Георги Петков пред Betenemy: Чувствам се здрав и не мисля още да спирам с футбола

Вратарят Георги Петков е истински феномен не само в родния футбол. Само след месец той ще навърши 45 години, но продължава да е част от състава на Славия. Има над 300 мача в българския елит с екипите на Левски и "белите", като е играл и за кипърския Еносис (Паралимни). Бил е част и от националния отбор на България, за който за последно пази през ноември 2018 г., когато бе на 42. Многократен шампион и носител на Купата на България. Петков се съгласи да отговори на въпросите на Бетенеми.

Г-н Петков, на какво се дължи Вашето футболно дълголетие?

Мисля, че най-много на режима, който спазвам. Още повече, че след като ми се роди детенцето започнах да обръщам повече внимание на тези неща. Вечерям по-рано, лягам си по-рано.

Наскоро в интервю Вашият треньор Радо Станев разкри, че Вие не се "скатавате" по никакъв начин от тренировките, а държите да правите всички упражнения и повторения наред с младите. Това ли е задължителната формула за един професионалист?

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

Да ви кажа честно, просто ми е неудобно от другите колеги, по-младите. Затова и се старая колкото мога да правя всичко. Неудобно е те да правят повече повторения, аз по-малко. И може би и това е една от причините за това дълголетие.

Колко време още чувствате, че можете да играете, преди да окачите ръкавиците?

Хаха, как да отговоря на този въпрос. Чувствам се добре, тренирам си. Когато треньорите имат нужда от мен, знаят, че могат да разчитат. Така че не мога да кажа определено време кога ще спра. Чувствам се и здрав. Като почнат контузиите, което в един момент ще стане, сам ще спра. Докато съм жив и здрав мога да помагам.

Мислите ли за бъдещето? С футбола ли ще е свързано то или ще искате да си починете известно време?

Животът ми е свързан с футбола и при всички положения ще остана във футбола. Под каква форма не мога да кажа. Но не мисля да спирам още, така че не съм се замислял на тази тема.

Работите с един от най-перспективните млади вратари у нас в лицето на Светослав Вуцов. Преди това и с Антонис Стергиакис. Какво е мнението Ви за техните качества и какво развитие и бъдеще им предстои?

Тони Стергиакис, който направи трансфер в Блекбърн, има уникални качества. Тренираше, раздаваше се и мисля, че му се получиха нещата. Светльо дойде след това и той е с не по-малко качества от Тони. За неговата възраст в момента е много добър вратар, има всички перспективи. Ще му помагаме с треньора на вратарите.

Как оценявате ситуацията с вратарите у нас. Кои бихте отличили на този пост и подходящ ли бе изборът в националния отбор през последните години?

Аз мога да споделя мнението си за младите вратари, за опитните е ясно, че са доказали качествата си. Впечатление ми правят Даниел Наумов, който е в ЦСКА 1948, и Светльо Вуцов. Прави ми впечатление, че имат голямо израстване и това е бъдещето на България.

В последните три години Славия записа няколко значими успеха. На какво се дължи обаче слабото представяне и задното класиране през този сезон?

Лично мое мнение е, че с тези успехи, които направихме, вдигнахме много летвата и бяхме длъжни да задържим това ниво. Определени неща ни повлияха - треньорската смяна, футболистите, които ни напуснаха. Мисля, че на това се дължи, но с тези футболисти, които са в момента в отбора, ще се справим със ситуацията.

С оглед на направената селекция и проведената подготовка какви са очакванията за пролетния полусезон?

Очакванията са както всяка година - ако можем да наложим някои от младите футболисти, да могат да израстват покрай опитните и, живи и здрави, с повече победи да сме по-нагоре в класирането.

Кой е най-запомнящият се момент в кариерата Ви досега?

Доста са. С Левски имах големи успехи - доста пъти шампион, Купа на България, Суперкупа. И естествено спечелената купа със Славия, която от доста години не беше печелена, както и третото място миналата година - това са все хубави моменти.

Съжалявате ли, че не направихте по-сериозна кариера в чужбина?

Не искам да се връщам назад. Така е било писано, така е станало.

Как оценявате качеството на българския футбол? Може ли да има различен шампион през тази година?

От това, което наблюдавам - трудно. Единствено ЦСКА може да достигне Лудогорец, но се съмнявам. Лудогорец направи селекция, работи се професионално там, има много класни футболисти, така че тази година не мисля, че ще има различен шампион.

Защо толкова време вече никой не може да спре хегемонията на Лудогорец?

Работи се правилно там. Хората влагат средства, търсят големи успехи, всяка година се целят в групите на Шампионска лига или Лига Европа. Инвестират се доста средства, купуват се класни чужденци и затова са тези успехи. Но това е добре за българския футбол.

Какво мислите за ситуацията в Левски. След куп проблеми намират ли верния път вече "сините"? 

По принцип не искам да коментирам Левски, тъй като съм част от Славия. Пожелавам да се стабилизират и да се върнат там, където винаги са били.

Ще успее ли Ясен Петров да "вдигне" националния отбор?

Работил съм с него в Левски. Минаха доста години. Ясен направи успехи зад граница, така че се надявам да помогне за развитието на националния отбор.

За нов шеф на БФС се спрягат имената на Христо Порточанов, Стилиян Петров, Димитър Бербатов и други? Кой според Вас трябва да оглави футбола ни?

Ще Ви отговоря директно - много съм малък да коментирам тези неща. Не мога да кажа аз кой трябва да е, тъй като съм действащ футболист.