Даниел Младенов пред Efirbet: Българският футбол страда, когато Левски не е на ниво

Офанзивният играч на Етър, Даниел Младенов, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com. В него Младенов изрази разочарованието си, че не успя да помогне на великотърновския тим да спаси елитния си статут. Той, също така, изрази недоумението си от клубната политика на много отбори, които залагат на прекалено много чужденци, които не са по-добри от българските алтернативи.

Бившият играч на Левски изрази и надеждата си, че „сините“ отново ще са фактор в шампионата през следващия сезон, изтъквайки, че вреди на българския футбол, когато столичният гранд не е сред претендентите за отличията.

Здравей, Дани! Сезонът вече на практика приключи у нас, с изключение на няколко оставащи плейофни сблъсъка. С какви емоции оставяш кампанията зад гърба си?

Лично за мен емоциите са негативни, тъй като завършихме на последно място. В личен план също не беше моят сезон – контузии и заболяване от коронавирус, които ме извадиха от терените за над месец през пролетта. Разочарован съм, че не успях да вляза в максимално добра форма, за да помогна на отбора в битката за оцеляване.

Етър изпадна, въпреки неимоверните усилия през последните месеци от сезона. Наставникът, Аександър Томаш, сподели, че доста хора са целели изпадането на клуба от елита. Усетихте ли, вие играчите, някаква тенденциозност?

Може би през целия сезон нямаше тенденциозност, но вероятно той имаше предвид последните мачове, в които ни извадиха доста картони и доста решения не бяха свирени в наша полза. Нямаше отявлена тенденция. Сами сме си виновни, тъй като изпуснахме мача със Славия, където допуснахме изравнителен гол в последната минута, а можеше да сме спасени. След това падна духът. В следващите мачове не победихме и това ни повлия в по-голяма степен. Такава е ситуацията обаче.

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

До каква степен се повлияхте от цялата несигурност около формата на шампионата догодина и неяснотата около местата, които щяха да доведат до изпадане?

Това повлия на всички, които бяхме замесени. С тези постоянни подмятания в медиите, че няма да има изпадащи и т.н, това със сигурност повлия. В крайна сметка беше еднакво за всички. Най-голямата причина за изпадането е, че трима играчи липсвахме в ключови периоди. Ако бяхме в добра форма не смятам, че щяхме да завършим на това място в класирането.

Какво е твоето бъдеще?

В момента не мога да вземам драстични решения, тъй като имам договор с Етър за още две години. Ако се броим за изпаднали, то се надявам клубът да има амбицията веднага да се върне в елита. Искам да помогна това да се случи максимално бързо.

В началото на сезона ти беше част от състава на ЦСКА 1948, но на полусезона се разделихте. Защо се стигна до тази раздяла?

Там постоянно се сменят играчите. Свърших си работата във Втора Лига, но може би през този сезон не бях на максимално добро ниво. В края на първия полусезон не играех достатъчно и се разбрахме да се разделим, тъй като имах желание да играя редовно. Не е имало никакви драми, това е част от футбола.

Именно ЦСКА 1948 направи интересен проект, включващ само българи, много от тях млади. Арда и Славия виждаме, че също успяха да постигнат завидни резултати с подобна стратегия. Това ли трябва да е пътят за клубовете с по-малък бюджет?

Напълно съм съгласен с този подход. Селекцията в ЦСКА беше направена така, че да има достатъчно опитни и достатъчно млади. Само с млади обаче съм убеден, че няма да стане, независимо дали шефът на клуба има различно мнение.

За чужденците имам собствени виждания. Това може би е причината Етър да е на тази позиция. В клуба има 6-7 чужденци. В клуб от подобен калибър не виждам защо трябва да има повече от 1-2 чужденци, няма логика в това. Нямам нищо против момчетата, но те нямат тази класа, която имат тези играчи в Берое, Лудогорец, ЦСКА и т.н, за да ни помогнат. Тези играчи не са много заинтересовани дали отборът ще изпадне, или не. За мен някой българин ще свърши много повече работа. Немислимо е да има толкова чужденци в тези клубове. Те не тъгуват по този начин за изпадането на клуба, докато българите възприемаме нещата по различен начин. Десет дена не съм спал, знаейки, че сме последни и че не успях да помогна.

Първенството сякаш завърши по очакван начин, по отношение на разпределението на призовите места в челото. Липсваше ли на шампионата един силен отбор на Левски, който да е в челото?

