Григор Димитров - на кръстопътя между вечна надежда и велик спортист

Всеки успех в спорта е много или малко субективен за хората. За едни той е плод на невиждан късмет, за други е в резултат на огромен талант и здрава психика. За трети, той се дължи на къртовския труд, който състезателят е полагал през годините. Истината е, че големите постижения в спорта се постигат, когато всичките фактори по-горе се обединят в пълноценна комбинация. Няма как единият да компенсира напълно липсата на другия.

Разбира се, има и множество второстепенни подробности, които понякога са решаващи за това дали ще практикуваш любителски един спорт, дали ще се изхранваш от него или ще се чудиш дали не ти трябва по-голяма яхта за новия ти остров. Някои от по-важните детайли са - в коя страна си роден, имаш ли платежоспособни родители, намерил ли си подходящия треньор, предразположен ли е организмът ти към контузии, колко силна воля имаш и май на последно място - дали си интелигентен.

За улеснение на всички, които се интересуват от спорт и искат да знаят кой колко е велик, има създадени безброй турнири с най-различни награди, за да се определи максимално обективно кой заслужава почит от всички, кой заслужава поощрение и кой не заслужава дори внимание. Разбира се, винаги има някой, който да не е съгласен с присъденото отличие, но така е и в киното и абсолютно навсякъде, където някой е удостоен с нещо.

Във футбола, великите отбори са тези, които са печелили КЕШ (Купа на европейските шампиони, сега Шампионска лига). Велик футболист е този, който е печелил Златна топка или е бил избиран за играч на годината от ФИФА поне два пъти. В повечето други спортове велик спортист е този, който има златен медал от олимпиада или е поставил рекорд, който е подобрен чак след неговото оттегляне от спорта.

Всички тези успехи са безспорен знак за отлично свършена работа, която заслужава уважение от всеки. Ако човек не признава изброените по-горе постижения, значи фенското в него се е изродило към хейтърство, като в такъв случай е препоръчително човек да запази кухата критика за себе си и да се преориентира към форумите, където ще намери подходяща среда за развитие на злобен негативизъм.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

В тениса, за да бъдеш всеобщо признат за голямо име, трябва да спечелиш поне три титли от големия шлем в своята кариера. Никой, никога не е помнил кой кога е бил първи, втори, пети или десети в световната ранглиста. Помнят се единствено и само титлите от Australian Open, Roland Garros, Wimbledon и US Open. Тези, които правят разлика между деми воле и ретур вярвам, че ще са съгласни с мен.

Българинът Григор Димитров не е велик тенисист и става все по-трудно да се определи какво му е необходимо, за да стане такъв един ден. А дали някога ще бъде? Или ще си остане поредната вечна надежда, която ние, ударени от патриотичен дефицит, ще подкрепяме сляпо?

Какви са фактите? Гришо е на 23 години и притежава всичко необходимо, за да влезе в митологията на тениса. Има огромен талант, за което има ярки доказателства. Той е двукратен европейски шампион за юноши до 14 и 16 години. През 2008 г. печели Уимбълдън и US open при юношите. Дори учителите по физкултура в селата знаят, че няма удар, който Гришо да не владее. През последните две години безспорно укрепна физически и психически. Това се дължи най-вече на подходящия треньор, който Григор намери в лицето на Роджър Рашийд. Австралиецът е един от най-добрите треньори в света и е известен с физическите си изтезания над своите играчи, между които са Лейтън Хюит, Гаел Монфис и Жо-Вилфред Цонга.

Тази година Григор достигна до номер 8 в световната ранглиста, но в представянето си в турнирите от "Големия шлем" през тази година показа, че е далеч от спечелването им. Може би изключение прави 1/4-финалът на Australian Open срещу Надал. Тогава при 2:1 сета в полза на испанеца, Григор изпусна три сетбола, два от тях след необясними грешки от форхенд. Ако беше изравнил резултата тогава, шансовете му да достигне полуфинал бяха огромни, защото испанецът имаше проблем с мазол на дланта и беше цяло чудо как изобщо държи ракетата.

В мача си срещу Монфис снощи, от 1/8-финала на US Open, загубен с 0:3 сета, Гришо показа старите си слабости, за които наивно вярвахме, че са в миналото. Пречупи се във важните моменти и загуби елементарно точки, които решиха мача. Освен това хасковлията отново ни напомни, че е емоционално лабилен и податлив на провокации. Снощи, той беше надхитрен от наглия французин по същия начин, както беше излъган от Гулбис и Янович. Монфис правеше всичко възможно, за да наруши ритъма на мача - правеше се на пределно изтощен и спореше със съдията без причина. Неща, за съжаление, достатъчни, за да бъде нарушена концентрацията на Григор във важните моменти на двубоя.

Точно сега българският тенисист се намира в много деликатен период - на физическа и психическа трансформация. 23 години е особена възраст, в която трябва да преодолееш пропастта между вечния талант и голямата звезда. Моята прогноза за бъдещото му представяне е, че ще редува проблясъци и спадове поне още 7-8 месеца, докато достигне до устойчиво подобрение в играта си. Може би ще е добре някой от великите тенисисти да му стане ментор и да му помага от психическа гледна точка с наставления и мъдри съвети.

Въпреки правилния път, по който Григор тръгна, в неговата игра има доста елементи, които трябва спешно да се подобрят. Първо това трябва да бъде сервиса - най-важният удар в мъжкия тенис! Под ръководството на Рашийд Григор промени своето подаване, но дали към по-добро е дискусионно. Факт е, че световният номер 8 по-често подсича топката, подобри процента на вкаран първи сервис за сметка на скоростта, но също така допуска и повече двойни грешки и то във важни моменти. Второто е ретурът, а третото си остава психиката. Според мен разликата между тенисистите в Топ 10 и Топ 4 е начинът, по който се отиграват решаващите точки в мачовете. С това, разбира се, не откривам топлата вода, защото всеки заинтересован е наясно, че великите спортисти са пределно мобилизирани в най-важните моменти. Тогава те винаги намират начин да надскочат себе си и да постигат целта си. Все пак с оглед на това, че през тази година Гришо е на първо място по спечелени решаващи сетове (трети при формат 2 от 3 и пети при формат 3 от 5), предразполага към оптимизъм.

Но, след вчерашния мач срещу Монфис за сетен път се затвърди впечатлението, че Григор не е във форма след Уимбълдън, особено когато се изправи срещу тенисисти със стабилна игра от дъното на корта. Дали това ще се окаже решаващо, за да не защити титлата си от Стокхолм и да пропусне финалния Мастърс в Лондон, предстои да разберем. Според мен Гришо заслужава да завърши годината в топ 8, но едва ли на това мнение са Нишикори, Раонич и Бердих.

Григор Димитров е явление в българския спорт, което ние дълго чакахме, защото имаме спешна нужда от мощна реклама на страната ни. Той, Кубрат Пулев и Станка Златева са единствените ни атлети извън футбола, които могат да я направят. Остава да се надяваме, че Григор възможно най-бързо ще изчисти грешките си и ще грабне някоя титла от Големия шлем през следващата година.

Всеки греши, но ще е много тъжно, ако гумата при Григор свърши по-бързо от молива.