Стенли в искрена изповед след голямата битка в живота си и за най-ценния си медал

Рекордьорът по мачове на националния отбор на България Стилиян Петров направи искрена и много трогателна изповед за борбата с левкмията, през която премина.  Стенли беше диагностициран с болестта през март 2012 г., но четири години по-късно успя да се излекува напълно.

"Когато научих диагнозата за болестта ми, през главата ми минаха много въпроси: "Защо на мен? Какво се случи? Къде сгреших?". Месеци наред имах безсънни нощи, за да разбера каква е причината, но не успях. Всеки, който минава през това, знае, че няма отговор на тези въпроси. Затова с моята съпруга основахме фондацията, тъй като знаем колко трудна е борбата. Децата ми ме виждаха в състояние, в което нито едно дете не бива да вижда баща си. Трябваше да ги водим на психолози, за да сме наясно, че те разбират ситуацията. Имаше период от година, в която не ме виждаха. Посещаваха ме през няколко месеца. Можеше да ме виждат само през малък прозорец, тъй като не им беше позволено да влизат в стаята", разказа Стенли пред BBC Radio 5.

Той за пореден път благодари и на своята съпруга Паулина, която е била неговото истинско вдъхновение. "Беше невероятно да видя колко много ме обича. Спеше при мен всяка нощ, ядеше каквото и аз ям, тъй като в един момент трябваше да ям. Бях много слаб, но трябваше да се храня.Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш - това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш. Аз не бях готов да се предам и в тези моменти разбрах, че искам да живея и какво е значението на живота за един човек".

Бившият български национал разказва и за своето ежедневие сега и въпреки че е далеч от професионалния футбол, не спира да играе на аматьрско ниво в Неделната лига. "Плащам си таксата от пет паунда, за да играя и това ми харесва. Хората там са амбицирани да играят добре срещу мен, да ме ритнат, познават ме. След мач обаче сядаме да пием по бира и няма лоши чувства.Там играят много бивши футболисти. Понякога играем един срещу друг и тогава се събират доста зрители. Често ме питат защо ми харесва да играя футбол на такова ниво. Аз отговарям, защото съм още жив и имаше период, когато не знаех дали отново ще ритам топка, дали ще мога да ходя, дали ще живея. Когато с отбора ми спечелих медал, споделих с момчетата, че това е най-ценното отличие, което съм взимал през цялата си кариера".