноември. Слабите резултати преливат чашата на търпение на ръководството и Оскар Табарес е освободен след поражение с 2:3 от Пиаченца на 1-ви декември, по-малко от половин година след назначаването му.

Милан опитва да спаси сезона, връщайки на работа Ариго Саки на мястото на Табарес. Треньорската смяна обаче не се осъществява преди фаталното за „росонерите“ домакинство на Розенборг в последния мач от груповата фаза на Шампионската лига, където Милан се нуждае поне от равенство, за да продължи напред. Тимът обаче губи срещата с 1:2 и отпада от турнира. Въпреки че „росонерите“ правят някакви опити за възкръсване след две поредни победи в Серия А, остатъка от кампанията е пълна скръб. Отборът регистрира серия от тежки загуби, като пада от Лацио на „Олимпико“ с 0:3 и в дербито срещу Интер с 1:3. Най-унизително обаче е поражението от бъдещия шампион Ювентус с 1:6 на „Сан Сиро“, което описва прекрасно сезона на Милан. „Росонерите“ завършват кампанията на незавидното 11-то място, като записват 13 загуби в 34 мача и финишират само на 6 точки над зоната на изпадащите.

Трудно е да определи каква е основната заслуга за това грандиозно пропадане на Милан. Най-основната причина би била напускането на Фабио Капело в посока Реал Мадрид и надали някой би могъл да оспори това твърдение. Но и у самите футболисти на Милан сякаш има пренасищане и липса на мотивация. Един от основните проблеми за слабото представяне е защитата. Отбраната в лицето на Себастиано Роси, Паоло Малдини, Франко Барези и Алесандро Костакурта допуска двойно повече попадения, отколкото тези от предната кампания. Някои от „старите кучета“ в състава като Звонимир Бобан и Деян Савичевич правят изключително слаба кампания. Играта на Роберто Баджо няма нищо общо с периода му в Ювентус. Джордж Уеа и Деметрио Албертини са малко от светлите лъчи в отбора, но както гласи популярното клише, една птичка пролет не прави. Споменатите вече нови попълнения в тима Едгар Давидс, Михаел Райцигер, Йеспер Бломквист и Кристоф Дюгари не задоволяват с представянето си и всеки един от тях напуска тима след края на сезона.Трагичният сезон принуждава легендата на тима Франко Барези да сложи край на състезателната си кариера.

Дори и връщането на Фабио Капело през следващия сезон не помага на Милан да върне блясъка си и „росонерите“ са бледа сянка на отбора от началото на 90-те години. Тимът се превръща в каша от застаряващи футболисти в комбинация с неуспяващи да разгърнат потенциала си млади играчи. Така идва краят на един от най-великите тимове в историята на футбола – Милан на Саки и Капело, който в рамките на десетина години гази почти всички наред в Италия и в Европа.

Десислав Лафчиев