След Хърватия, Турция и България: Време ли е Сърбия да "вилнее" на световно по футбол?

Невероятната сръбска школа продължава да "дарява" топ отборите в Европа с невероятни играчи, но в същото време националният тим на Сърбия е голямо разочарование предвид ресурса от играчи, с който разполага. 

Западната ни съседка е една от двете балкански селекции, които ще представят темпераментната географска област на по-различното Световно първенство по футбол в Катар, и очакванията са сериозни след провала през 2018 година. 

Сърбия и другият представител на Балканите – Хърватия, са бастион на футболните таланти. Но дали 328-милионната селекция на „орлите“, която е пълна с европейски звезди, ще съумее да напомни пред света на какво е способна още сега, е въпрос, на който ще разберем отговора през следващите седмици.

Пътят на пламенните „орли“ към Мондиал 2022

Вероятно човек може да заговори за предстоящи изненади, още когато вземе предвид, че Сърбия бе една такава по време на квалификационния цикъл. По време него сърбите бяха в група „А“, в компанията на Португалия, Ирландия, Люксембург и Азербайджан, и без да загубят нито една от осемте си срещи – те завършиха на първа позиция в групата.

Част от изброените нации вероятно изглеждат преодолими дори през призмата на България, но „орлите“ играха смело и закономерно победиха близо три пъти по-скъпите „мореплаватели“ насред Лисабон с 2:1. Над 58 000 души бяха готови да празнуват класирането на Португалия на предстоящо Световно първенство, но Тадич и компания смълчаха „Луж“ и завършиха с 3 точки пред бившия Европейски шампион в таблицата.

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

В крайна сметка Сърбия завърши участието си в квалификационната група с втората най-добра голова разлика – 18:9, и с най-добра атака, реализирайки с гол повече от Португалия. 

Старите познайници под същата форма за Сърбия

Изтегленият жребий за Световното беше неприятно познат за Сърбия - отново Бразилия и Швейцария, които бяха основни отговорници за това "плавите" да отпаднат още в груповата фаза. Различен е само тазгодишният им трети съперник в лицето на Камерун. По този начин балканците за първи път ще премерят сили с африканската селекция в официален турнир, но пък в контрола през 2010 година Сърбия се налага след същинска драма с 4:3 над Камерун. 

Ситуацията с Бразилия логично е по-различна поради двубоя им на последния световен форум, когато „Селесао“ се налага с 2:0, а четири години по-рано е първият им  мач, завършил при 1:0 за южноамериканците в приятелски двубой. Сега двата тима отново ще се срещнат още в първия кръг, като срещата е насрочена за 24-и ноември от 21 часа българско време, като "селесао" е основен фаворит не само срещу Сърбия, но и за победител в целия турнир. 

Последният съперник на "плавите" е Швейцария, като в исторически план двата тима имат само един мач - на Мондиал 2018, като Сърбия пада с 1:2.  

Сръбската "приказка", която продължава да се пише целеустремено

Макар и през последните 30 години Сърбия да беше разкъсана териториално, отборът е най-редовният участник от Балканите на Световни първенства. За "плавите" това ще е 13-ти световен форум, както и 5-ти измежду последните 7 издания на турнира. За справка - от 1994 година насам западната ни съседка е пропуснала само 2 форума, докато в България хора до 24-годишна възраст не са гледали "лъвовете" на мондиал. 

Най-великите моменти за Сърбия обаче са във времето на Югославия.  През 1930 г. и 1962 г. на латиноамериканска земя сърбите завоюват своите две паметни четвърти места. В първия случай те достигат до 4-тото място на дебютното издание в Уругвай, а след това под името Югославия достига до топ 4 в Чили. Следващият най-силен момент е четвъртфинал през 1990 година. 

Офанзивната Сърбия с италиански корени

57-годишният Драган Стойкович бе назначен на поста селекционер навръх рождения си ден - 3-ти март през 2021 г., след като приключи неговият период в елитния китайски Гуанджоу Сити. След 600 дни работа той показа добри резултати, като в 20 мача отборът му е записал 13 победи и едва 3 загуби при голова разлика 41:19.

Местната Централа не обича да държи дълго своите треньори, но успешен Мондиал 2022 за Стойкович може да му позволи да изпревари рекордьора за най-дълъг престой начело на Сърбия - – покойният Радомир Антич, изкарал 757 дни на поста и със 7 мача повече от Стойкович.

Сърбия изглежда в сигурни ръце, като се изкачва бавно, но уверено в ранглистата на УЕФА, а нововъведената схема 3-4-1-2 жъне сериозни успехи.  93% от избраниците му се подвизават в чужбина, като може да разчита на плеада от звезди, начело с Душан Влахович, Александър Митрович, Сергей Милинкович Савич и големия лидер на Аякс - Душан Тадич. 

Сръбският водач, който е "врял и кипял" срещу световни звезди

33-годишният капитан Душан Тадич за пореден сезон е един от ключовите играчи в селекцията на Сърбия. Плеймейкърът е неразделна част от „орлите“ и безспорно е един от най-опитните в колектива. Той гони кота „100“ с националната фланелка, а за първия тим дебютира през декември 2008 г. Той обаче не бива извикан за квалификациите и груповата фаза на Мондиал 2010, а се подвизава за селекцията до 21 години. По този начин той усеща вкуса на Световно едва през 2018-а година, когато взима почти пълно участие и в трите срещи от груповата фаза. 

Това е последният шанс на Тадич да се докаже на голямата футболна сцена. След като възроди кариерата си в Аякс, Тадич бе с ключова роля за класирането на Сърбия на Световното в Катар, а отличното взаимодействие с Костич, Милинкович-Савич и лидерите на атаката Митрович и Влахович гарантира на феновете на "плавите" много интересни моменти в предни позиции. 

Тадич е най-опитният представител на селекция, както на национално, така и на клубно ниво със своите 495 срещи. Нападателят на Аякс има функцията на лидер и капитан, дори в европейския гранд, за който е изиграл най-голям брой минути през изминалия сезон - 3.932'

Окончателна група на Сърбия за Мондиал 2022:

Вратари: Ваня Милинкович Савич (Торино), Предраг Райкович (Майорка), Марко Дмитрович (Севиля)

Защитници: Никола Миленкович (Фиорентина), Милош Великович (Вердер), Страхиня Павлович (Залцбург), Стефан Митрович (Хетафе), Страхиня Еракович (Цървена звезда), Сърджан Бабич (Алмерия)

Полузащитници: Дарко Лазович (Верона), Андрия Живкович (ПАОК), Неманя Радонич (Торино), Филип Костич (Ювентус), Филип Младенович (Легия), Неманя Гудел (Севиля), Саша Лукич (Торино), Неманя Максимович (Хетафе), Сергей Милинкович Савич (Лацио), Душан Тадич (Аякс), Иван Илич (Верона), Марко Груич (Порто), Урош Рачич (Брага), Филип Джуричич (Сампдория)

Нападатели: Александър Митрович (Фулъм), Душан Влахович (Ювентус), Лука Йович (Фиорентина).