Легна си с майката на Леброн Джеймс, направи милиони в НБА, а сега проси за пари по улиците

Делонте Уест някога бе обещаващ талант в НБА, известен със своята борбеност и способности на терена. Той играеше редом с легендарни играчи като Леброн Джеймс в Кливланд Кавалиърс и беше част от елитната лига, за която мечтаят милиони. С ярки моменти в кариерата си, Уест изглеждаше като човек, който има всичко – пари, слава и бъдеще в баскетбола.

Тъжната история на Делонте Уест...

Зад блестящата му кариера обаче се криеше борба, която мнозина не подозираха. Делонте се бореше с биполярно разстройство – диагноза, която повлия на личния му живот и представянето му на терена. Въпреки че имаше проблясъци на стабилност, неговото психическо състояние често се влошаваше, което доведе до скандали и трудности в отношенията му с отбора и съотборниците.

След като напусна НБА през 2012 година, проблемите на Уест започнаха да се задълбочават. Липсата на структура, стабилност и подкрепа извън лигата го оставиха уязвим. Финансовите му проблеми се увеличиха, докато поредица от лоши решения и неспособност да се справи с психическото си състояние го доведоха до ръба. През годините Делонте бе засичан като бездомник по улиците на различни американски градове, което шокира феновете и бившите му съотборници.

Неговата ситуация привлече вниманието на някои от най-големите фигури в баскетбола. Марк Кюбан, собственик на Далас Маверикс, се намеси през 2020 година, опитвайки се да му помогне да се възстанови. Кюбан го заведе в клиника за лечение и му предложи финансова и емоционална подкрепа. Въпреки тези усилия, пътят на Уест към стабилността оставаше труден и несигурен.

Историята на Делонте Уест е сурово напомняне за крехкостта на успеха и важността на психическото здраве. Тя показва, че дори най-талантливите и успешни спортисти могат да изпаднат в тежки житейски ситуации, ако не получат нужната подкрепа.

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

Днес, макар и все още далеч от предишната си слава, Уест се бори да намери своето място в живота. Неговият случай остава вдъхновение за дискусии за менталното здраве в спорта и необходимостта от дългосрочна подкрепа за спортисти след края на кариерата им.