Г-н Николов, извинението не се приема... просто няма нужда от такова!

През 1997 година Владимир Николов дебютира за националния отбор по волейбол на България. Той никога не е бил най-мощният нападател, никога не е бил най-скачащият диагонал, физическите му данни не са най-впечатляващите, но в кариерата си е един безспорен пример за това как не е нужно да си "най" в отделните елементи, за да бъдеш сред най-добрите.

18 години - Владимир Николов е част от националния ни тим 18 години. Просто се опитайте да асимилирате това. За тези 18 години се смениха куп правителства, минаха около 10 415 риалити формата, Слави Трифонов направи няколко турнета, спря да прави концерти и пак почна да пее пред публика. Бойко Борисов се превърна от охрана в министър-председател на България. Джъстин Бийбър беше дете, стана най-известния музикант на планетата и вече не е. Мога да продължа да пиша всякакви неща, които са се случили през последните 18 години, но цялото пространство в интернет няма да е достатъчно. За тези 18 години обаче има една истинска константа и тя се казва Владимир Николов.

Човек, дал мило и драго за своята родина. Обичан от милиони, хулен от хиляди, той преживя контузии, операции, отказвания, лишения, пропътува сигурно вече милиони километри, само и само да радва българската публика с безграничната класа, която показва от 1997 година насам. Беше му лепнат етикет "момчето на Данчо Лазаров", хулеха го, че той е причината Казийски и Стойчев да не са в националния отбор и е бил част от заговора срещу тях. Оплюваха го за щяло и нещяло разни "фенове" и анализатори, които се опитваха да ни убедят, че той е "плевелът" в националния отбор. Той обаче се изолира от всякакви такива "доброжелатели" и продължи да играе. Вече 18 години. И за тези 18 години никой не му се извини.

Но той го направи. Като един истински мъж той застана пред цяла България и заяви: "Извинявам се на всички фенове, че не се класирахме на финал, загубихме заради мен. И двете точки в Зона 4 трябваше да ги забия, едната със сигурност". Отивайки към съблекалнята той се засече с Пламен и му каза, че той е виновен.

Г-н Николов, извинението не се приема! Категорично! Но не защото някой ви вини за поражението срещу Франция, а защото няма нужда да чуваме думата "извинявай" от човека, който е символът на българския волейбол в последните две десетилетия. Човекът, който с невероятната си класа ни е донесъл в пъти повече радост, отколкото 90% от българските спортисти. И може би 98% от играчите в отборните ни спортове.

Г-н Николов, българският народ няма нужда да чува "извинявайте" от вашата уста, защото вашите ръце и тези на останалите момчета обединиха една цяла нация, която рядко може да е толкова сплотена за каквото и да било, особено пък по спортен повод. Вие и вашите съотборници сте причината за пръв път от години да забравим баснословния скандал през 2012 година, който промени лицето на българския волейбол завинаги (отказът на Матей Казийски да играе за националния отбор). Противници и привърженици на Българска федерация волейбол викаха, крещяха, плакаха и се радваха заедно, защото вие, г-н Николов, и вашите съотборници ни дадохте емоция, която мнозина никога не са изпитвали и всички се замисляме ще усетим ли някога пак.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

Г-н Николов, благодарим ви, че все пак се извинихте на цяла България, въпреки че нужда от подобно извинение няма. То само доказа, че живеете с идеята за благото на българския волейбол. И милеете за тези фенове, които скандират името ви вече 18 години.

Едва ли някой скоро ще надмине постижението от 18 години на Владимир Николов в националния отбор по волейбол. Родният "лъв" даде всичко от себе си и дори се върна в редиците на отбора, след като вече се беше отказал, просто защото нямаше кой друг да донесе нужната класа на тима. Тази класа, която ни прати в топ 4 на европейския волейбол. А един 38-годишен професионален спортист ни се извинява за това?

Не, г-н Николов, няма нужда да се извинявате вие. Имаме нужда да се извиним ние, всички фенове на волейболната игра, че не винаги ви оценявахме и подкрепяхме по начина, по който заслужава символът на българския волейбол.