Сульо, Пульо и Григор

След загубата на Григор Димитров от Анди Мъри целокупното българско население пропищя. "Съдията окраде нашето момче, отне му победата. Пладнешки грабеж!” – горе-долу това бяха отзивите за поражението на Гришо в Мелбърн.

Българинът от известно време е станал спец по тениса, а отскоро и по професионален бокс. Преди това беше капацитет и във волейбола, а от футбола си разбира от време оно. Сега около Гришо и Кубрат Пулев всички видове Сульо и Пульо си избиват комплексите. Все някой друг ни е виновен. Ако не е съдията, ще са на Кличко ръкавиците. Помните ли как някой пусна слух, че укранецът си сложил някакви железарии на ръцете, за да бие по-здраво нашия? Чак и снимки пуснаха, за по-голяма достоверност.

Да не забравяме и това, че 20 години след САЩ'94 още има хора, които са готови да разкъсат френския съдия Жоел Киню от полуфинала с Италия. Имало дузпа за България, но корумпираната гадина не я дала. Ех, ако Киню я беше свирнал само… Отивахме на финала, там щяхме да бием бразилците и да се окичим със златните медали и световната титла по футбол.

Интересно, че докато Христо Стоичков и Кубрат Пулев ни убеждават в световните несправедливости срещу България, Григор Димитров не се поблазни да подкара същата песен. Чуйте го какво каза: "Ако загубиш, значи не си направил нещо по правилния начин. Все пак съм щастлив, че се състезавах на толкова високо ниво и трябваше да срещна играч като Анди, за да ме победи по този начин. Разочарован съм, защото това не беше резултатът, който желаех. Определено имаше някои неща, които можех да направя по по-добър начин”. Без оправдания със съдията, с лошия късмет, с каквото и да било друго извън мача.

За разлика от футбола и бокса например, тенисът е джентълменски спорт. Произлиза от френското "tenez”, което означава "дръжте”. Тази реплика през 19-ти век изпълняващият сервис извиквал към своя опонент, за да бъде подготвен, че топчето ей сега ще хвръкне към него. А във футбола и бокса, примерно, най-важното е да пипнеш противника неподготвен и да му праснеш един гол в мрежата или един размазващ удар в муцуната. Ето това е разликата.

Българският народ май още не е много подготвен за джентълменски спорт като тениса. Той и за много други работи не е подготвен, но това е отделен въпрос. На нас ни дай да скандираме, да свиркаме, да дюдюкаме, да псуваме, да подскачаме, да ръкопляскаме, абе въобще да вдигаме олелия покрай игрището. И, ако паднем, да търсим оправдание в нещо друго. Само не и в нашия човек или отбор. Проблемът никога не е в нас. Така е в живота, така е и в спорта. Или виновникът ще е някакъв "британски хомосексуалист” (думи на Тодор Батков), или ще са Кирил Домусчиев и корумпираните схеми на Лудогорец (Стойчо Младенов), или Пастата от Перник (Любо Пенев), или пък в ролята на злия демон ще влезе италианският съдия Симоне Санти от мача с Франция на световното по волейбол, който загубихме с 2:3 преди пет години. Добре, че треньор на България тогава беше Силвано Пранди и се измъкна дипломатично. Защото, ако беше някой от нашите, Симоне Санти щеше да отиде в групата на британския хомосексуалист Майк Райли, на гласения за публично обесване Киню и на останалите българоубийци.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

В неделя Григор каза – не търсете другаде проблемите, те са в самите нас. Лошият късмет и гадният съдия са в графата „и това се случва в живота”. Толкова! Останалото да оправдания на Сульо и Пульо, даже да се казват Стоичков или Пулев.

Край на разговора!