Матей Казийски: Жертвах мечтите с националния отбор заради принципите си

Звездата на световния волейбол Матей Казийски поема към ново предизвикателство - японския Джейтект стингс. След впечатляваща кариера в Европа, преминала предимно в Тренто, с който спечели всичко възможно на клубно ниво, посрещачът се насочва към непознатото. Казийски разказа пред "Дневник" защо е направил този избор и какво очаква от първия си сезон, в който няма да работи с Радостин Стойчев. На другия полюс остават емоциите му около националния отбор. След три бронзови медала - от световно (2006), европейско (2009) и Световната купа (2007) се стигна до 2012 г., когато отказа да играе за България. Казийски направи равносметка докъде е стигнал по пътя, по който е поел, както и за цената, която плаща.

Защо се спряхте на японския "Джейтект стингс"?

- Предложения имах доста и от различни първенства - няколко отбора от Италия, включително и "Тренто", разбира се. Отбори от Турция, от Япония. Радвах се на добър интерес. Не е лесно да се каже с две думи защо избрах "Джейтект". Моето желание да отида в Япония се зароди преди много, много време, когато ходехме с националния отбор да играем различни турнири. Винаги ми е харесвало. Тогава винаги съм си казвал, че е би ми било интересно да отида. През годините, когато е имало запитвания от техни клубове, винаги съм се отнасял с интерес. Харесвам им културата, начина на организация, колко са прилежни във всичко, което правят. Сега след като свърши първенството, изчаках да видя какви предложения ще имам, и щом излязоха тези от Япония, реших, че може би моментът е назрял да пробвам нещо ново. Изкарах осем сезона в Италия и реших, че може за една година да намеря ново изживяване. След това стъпка по стъпка наредихме нещата и съм доволен, че в крайна сметка подписахме.

Има твърдения, че финансовите условия са такива, каквито не са ви били предлагани досега. Вярно ли е и доколко те изиграха роля за трансфера?

- Не мога да кажа, че е най-високото, което можех да получа, но съм изключително доволен и в никакъв случай не съм жертвал каквото и да било. Но интересът ми не беше чисто финансов. Имах съвсем други подбуди да отида там, но те отговориха и на финансовите ми изисквания, така че отвсякъде отговаряха на условията за добра съвместна работа. Това не е най-доброто предложение, което съм получавал от финансова гледна точка, но разликата е минимална. От друга страна, не е тайна, че в момента в Южна Корея предлагат баснословни суми. Не се е стигало до договор, защото моят интерес там е по-нисък. На предварителен разговор нещата, които са ми предлагали, бяха доста по-високи. Но там първенството е доста тежко и много от чужденците си тръгват с контузии след първия сезон.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

От 2005-а година неизменно печелите всеки сезон някоя купа на клубно ниво. Сега отивате в нов отбор, чието най-добро класиране е шестото място от миналия сезон. Какви са ви очакванията?

- Досега не са печелили нищо, но това е едно по-голямо предизвикателство. На хартия в момента не сме фаворити, но това не означава, че отивам там с идеята да играем за пето-шесто място, разбира се. Това, което си говорихме с ръководството е, че влизане в четворката за тях ще е успех, а аз се надявам на нещо повече. Ще видим до къде ще ни стигнат силите. Никой не е абониран, най-малкото аз. Наистина - много хубава статистика съм направил в последните години, но това не значи, че успехът е гарантиран. За мен това е голямо предизвикателство и се радвам, че хем имам възможността да съм на място, което ми е интересно, хем имам отбор, жаден за победи. Другото е въпрос на много работа. Като стил на игра нямам преки наблюдения. Единствените ми впечатления са от мачовете на националния отбор, но това са съвсем различни неща. За мен е напълно ново изживяване и ще трябва да го усетя от момента, в който стъпя там. В договора ми е включен преводач, но се надявам бързо да науча поне нещата, които ще ми вършат работа по време на тренировка.

Спечелили сте абсолютно всички титли на клубно ниво. Този трансфер може ли да се определи като преход към етап в кариерата ви, в който ще избирате подобни отбори с високи финансови условия или все още имате глад за големи успехи и можете да се върнете в някой водещ клуб?

- Имам го като идея, но все още не съм си направил плановете за след това. Договорът ми е за една година и затова смятам да я изкарам по възможно най-добрия начин и след това да видя как ще продължи кариерата ми. Но нямам намерение все още да си търся по-лек или по-високо платен вариант в някакви алтернативни първенства. Не отивам с тази цел. Не отивам да изкарам повече пари с мисълта за край на кариерата ми. Смятам, че живот и здраве ще имам минимум пет години, в които да играя на добро ниво. Според възможностите догодина ще видя как ще продължа. 

Волейболът в Полша достигна впечатляващо ниво като спорт в последните години, а кулминацията беше забележителното световно, което организираха миналата година. Имали ли сте предложения от местни отбори и имате ли желание да играете там?

- Странно, но не. Никой не се е свързвал с мен от полски отбор. Сигурен съм, че би ми било интересно, защото там отношението към волейбола е съвсем различно. Като почитатели там е нещо невероятно. Не мисля, че има друга държава, в която волейболът да е първи спорт сред отборните и изпреварва дори футбола.

