Видяхме Купата с големите уши...

Видяхме Купата с големите уши

Срещу Мадрид късметът ни изневери

Заклеваме се, ще продължим да сме върхът

Купата ще върнем в родния кът*

*Преводът е направен с цел благозвучие

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

Точно преди година Реал Мадрид вдигна най-ценния клубен трофей за трета поредна година, оставяйки с горчив привкус всички в Ливърпул след една паметна европейска кампания. Но песните в ранните часове на следващия ден не стихваха, а едва ли и Юрген Клоп е очаквал 12 месеца по-късно да има възможността да подплати превърналите се в емблематични 4 строфи, донясяйки първи европейски трофей от паметния финал през 2005 година срещу Милан.

Пътят на непримиримите мърсисайдци към финала започна именно в Киев, където песента на усмихнатия германец заедно с Желко Бувац и Петър Кравитц се превъплати в стартовто блокче за една спираща дъха европейска одисея, достойна за холивудска продукция. Върховете бяха следвани от неочаквани спадове, а дори изпаднал в тежък нокаут Ливърпул се прероди от пепелта на неуспеха на "Камп Ноу" и сега е на 90 минути от това отново да носи короната на европейския футболен крал.

Пръстът на съдбата

Само няколко дни преди началото на кампанията на тима в Шампионска лига се появи и първият сериозен проблем за машината на Клоп. Магьосникът Роберто Фирмино едва не остана без око заради показалеца на Ян Вертоген, попаднал право в очната кухина на футболиста. И това само няколко дни преди оказалия се решаващ двубой с ПСЖ - мач, който можеше да постави Ливърпул в патова ситуация рано в турнира. Превъртайки времето до днешния ден, този своеобразен момент е една от многото истории, които ще следим в 90-те минути на "Уанда Метрополитано", когато двамата отново се изправят един срещу друг. Дано този път всеки запази перфектно зрение и идеално здраве.

"Боби Фирмино го може и без очи"

Това беше любимата шега на всички фенове на Ливърпул, които изживяха душевен екстаз в продължението на срещата с ПСЖ. Парижани неутрализираха свръхзвуковите първи 36 минути на своя съперник и се готвеха да си тръгнат с точка от "Анфийлд" при 2:2. "Няма да стане", каза си "незрящият" футболен маг, появил се в 72'. С кинжален удар той наказа мечтаещия за европейска слава тим на Томас Тухел и даде подобаващ старт на лудата мърсисайдска кампания по европейските терени.

"Не трябваше да изглеждаме така..."

Думите са на Юрген Клоп. Красивата и вдигаща самочувствието победа, която Салах и компания изковаха, беше неутрализирана от хитртата лисица Карло Анчелоти и Наполи, които излъгаха своя опонент в прекрасен тактически сблъсък. В Италия се играе трудно, а това, което липсваше на хеви-метъл селекцията на Клоп беше малко спокойствие. Урокът беше приложен на по-късен етап, но в този момент място за притеснение нямаше - следваха два мача срещу абсолютния аутсайдер Цървена звезда. Две победи срещу сърбите и само точка в оставащите 2 пращаха Ливърпул напред - лесна задача. Или...

Балкански синдром

... не точно. Разбира се, "звездашите" бяха отнесени на "Анфийлд", но фактът, че първият мач със сръбския шампион беше у дома като че ли заблуди мърсисайдци, че задачата е приключена. Така смятаха играчите, треньорът, медиите и почти всеки един футболен човек на планетата. Знаете ли кой не смяташе така? Милан Павков...

"Орисан ли е Клоп да се провали отново"? Това беше едно от заглавията на анализите в пресата за отчайващо слабото представяне на Ливърпул на "Мала Маракана". "Трябва да направим всичко по силите си да изглеждаме много по-добре в Париж", заключи Клоп след поражението в Белград. E... 

Ливърпул е пред елиминация от Шампионска лига след съкрушителна загуба в Париж - "Daily Telegraph" 

"Във вестниците утре ще пише "Клоп каза", но не ме интересува - поведението на ПСЖ беше неспортсменско. Броят на прекъсванията в мача - абсурден. Накараха ни да изглеждаме като касапи. Умно от страна на ПСЖ, най-вече на Неймар, но те просто падаха, сякаш са умрели, а след секунди им нямаше нищо. Това е неспортсменско, а съдиите, които трябва да спират подобно поведение, не го направиха. Но няма значение - те вкараха два гола, ние един, заради това загубихме". Клоп беше бесен след срещата с ПСЖ и излезе от стандартното си ведро настроение, за да вземе ситуацията в свои ръце. Осъзнавайки критиките, които ще бъдат насочени към отбора, германецът се превърна доброволно в изкупителна жертва, а в следващите дни представянето на играчите отстъпиха първите страници на вестниците, докато всички обсъждаха поредните "абсурдни оправдания" на Клоп. Гениален ход, а целта оправдава средствата - играчите трябваше да са напълно спокойни, защото единствено победа щеше да класира Ливърпул напред.

70 милиона паунда за вратар?!? Да, разбира се!

