От двете страни на "Ел Класико": Кой влюби в себе си и Реал Мадрид, и Барселона

"Ел Класико" за пореден път ще прикове вниманието на милиони зрители по света. Немалко футболисти познават дербито и от двете страни на барикадата, но малцина от тях играят успешно и за Реал Мадрид, и за Барселона. Представяме Ви петима футболисти, които оставиха следа и в двата отбора.

Рикардо Замора

Може би най-добрият вратар преди Втората световна война е познат като легенда на Реал Мадрид. Той обаче е роден в Барселона и има три успешни сезона за едмоименния тим. Между 1919 и 1922 г. става трикратен шампион на Каталуния и два пъти печели Купата на Краля. След това в продължение на 8 сезона играе за родния си Еспаньол, а през 1930 г. преминава в Реал. Замора печели два пъти Ла Лига и добавя още две Куи на Испания в актива си. И до днес призът за най-добър вратар в Испания носи неговото име.

Бернд Шустер

Русия ангел е лидер на Барселона в продължение на 8 сезона (1980 - 1988). Той извежда "блаугранас" до триумф в КНК през 1982 г., а година преди това остава и на трето място в класирането за Златната топка. Като футболист на Барселона той отново взима Бронзова топка през 1985 г. и играе финал за Купата на Европейските шампиони през 1986 г. Трудният му характер и лошите отношения с президента Хосеп Луис Нунез и треньори като Еленио Ерера, Удо Латек и Луис Арагонес го карат през 1988 г. да си събере багажа и да премине директно в Реал Мадрид. Не греши - спечелва два пъти Ла Лига и по веднъж Купата и Суперкупата на Испания. Дори постига "голям шлем", като след това преминава от Реал в Атлетико Мадрид.

Михаел Лаудруп

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Лаудруп, Стоичков и Куман - това е чуждестранното трио, извело Барселона до триумфа в последното издание на Купата на Европейските шампиони през 1991/92. Датчанинът става крайъгълен камък за дрийм тима, изграден от Йохан Кройф и е с основен принос за тоталната доминация на Барса в Ла Лига в началото на 90-те години. След като обаче през 1993 г. е привлечен Ромарио, Кройф започва да ротира чужденците заради правилото на терена те да са максимум трима. Датчанинът остава на скамейката през по-голямата част от сезон 1993/94, а когато не играе във финала на Шампионска лига срещу Милан (0:4) разбира че времето му на "Камп Ноу" е приключило. Преминава в Реал Мадрид тъй като по негови думи тогава "белите" "са гладни за победи" и още в първия си сезон на "Бернабеу" помага на тима да вдигне титлата. Въпреки че играе само два сезона в Реал, датчанинът е включен на 12-то място в класацията за най-велики футболисти на Реал Мадрид по случай вековния юбилей на тима през 2002 г.

Луиш Фиго

Португалското крило се превърна в идол за Барселона в един труден за тима период - в края на 90-те години тимът не успява да достигне могъществото от времето на Кройф. Въпреки това играта на Фиго вдъхва оптимизъм, че след титлата от 1999 г. Барселона ще укрепне през новото хилядолетие. Не така обаче мисли Флорентино Перес, който изкушава португалеца и през лятото на 2000 г. чупи световния рекорд за най-скъп трансфер, като плаща 62 милиона евро, за да доведе Фиго на "Сантяго Бернабеу". И до днес Фиго е смятан за Юда от феновете на Барселона, а в първото "Ел Класико", в което халфът играе за Реал Мадрид, той е замерен със свинска глава. За пет сезона в Реал Мадрид Фиго спечели два пъти Ла Лига, два пъти Суперкупата на Испания, както и Шампионска лига, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа през 2002 г.

Роналдо

Феномена влюбва целия свят в себе си именно по време на единствения си сезон в Барселона. Под ръководството на сър Боби Робсън нищо не може да спре Феномена, който като на игра нанизва 34 гола в 37 мача, макар да е едва на 20 години. Роналдо грабва Златната обувка, а неговите рейдове и техника не оставят никакъв шанс на защитниците. Същият сезон извежда Барса до триумф в Купата на Краля и Купата на носителите на Купи. Във всички турнири вкарва изумителните 47 попадения в 49 двубоя, но през лятото на 1997 г. подписва с Интер в тогава по-привлекателното и престижно първенство на Италия.

Завръщането му в Ла Лига се случва след като на Световното първенство през 2002 г. вкарва 8 гола и извежда Бразилия до пета титла на планетата. Флорентино Перес не се и замисля да привлече Феномена и така да усили още "Галактикос". За съжаление въпреки прекрасните 4 и половина сезона със 104 гола в 177 мача Роналдо печели само един път Ла Лига (2002/03), Суперкупата на Испания и Междуконтиненталната купа.

Сред достойните за споменаване имена разбира се са селекционерът на националния отбор на Испания Луис Енрике, румънската легенда Георге Хаджи, както и отхвърленият от Реал Мадрид, но станал легенда в Барселона Самуел Ето'о. Радомир Антич пък тренира и двата отбора, а освен това беше начело на Атлетико Мадрид.