Свикнал сте да сте водещ волейболист там, където играете. В японското първенство обаче всеки отбор има право на само един чужденец и вие ще сте най-голямата звезда в цялото първенство. Ще се справите ли с очакванията и отговорността?

- Сега на думи мога да кажа всичко, но на игрището ще се види доколко съм готов. Смятам, че имам нужния опит, за да се справя в една такава ситуация. Няма да лесно, тъй като там във всеки отбор има по един чужденец и като такъв е трудно сам да направиш разликата. Много е важно как ще се сработя с отбора, как ще ме приемат. Това са детайли, които ще се изглаждат през целия сезон и ще се види чак в края на сезона как сме работили и какво сме постигнали. Играл съм на високо ниво в доста първенства, играл съм всички възможни финали в Европа и имам достатъчно опит, така че да не ми тежи такава отговорност да нося товара на отбора по време на игра.

За първи път се разделяте с Радостин Стойчев - как ще ви се отрази това, тъй като на клубно ниво от доста години не сте имали друг треньор?

- За мен това също ще е ново изживяване. Ще видя как работи друг треньор. Но в националния отбор съм играл при доста треньори и съм видял различни стилове и методики. Очевидно с него се бяхме напаснали много добре и през годините работихме много добре. За мен това ще е голяма промяна, но в крайна сметка отивам да играя волейбол, няма да правя нещо различно. Надявам се да не ми е толкова тежко.

Липсва ли ви да играете за националния отбор на България?

- От една страна, ми липсва. Но от друга, минаха няколко години и посвикнах да бъда встрани от националния отбор и да гледам мачовете по телевизията.

Какво ви струва решението да не играете за националния отбор?

- За мен беше жертва на нещо, което доста държах да направя. С клубните си отбори винаги съм постигал високи резултати - спечелил съм различни купи, различни първенства. За съжаление, с националния отбор никога не успях да го направя. Имахме много добри класирания, но добро класиране не е като да спечелиш нещо. За мен това винаги е било огромна цел и мечта. Отказвайки се от националния отбор, очевидно се отказах и от тази си мечта. Когато всички тези неща станаха, принципите ми не ми позволиха да продължа. Имаше много неща, с които бях несъгласен. Затова взех това решение.

Струваше ли си тази жертва?

- Не съм спечелил нищо. За мен от цялата тази история имаше само негативи. Отказах се от нещо, което беше една от моите мечти във волейбола. Не мога да кажа, че съм доволен от това как се развиха нещата, но просто нямаше как да се развият по друг начин, не можех да продължа повече.

Заради тази саможертва пропуснахте големи събития като олимпийските игри, световното в Полша, а сега пропускате и домакинството на европейското първенство. Тежи ли ви?

- Още когато взех решението, бях наясно какви ще са последствията, така че не е нещо изненадващо.

Посланието ви беше ясно, но доведе ли до някаква промяна?

- Според мен да, въпреки че реален резултат не е имало, защото доколкото знам, нещата в българската федерация и в националния отбор не са се променили с нищо. Вдигна се много шум, имаше лъч светлина, много хора ме подкрепиха - особено от феновете, за което съм им благодарен. Много хора разбраха за неправилното управление в много сфери в България, но в този случай във волейбола. Разбраха, че седя зад изразяване на една позиция, която не отразява само мен самия, а и всички играчи, които се състезават в момента и тези, които ще играят след нас. Идеята ми беше да се акцентира върху проблемите в българския спорт, защото нещата вървят на зле с всяка изминала година. За съжаление, реален ефект нямаше с изключение на това, че много хора се събудиха и казаха: "Да, там нещо не става, ама то пък в цяла България нещо не става, така че какво толкова странно има".

Къде е проблемът във волейбола - това, че от години управляват едни и същи хора, които не одобрявате, или в начина на управление?

- Проблемът е моделът на управление, а не кой е там. Въпреки че през годините много неща са се променили, генерално моделът, който е останал "от време оно", си стои. Проблемите са свързани с това, че на хората в ръководството им е удобен един модел на работа и не искат да го променят, защото така са свикнали или защото смятат, че така им е най-изгодно. Това води до различни неща. Първо, ощетява играчите. Сегашният модел живее на гърба на състезателите. Те са тези, които с труда и саможертвата си издържат този модел, а в крайна сметка не получават нищо, а само им бива отнемано впоследствие. От друга страна, има много нередности, които в другите държави не са така. И предвид, че изоставаме толкова и държим да се състезаваме с тях, трудно е да се изправяш срещу момчета, като знаеш те как са отраснали и в какви условия са се изградили, а ние как сме се мъчили още от деца. При нас с всяка година става все по-зле. Имам малък шанс да следя, но от това, което разбирам, нещата замират. Все по-малко клубове вършат все по-малко работа. Големи клубове, които са били стълбове на българския волейбол, малко по малко започват да изчезват - страдат от финансови проблеми, от проблеми с базата, от липса на кадри.

