Не било подвиг, а?!?

Ех, ако можеше да се случи нещо хубаво без да се получи ударната доза негативизъм от страна на разни хора, които изпитват острата нужда да напишат нещо оскърбително, за да получат удовлетворение в черните души, които не им дават покой нощем.

Уви, това няма как да стане, но отдавна сме приели този факт. Някои ще оплюят инициатива, свързана с Международния ден за борба с рака на гърдата под презумпцията, че 1200 балона ще сложат край на планетата. Други пък скочиха на момчетата на Пламен Константинов, защото, видиш ли, 4-ото място "не е подвиг".

Не е подвиг за хора, които гледат сухите статистики. И те действително са леко плашещи - 24 полуфинала на големи първенства, 21 загуби. И напоследък всички са гарнирани с 4-и места, като изключим Световното първенство през 2006 година в Япония и бронзовите медали от Евро 2009.

Но всеки, който е употребил фразата "не е подвиг" за националния отбор по волейбол и представянето му на Евроволей 2015, разбира от волейбол толкова, колкото... не, всъщност нямам добро сравнение тук. Просто не разбира нищо.

Всеки обаче, който малко поназнайва от този спорт, и пише или коментира не с идеята да си вкара няколко хиляди клика отгоре, а защото ще каже нещо смислено, ще ви сподели, че 4-ото място е абсолютен успех. Защо? Ето защо.

Матей Казийски е един от най-добрите волейболисти на планетата, който обаче не играе за националния отбор. Защо? Това няма значение. Факт е, че не играе.

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

Цветан Соколов е един от най-добрите волейболисти на планетата и може би най-добрият играч на своя пост (диагонал). Той е в разцвета на силите си но не игра на Евроволей 2015 заради контузия. Ужасяваща контузия на рамото, която го вади за цяла година от спорта.

Андрей Жеков е най-добрият български разпределител в момента и изигра около 10-ина точки на Евроволей 2015 заради контузия, която налага операция.

Тодор Скримов и Боян Йорданов не играха на шампионата в София, защото имаха различни травми, от които не можеха да се възстановят. Скримов е титулярен посрещач от край време, а Боян Йорданов е човекът, чиито изяви бяха с основен принос за последния ни бронзов медал от Световен шампионат.

Теди Салпаров излезе от строя по време на самия шампионат, след като получи растежение на бедрото. Ники Николов не записа нито една минута на Европейското първенство, защото има контузия.

До тук изброихме 7 играчи, които по един или друг начин не бяха на разположение на Пламен Константинов. 6 играчи, които заедно с Виктор Йосифов и Теодор Тодоров формират отбор, готов да бие абсолютно всеки отбор по абсолютно всяко време. 6 играчи, които са от световна.

Но нека продължим. Основен нападател на отбора на Евроволей 2015 година е играч, който е на 38 години и вече веднъж се отказа от състава. Върна се, защото просто няма кой друг да внесе нужната класа. Този играч е Владимир Николов и на 38 години получи най-много топки за атака на Евроволей 2015. В последните мачове процентът му може и да не беше впечатляващ, но този човек е една от причините да влезем в топ 4. Останалите са треньорът, неговите съотборници и публиката.

И ако това не е подвиг, нека тези, които с гордост се бият в гърдите, че пишейки тази глупост са различни от масата, нека се замислят какво всъщност се случи на този турнир и как стигнахме до това 4-о място.

Възраждащият се волейболен отбор на Холандия беше сломен след куп проблеми в нашия лагер. Чехите ни създадоха куп главоболия, само защото малко преди двубоя ни с тях станахме свидетели на един цирк, който е черното петно върху волейболния шампионат.

И, на първо място, разсипахме Германия. 6:0 общ резултат. А Германия, драги ми горделиви хейтъри, е бронзов медалист от последното Световно първенство в Полша през 2014 година. И е отборът, който се превърна в повода Казийски да не е част от националния тим на България. Германия е отборът с един от най-добрите треньори в бранша и с част от най-добрите волейболисти. И ние ги бихме. С 6:0.

А какво стана на полуфинала - световна сила номер 1 в спорта Франция едва не беше сломена от осакатена България. "Лъвовете" поведоха с 2:0 и в третата част бяха на 2 точки от финал на Европейското. В тайбрека пък поведе с 4:1. За съжаление, не издържахме. Но не заради "липса на класа", "вяра", "умения", "постоянство" и всякакви такива неща, които хората, непипнали топка през живота си пишат и в този момент... просто Франция беше по-добрият отбор. И в крайна сметка стигна до победата, въпреки че България даде 110%. Да, клише е, но "лъвовете" надскочиха себе си. И срещу Германия, и срещу Франция. За съжаление, не беше достатъчно...

И да, може да сме играли 24 полуфинала и да сме загубили 21 от тях. Но този беше в пъти по-различен от всички останали. И всеки, който казва, че това "не е подвиг", е обречен до края на дните си да живее в нестихващия ад на своя жалък, негативен, изпълнен с необяснима омраза свят.