Бандаловски: Ако извадят Партизан или Звезда, в Сърбия ще стане революция

Българският защитник в Партизан Иван Бандаловски коментира случващото се в българския футбол, както и разликата между страната ни и Сърбия. Пред "Тема спорт" той коментира и изваждането на ЦСКА от "А" група.

Иване, каква е обстановката в Партизан дни преди дербито с Цървена звезда?

- Не е добра. Изоставаме с много точки. В последния кръг изгубихме отново - 1:2 от ОФК Белград. Ще ни извади само това - да победим в дербито. И тук е като в България, като спечелиш вечното дерби, донякъде осмисляш сезона. Нашата цел сега е да спечелим Купата на Сърбия. На четвъртфиналите сме домакини на Раднички Ниш, а както знаете, Звезда отпадна. В момента градим нов отбор и ни трябва време. Може би загубихме от ОФК Белград, защото в главите ни е дербито. Само то има смисъл в момента за нас.

Какво е твоето бъдеще в Партизан?

- Преди една седмица подписах нов договор с клуба за още година и половина. Хората са доволни от мен и аз от тях. В последния мач с ОФК Белград не играх, останах на пейката, но се надявам, че срещу Цървена звезда ще вляза.

Имаше ли други опции да продължиш кариерата си?

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

- Да, имах три- четири варианта за чужбина, но исках да остана в Партизан. Предложиха ми по-добри условия в новия договор. Партизан е трамплин, знаете как продават сръбските грандове. За това и не исках да сменям обстановката, а и тук ме обичат всички - както ръководството, така и феновете. C Валери Божинов сме заедно, така че няма от какво да съм недоволен. Да, някои от другите опции бяха с доста добри условия, но в живота не всичко е пари. Уважението и честната дума значат повече.

Усещаш ли някаква разлика в отношението на феновете към вас с Божинов тук, в Сърбия, и в България?

- Да, огромна е разликата, въпреки че само 400 километра делят София от Белград. Тук феновете са доста по-крайни. Като цяло сърбите обичат и в частност футбола.

В края на март предстоят два приятелски мач за националния отбор - с Португалия и Македония. Надяваш ли се Ивайло Петев да те повика?

- Аз съм още на 29 години. Не съм се отказвал от националния отбор. За мен винаги е било огромна чест да нося екипа на България. Ако господин Петев прецени, че съм му нужен, може да разчита на мен. Мисля, че нямаме чак толкова много футболисти, които се подвизават в големи отбори, за да има пречка да стане това. Все пак играя в един от източноевропейските грандове, какъвто е Партизан. Но, разбира се, той преценява и взима крайното решение. Аз винаги съм искал да играя за националния отбор и съм във форма.

Предполагам същото важи и за Божинов?

- Да, говорим си за националния отбор. Обсъждаме случващото се в българския футбол.

Наскоро той даде интервю, в което каза, че съжалява, че не се е родил в Сърбия...

- Мисля, че не го е казал в буквалния смисъл. Той искаше да каже, че няма уважение към успелите хора в България. Просто тук, в Сърбия, на спорта се гледа с по друго око. Обръща се доста по-голямо внимание, въпреки че няма толкова пари, както в България. Мисля, че у нас има повече. А тук постоянно играят на финали на най-различни спортни форуми - европейски, световни първенства. Наскоро Белград бе домакин на еврофиналите по футзал и Сърбия игра полуфинал пред над 10-11 хиляди души в залата. А ние не можем и да си помислим да се класираме въобще за такова първенство. Те са световни шампиони по футбол до 20 години, а ние не сме се класирали на такъв форум от 30 години. Така че сами виждате разликата, както и техните футболисти къде играят по света. Затова трябва да си направим точната равносметка и да видим ние къде сме и за какво се борим, за да имаме толкова големи претенции и очаквания. Всичко опира до манталитета и начина на мислене.

И при вас, и в Звезда, и в ОФК Белград, с които играхте, има доста млади момчета - 16-, 17-, 18-и 19-годишни и никой не се страхува да им дава шанс. Не си оставят кадрите на заден план за сметка на недоказани чужденци...

- Точно така и резултатите се виждат - всяка година правят трансфери за по два, три и пет милиона евро, и то в сериозни отбори. На мачовете непрекъснато идват скаути и мениджъри на чуждестранни клубове.

Случайно или не, но три от отборите, за които игра в България - ЦСКА, Локо София и Литекс вече не са част от "А" група. Какъв е твоят коментар за всичко това?

- Задължително трябва да се направи нещо и тези отбори да се върнат в елита. Защото без тях само дърпаме футбола си назад. Не сме голяма сила, за да имаме толкова много отбори като в Англия, Испания или Италия. В малките държави такива клубове, които са с традиции, трябва да се подкрепят, както се прави в Сърбия. Цървена звезда например има дългове за 40 милиона евро, но никой не го е изкарал от елита. Ако извадят Партизан и Звезда, сигурно ще стане революция в Сърбия. Трябва да се измисли вариант, защото ЦСКА абсолютно е най-голямата марка в България. При цялото ми уважение към Левски, който е другият гранд, но ЦСКА си е ЦСКА. Навсякъде по света знаят, че ЦСКА е номер едно в България. В Литекс имам доста приятели, с които съм играл в националния отбор, и те също не заслужават тази съдба. Всичко това е грешно и за такива отбори трябва да се направят компромиси. Пак казвам, че ЦСКА трябва да се върне в елита по най-бързия начин.

Смяташ ли, че с победата на Лудогорец над Левски първенството вече е решено още в края на февруари?

- Лудогорец в момента е без конкуренция. Две-три класи е над другите отбори в България и като организация, и като игра, и като плащане. Евала на господин Домусчиев, че прави това нещо. Дано да има повече такива хора като него. Трябва да се върнат големите имена в българския футбол, защото не е добре. "А" група с 9 отбора изобщо не е сериозно.

Заговори се за създаването на Висша лига от лятото, смяташ ли, че това е добро решение?

- Не съм запознат с тези неща. Да, говори се и дано направят нещо. Всичко, което ще е насочено в посока връщането на ЦСКА, Литекс и Локомотив (София), е за доброто на футбола ни. За това трябваше да се мисли, преди да се стигне дотук, а не, както се казва, след дъжд качулка.

Би ли се върнал някой ден отново да играеш у нас?

- Засега не съм мислил. Все пак съм на 29 години и на този етап бъдещето ми е свързано с чужбина. За края на кариерата си някой ден сигурно отново ще играя в България, но не и на този етап.