Европейският шампион Божидар Андреев: Треньорът ми ме приюти, за да мога да тренирам, искам да съм пример

България може да се похвали с настоящ европейски шампион и бронзов медалист от Световното първенство по вдигане на тежести. Това е Божидар Андреев, който остана под номер 4 в класацията "Спортист на годината в България". Той говори за първите си стъпки, както и за изпитанията, които е имал. Неговият треньор Пламен Братойчев също споделя любопитни и тъжни истини.

"Надявам се да съм пример за децата. За някои съм и искат да тренират и да постигнат техние мечти. Примерът за мен беше брат ми. Когато бях по-малък ме караше постоянно да тренирам, да бягам, да тичам. На мен ми харесваше да го правя. След това личният ми треньор Пламен Братойчев дойде до селото, в училището, търсеше деца. Реших да се запиша. Оттам започна моята история. Не е лесно да си на село. Там животът е съвсем различен, отколкото в града. Беше ми трудно да избягам оттам" - започна Божидар в "Тази сутрин" по bTV.

Неговият наставник Братойчев потвърждава: "Това е моя практика. Всяка година обикалям училищата в Сливен и около Сливен, за да търся деца, които се занимават с нашия спорт, който не е никак лесен. Така попаднах в училището в село Тополчане. Той тогава беше шести клас. С учителя му по физическо направихме един подбор и той беше един от талантите, които ни хареса. Вечерта се срещнах с родителите, разбрахме се какво трябва да направим, приех го в Сливен в спортното училище и започнахме да работим. Божидар се отличаваше от другите с качествата си. След завършване на училище нещата се накъсват. Клубовете не развиват спортисти както преди. Липсата на военна служба малко спира нещата. Сега 18-19 години и след това училище, академия или работа".

"Исках след училище да продължа да тренирам, но нямах възможност да пътувам често. Благодаря на моя треньор, че ме приюти в тях, за да продължа с тренировките и постиженията. Близо година живеех в постройка зад залата, в която тренирах. Условията бяха нормални. На мен ми харесва да съм там. Не ми правеше впечатление дали ще спя в залата или при личния ми треньор. Това не ме спираше. Аз работих и тренирах и знам какво е, но няма как да стане. Работих като касиер и като общинска охрана. С работа не става. Не може да работиш и да тренираш. Аз реших да спра работата, да продължа с тренировките по-сериозно и да постигна целите си. Имах желание да съм Спортист на годината, но съм доволен, че съм в десетката" - разказва миналото си европейският шампион.

Родителите на Божидар се гордеят много с него. Баща му признава, че е вярвал в успеха на сина си, докато майка му споделя, че се притеснява най-вече, когато синът ѝ пътува със самолет, но всичко минава, щом той звънне и съобщи, че е пристигнал. 22-годишният състезател по вдигане на тежести казва, че цялото им семейство е много задружно и всички са много близки. "Знам какво е да имаш и да нямаш. Помагам с каквото мога на моето семейство" - допълва той.

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

"Много от клубовете наблягат на такси за тренировки, което е голяма грешка. При нас такова нещо не съществува. Ние като клуб успяваме да се справим с подготовка на нашите състезатели. Нашият спорт иска постоянство. Няма ли го, не е ли ангажиран състезателят целогодишно в подготовка, нещата не се случват. Нашето задължение като клуб и федерация е целогодишната подготовка да бъде на ниво" - завършва треньорът Братойчев.

А КОЙ ГРАБНА ПРИЗА ЗА СПОРТИСТ НА ГОДИНАТА В БЪЛГАРИЯ - ВИЖТЕ В ТОЗИ МАТЕРИАЛ НА SPORTLIVE.