В този смисъл имало ли е други състезатели в националния отбор, които са споделяли мнението ви, но не са били готови да направят същата саможертва и да се откажат от националния отбор?

- Знам, че има, но когато избухна целият този скандал, едно голямо мое и на Радо (Стойчев) желание беше ние да сме тези, които да тръгнат, защото тогава ние бяхме водещите фигури на този отбор. Имахме достатъчно силен глас, за да кажем нещата и хората да повярват. Не смятам, че има някой, който да мисли, че сме си измислили нещата и сме сътворили буря в чаша. Не беше нужно да се разпада отборът покрай нас, никога не сме искали това, нито сме искали да накараме българската публика да страда, само за да се подкрепи една позиция. И така се случи - момчетата продължиха да си тренират, въпреки че някои явно изразиха подкрепата си. Постигнаха много добри резултати и продължават да играят.

През 2012 г. имаше мнение, че Вие сте подведен от Радостин Стойчев. Хора, които ви познават, твърдят, че имате много ясно изразено мнение и трудно някой може да ви повлияе. Къде е истината?

- Първо, Радо никога не си е позволявал да ми казва нещо такова. Ние се познаваме от много време и той знае, че съм абсолютно способен сам да вземам решения за себе си. Нещата не са в това, че Радо са го изгонили от националния отбор и аз съм си тръгнал в знак на солидарност. Много, много широкообхватна е причината. Случката с уволнението на Радо беше просто капката, която преля чашата. Целият този фарс, който се разигра, възможно най-лошият момент, който беше избран... Но в основата проблемът беше доста по-дълбок.

Ясно казахте защо напускате националния отбор и при какви условия бихте се върнал. Промяна, каквато искате няма, но няколко пъти се появяваха информации за връщането ви, получавахте и повиквателни. Имало ли е разговори с хора от федерацията за връщането ви?

- Тази зима останах разочарован, защото имаше разговори - те казаха едни неща, а след това се случиха съвсем други. Говорих с Пламен Константинов и с генералния секретар Станислав Николов. Това, което ми направи много лошо впечатление беше, че казах: "Нека видим как вървят нещата. Стабилизирайте нещата в отбора и ще говорим за по-нататък". Изобщо не ставаше въпрос да се върна. Една седмица по-късно на пресконференция, без да сме говорили нищо, те излязоха и казаха, че ме чакат да се върна. Едва ли не: "Прибира се и започва да тренира". За мен беше важно да има разговор и да видим докъде ще стигнем. След това обявих, че националният отбор вече е затворена страница за мен. Много е трудно изведнъж да променя мнението си и в даден момент да кажа: "От утре се връщам в националния отбор". Това няма да се случи. За момента нищо не се е променило и нямам намерение да се връщам. Притеснителното е, че всяка година се пише, че ще има разговори и статиите са в един позитивен стил, сякаш съм казал "Да", което не е вярно.

Как гледате на това прословуто четвърто място на националния отбор - успех или неуспех е?

- При всички положения е добро класиране, защото от много време насам това му е най-високото достижение. Не може в никой случай да се каже, че не е добро класиране. Аз лично обаче искам повече, искам националният отбор да е шампион, а не да се класира добре.

През есента ВКС ще гледа делото за легитимността на ръководството на волейболната федерация. Ако то бъде обявено за нелегитимно, това може да доведе до промяната, за която се борите. В този контекст се открива и хипотеза за евентуално ваше завръщане в националния отбор за игрите в Рио де Жанейро. Мечтаете ли за тях?

- Честно казано, предпочитам да не тая големи надежди, за да не се разочаровам. От първия момент, в който се отказах от националния отбор, повтарям едно нещо - има ли такава идея за промяна и нещата тръгнат ли в някаква друга посока, веднага съм готов да се върна. Но по сегашния модел има много неща, които ме спират.

Догодина ще има избори за президент на федерацията. Като кандидати се посочват Любомир Ганев, Петър Кънев и евентуално Красимир Илиев. Кого би подкрепил?

- Точно тези двамата (Ганев и Кънев) произлизат от сегашното ръководство и според мен изборът на такива хора просто би продължил линията на работа, която се води сега. Всеки друг нов кандидат за мен би бил по-интересен. Има много хора, които разбират, че не може да продължаваме така, а има хора, които искат да вкарат нова политика.

Какви трябва да са първите промени в управлението на българския волейбол?

- Най-напред трябва да се променят много от правилниците, за да започнат да защитават не само клубовете, а и състезателите. Играчите са тези, които страдат от целия този сегашен модел на работа. От друга страна, трябва да се подпомагат клубовете, които работят.

Когато напусна националния отбор Димитър Бербатов каза: "Викнете ме един ден да ви оправя футбола". Вие имате ли намерения един ден да оправите българския волейбол?

- Не съм мислил по този въпрос, но подобна идея е интересна. Не знам доколко бих се ангажирал лично, защото още е рано да мисля какво бих правил след края на кариерата си. Не знам дали тогава ще е останало нещо за оправяне - надявам се да има. Надявам се още преди това някой да се е хванал и да го е оправил.