Орлин Старокин пред Nostrabet: Плашещо е, че нямаме играч в топ 5 първенство

Играчът на Пирин Благоевград, Орлин Старокин, даде ексклузивно за сайта Nostra Bet. В него той разказа какво го е накарало да се върне отново в състава на Пирин, както и сподели надеждите си клубът да се справи добре в идващия сезон в efbet Лига.

Юношата на ЦСКА взе отношение по въпросите за налагането на млади български играчи в родните отбори, натъртвайки недвусмислено, че шансовете трябва да бъдат заслужени от младежите, а не да им се дават даром.

Бившият играч на Левски не смята, че има отбор, който на този етап може да вземе титлата от Лудогорец, отбелязвайки изключително професионалната работа в клуба. Той сподели и надеждата си, че за мъжкия национален отбор предстоят по-добри дни и пожела повече родни кадри да излязат и да се задържат в чужбина, определяйки липсата на български играчи в топ 5 първенствата като „плашеща“.

Здравей, Орлине! Началото на новия сезон вече е на само две седмици разстояние. Как преминава подготовката на Пирин преди завръщането в елита?

Засега подготовката минава добре. Подготвяме се по най-добрия възможен начин. Клубът ни е предоставил фантастични условия. Лагерът ни приключи и сега започваме отново тренировъчен процес. Не сме в оптимална форма, но с напредване на контролите ще добием още по-реална представа за това докъде сме. Мисля, че сме на прилично ниво, за момента.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

Събра ли сте се изключително опитен състав. Дава ли ви предимство с оглед на това, че няма да имате нужда от адаптация към футбола в елита?

Да, напълно съм съгласен с казаното. В един отбор винаги трябва да има опитни, не става само с млади. Разбирам желанието на повечето клубове да подмладяват отборите си, но аз съм на мнение, че няма как младите играчи да растат без опитни около тях.

Виждаме няколко интересни проекта в efbet Лига, като тези на Арда, Славия и ЦСКА 1948, които хвърлят акцента върху младите български играчи. Смяташ ли, че тази стратегия ще бъде заимствана и от други клубове?

От доста отдавна съм казал, че трябва да се залага на наши кадри, но не на всяка цена. От тях си зависи. Не ме разбирайте погрешно, но ако даден играч не показва нужното, а ние го бутаме насила, то няма да се получи абсолютно нищо.

Каква е целта пред Пирин?

За момента не сме говорили за цели. След като влязохме в efbet Лига се надявам да се утвърдим. Оттам насетне, ако покажем добри игри, то нищо не ни пречи и да стигнем до по-предно класиране. Апетитът идва с яденето, но за момента нищо не мога да кажа, като прогноза. Ще искаме да даваме всичко от себе си във всеки мач и дано имаме малко късмет през сезона. Имаме много добри футболисти, както опитни, така и млади, чудесен колектив сме, начело с чудесен треньор като Уорън Фийни. Ръководството стои зад нас, сплотени сме и мисля, че ще се справим на ниво.

За втори път ще си в Пирин. Какво те накара да се завърнеш в Благоевград?

Първият ми престой беше успешен както за мен, така и за клуба. Чувствам се добре в Пирин. Имаме страхотни фенове. Клубът има школа, която винаги е раждала таланти и като цяло е сред уважаваните тимове в България. Важното е, че успяхме да върнем клуба там, където му е мястото. Сега искаме да го задържим в елита и ако успеем да се класираме напред в таблицата, то това ще е чудесно за благоевградския футбол като цяло.

Вече над 15 години си част от професионалния футбол в България на най-високо ниво. По-високо ли е, или по-ниско нивото сега, в сравнение с преди десетилетие?

Всъщност са около 17 години (смее се). За нивото какво да кажа – мисля, че сега е доста по-ниско в сравнение с преди. Не искам да натрапвам мнението си, но преди време имаше доста повече възлови гостувания, в които се играеше много трудно. Всеки един от отборите имаше по-опитни играчи и имаше по 5-6-ма наистина много кадърни играчи. Отделно и младите, от поколението след 83-та година нататък, на което се крепеше до скоро националния отбор, бяха друга класа.

Беше по-завързано първенството и имаше по-добри играчи. Проблемът идва от факта, че от ранна детска възраст трябва да се дава повече шанс на младите и да се работи по-добре с тях. По онова време беше много трудно да се изявиш като млад футболист, но който успяваше след това даже излизаше и в чужбина, в най-честия случай.

Доста клубове вече имат дублиращи тимове. Смяташ ли, че това ще допринесе за по-лесния преход от юношески към мъжки футбол?