Всички знаем, че Левски не е на нивото, на което очакват феновете. От това страда нашият футбол, тъй като знаем кои са отборите, за които милеят феновете – Левски и ЦСКА. Когато единият не е на ниво, то и интересът спада значително. Да се надяваме, че нещата ще се стабилизират наистина. Така се твърди според последните информации.

Ти беше част от клуба в началото на миналото десетилетие, когато за последно беше постигнато влизане в групите на Лига Европа. Усещаше ли се в онзи период, че клубът ще тръгне надолу в следващите години?

Не мога да кажа дали нивото тогава беше по-високо, или по-ниско, но в едно съм убеден и то е, че оттогава не съм играл с по-добри футболисти. Отборът беше окомплектован, играеше чудесен футбол и беше голяма удоволствие да се състезаваш в него. Сега е доста по-трудно положението.

Може би катаклизмите около Тодор Батков и смяната на собствеността допринесоха в не малка степен за разбиването на отбора. Не съм аз човекът обаче, който да говори. Не съм в кухнята. По моето време в Левски нещата бяха стабилни. Със сигурност нещата не са по същия начин сега.

Ти беше човекът, който донесе една от най-паметните победи в онзи сезон – с 1:0 срещу Спортинг Лисабон на „Герена“ в Лига Европа. Какво беше чувството да си героят пред препълнените трибуни?

Чувството е неописуемо. Всеки, който играе на малко по-високо ниво, знае какъв е зарядът на тези срещи, особено при спечелването на победа. Това беше една от най-силните години в живота ми. Най-силният ми мач, може би, беше срещу АИК Стокхолм, когато бихме с 2:1, за да се класираме за групите, а аз дадох асистенция и вкарах. Това беше най-голямата емоция. Имаше около 25 хиляди души, остана ми в паметта този мач.

Мачът със Спортинг определено беше черешката на тортата – да вкараш и победиш срещу отбор с такъв бюджет. Това беше най-сладкото нещо във футбола.

Усети ли се напускането на Ясен Петров след края на сезона?

Няма как да не се усети. Той имаше сериозна заслуга за нашите постижения. Доста голяма част от важните играчи обаче също си тръгнаха, което допринесе за разбиването на отбора. Няма да забравя как на следващия полусезон освободиха 6-7 човека, сред които бях и аз. Няма какво да се направи обаче, това вече е минало.

Понастоящем сериозни постижения във футбола се постигат само с отлично финансиране. Ако Левски успее да си превъзмогне финансовите проблеми, то съм сигурен, че ще дойдат и добри футболисти и нещата ще се подобрят.

Ще даде ли тласък Ясен Петров, както и младото поколение, на националния отбор?

Смятам, че ще бъдат по-добре нещата поради вливането на свежата кръв в отбора. Това обаче ще е твърде малко, за да се подобрят драстично нещата. Нямаме тези играчи, които да играят в топ 5 първенствата редовно. Назад сме в това отношение. Нашето първенство не е слабо, но ни липсва и интензитетът, който е характерен за големите футболни държави.

Ясен е добър треньор и му пожелавам да се справи по най-добрия начин, но не може да очакваме резки амплитуди в представянето. Нужни са ни малки крачки в правилната посока. Повече от това не е реалистично. Българският народ сме нетърпеливи. За мен трябва да се викат тези, които заслужават, но у нас рядко се случва това. Има можещи и неможещи, младостта не е най-важният фактор. Като българин се надявам, че отборът ще направи крачка напред, ако ще и тя да е малка.

Минават ли тези крачки напред през колективна работа и по-малкото текучество на треньори и футболисти?

Именно в това се крие разковничето. Не може да се викат толкова много различни играчи, без да се изгражда основа от футболисти. Трябва в съблекалнята да има уважение между състезателите, а това се случва, когато се изгради колектив. Така беше, например, в Етър, когато начело беше Красимир Балъков. Дори да нямахме качеството, то отборът се справяше много добре и изпитвахме удоволствие. Не може да се сменят постоянно играчи, а е нужно именно постоянство и работа.

И за финал, Дани – какво си пожелаваш в личен и професионален план до края на 2021-а година?

В личен си пожелавам да съм здрав и да нямам повече такива контузии, които да ми пречат да помагам на отборите, в които съм. Надявам се ръководството на Етър да има амбиция за бързо завръщане в efbet Лига и да свършим това, за което сме там.

Източник: https://efirbet.com/