Според мен, да, но пак ще се повторя – ако за даден състезател футболът не е на първо място, не се стреми да се развива и да заиграе за голям отбор, то няма кой в дадена школа да  го накара насила да заиграе. Ако даваш максимума от себе си и имаш нужния характер, то ще може да стигнеш на добро ниво. Нужен е характер, защото не всичко е цветя и рози. Говорил съм си с мои приятели, от които всеки един е имал трудности. В днешно време, когато стане малко по-трудно, на младите им пада гарда. Може би сегашните играчи са по-слабохарактерни, не са като преди.

Ти си юноша на ЦСКА и бивш играч на Левски. Доколко по-слабото ниво на тези два клуба през последните години дава отражение върху пониженото качество цялостно?

Разбира се, че дава отражение. Преди години титлата беше капарирана за някой от двата клуба. След появата на Лудогорец обаче нещата се преобърнаха. Казвал съм го и в други интервюта, ще го кажа и сега – добре, че е Лудогорец, за да си припомнят хората къде е България на европейската карта. Виждаме, че там се работи напълно професионално. Видно е за всеки един, който следи футбол.

Това трябва да е целта на всеки един клуб – да постигне дори и малка част от това, което се строи в Лудогорец, във всички аспекти. Това е пътят, но това не е лесно, нужни са много средства. Като цяло именно това е разликата между Левски, ЦСКА и Лудогорец – при „орлите“ се работи на професионално ниво.

Какво пречи за по-професионалната работа като цяло във футболните клубове у нас?

Не мога напълно точно да Ви отговоря на този въпрос, но не може да се каже, че футболът не е перспективен бизнес. Ако имаш добра основа от юноши и първи отбор, то даден клуб може да се самоиздържа.

Имаш ли фаворит за титлата и смяташ ли, че някой може да спре доминацията на Лудогорец?

Аз лично фаворит нямам. Пак казвам – трябва да имаш нужните качества. Всеки един отбор се среща с Лудогорец и когато не се постигне победа в преките мачове се търси под вола теле. Ако си по-добър, както претендират доста отбори у нас, то излизаш, биеш Лудогорец, вземаш си останалите мачове и ставаш шампион. Последните 10 години показват, че в Лудогорец се работи правилно и затова е шампион, няма какво да си кривим душата.

Преди години, когато Левски и ЦСКА бяха силни, защо нямаше отбор, който да говори, че ще ги бие в двата директни мача и след това ще вземе и останалите мачове? Няма как да стане. Нужно е постоянство, защото шампионатът е един маратон, който трябва да се избяга до края. Това означава постоянство и малко късмет, без който не може. Така се става шампион, не само с приказки, селекции, закани и накрая Лудогорец пак е шампион.

Един от бившите ти клубове, Левски, продължава да е в доста особено положение. Ти беше част от състава на „сините“ през миналата година. Колко сложно беше за теб и съотборниците ти да покажете на какво сте способни на фона на сериозната несигурност?

Винаги се надявам, че нещата в Левски ще се оправят. От втория ми престой в клуба мога да заключа, че нещата са доста объркани обаче. Пожелавам успех на Левски, но не искам да кометирам темата. Тръгнах си по начин, който не беше особено хубав, но всичко е забравено, имам си нов клуб, така че не искам да коментирам повече Левски.

Да те върна и малко назад във времето, когато се състезаваше за някои бургаски футболни клубове. Защо, според теб, се стигна до сегашното не особено благоприятно състояние на тамошния футбол?

Играх и в Нефтохимик и в Черноморец Бургас, съответно изкарах 7 години в града. Болно ми е, че такъв град няма отбори в елита. Нямам обяснение защо се случва по този начин. Може би по едно време се пилееха безразборно пари и се стигна до настоящата ситуация. Знаете, че и двата тима от града не са в цветущо състояние. Все се надявам, че има достатъчно запалени за футбола хора от този регион, които да могат да се съберат и да вдигнат на крака бургаския футбол.

Виждаме леко размърдване в предствянето на българските юношески формации през последните години. Повод ли е това за оптимизъм и за бъдещето на мъжкия национален отбор?

Дай Боже да е така. Искрено се надявам, че повече играчи ще успяват да излизат навън, защото напоследък българите изобщо не се котират зад граница. Освен това, нямаме играчи в топ 5 първенства. Това е плашещо, не плачевно.

Също така не е важно да излезеш навън и да се върнеш скоропостижно. Важно е да излезеш и да успееш да се задържиш за по-дълъг период от време. Това е основното, към което трябва да се стремим.

И за финал – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци?

В следващите 6 месеца си пожелавам здраве за мен и моето семейство. В професионален план пожелавам на всички хора, които обичат Пирин, да вярват в нас, защото със сигурност ще има и тежки мигове. Мисля, че сме се събрали силни характери в съблекалнята и ще се постараем да зарадваме феновете максимално.