Ако някой е имал съмнения, че Ливърпул е прахосал напразно толкова сериозна сума за вратар, то в 92-ата минута на мача срещу Наполи Алисон сложи край на всякакви спорове. Аракадиуш Милик беше изпуснат в наказателното поле и овладя топката пред малкия пеналт, оставайки очи в очи с бразилеца. В момента, в който бившият вратар на Рома видя, че Ловрен няма да се справи в ситуацията, той разчете действията на нападателя и за стотни от секундата се приближи максимално до поляка, а след това отрази и удара, който можеше да изхвърли днешния финалист от Шампионска лига. Великолепен прочит на положението, усет към играта, котешки рефлекс. 70 милиона в момента изглеждат малко - Алисон прати тима си напред, а това беше само началото на лудостта край Мърсисайд...

Паническа суша

Имах удоволствието да гледам първата среща Ливърпул - Байерн (0:0) в компанията на стотици фенове на "червените", които изпаднаха в лека паника след последния съдийски сигнал. Това беше едва вторият случай, при който "Анфийлд" не видя домакински гол през сезона, а настроението беше минорно. Обяснението беше просто - Байерн е колос в Европа и за баварците равенството беше привидно по-добрият резултат. Но неутралните фенове и Юрген Клоп бяха наясно с реалността: "Резултатът е окей, най-доброто равенство, което можеше да постигнем". И по-малко от месец това се доказа... 

Заявката за нещо голямо

Независимо в какво състояние е Байерн Мюнхен, редки са случаите, в които баварската хала изглежда питомна, особено у дома. Ливърпул обаче обезличи и съсипа съперника си в едни фантастични 90 минути, с които клубът даде ясна заявка, че иска и заслужава европейския връх. По-голямо впечатление от самия резултат (1:3) направи начина, по който Ливърпул спечели срещата на "Алианц Арена" - спокойно, методично, класно. Хеви-метъл футболът беше контролиран, в подбрани моменти, а изглеждащата на моменти хаотично игра на тима в предишни години беше отстъпила мястото си на една добре смазана машина, която знае какво да прави във всяка една секунда.

"Играхме зряло", отсече Клоп след срещата. И тази зрялост помогна в следващия кръг, в който Ливърпул направи за смях един от най-симпатичните отбори в Европа.

Защо отново Ливърпул?

Едва ли има фен на Порто, който не се е надявал последните две години срещу Ливърпул да са просто лош кошмар. Уви, не е така. През 2018 година "червените" разчлениха "драконите" с 6:0, и то като гост, а година по-късно Порто изглеждаше много по-сериозно препятствие пред финалиста в Шампионска лига. Икер Касияс беше стълб на вратата, защитата пред него бе една от най-добрите в Европа, а в нападение положенията валяха едно след друго, независимо от съперника.

"Ще бъде много, много трудно", увери Клоп както преди първата среща, така и след реванша. След 180-те минути никой не му вярваше, след като Ливърпул не просто не остави шансове на своя опонент, но "без да иска" му вкара нови 6 гола, този път в два мача. "Додрагао" видя още 4 пъти топката да влиза във вратата на Касияс, а лесното наглед препятствие трябваше да подготви Ливърпул за най-големия тест до момента - засилилата се към требъл Барселона.

Ах този Меси...

Знаете ли колко грешки са необходими, за да се позволи на Лео Меси да вкара два гола? Една. На "Камп Ноу" защитата на Ливърпул допусна Меси един-единствен път да се озове на скорост пред наказателното поле и по този начин падна втория гол в мача. А третият... нима някой можеше да го спре?!?

3:0 явно не беше достатъчно наказание за Ливърпул, а трябваше и Мохамед Салах да получи комоцио срещу Нюкасъл, за да се присъедини към Кейта и Фирмино, които нямаше да играят в реванша. Нищо не се развиваше в полза на английски тим, но в еуфорията около успеха с 3:0 на Барселона и шеметното предстаявне на Ла Пулга, хората пропуснаха факта, че Ливърпул не заслужаваше да загуби. И при 1:0, и при 2:0, дори при 3:0 мърсисайдци изпуснаха невероятни положения, които ясно показаха, че отборът няма да се предаде. Никой не вярваше в чудото, дори самият Клоп. Резултатът, Лео Меси, контузиите в лагера на мърсисайдци - всичко сочеше, че битката е приключила. Но...

Творецът на чудеса

... не и когато е намесен Ливърпул. В дните преди реванша на "Анфийлд" сред феновете разговорите бяха насочени към два мача. Първият е ясен - чудото от Истанбул. Какво пречеше на отбор като Ливърпул да вкара 3 гола на Барселона, след като тим с Милан Барош на върха на атакта върна 3 гола за едно полувреме на изглеждащия непобедим тогава тим на Милан?

Вторият беше срещу Борусия (Дортмунд) по пътя към първия европейски финал на Клоп начело на тима. Тогава Деян Ловрен в 91' вкара гол именно на "Анфийлд", който разтресе земята под краката на играчите - 4:3, и то след като отборът падаше с 1:3. А помните ли първия голмайстор в тази среща?

Както през 2016 година, така и 3 години по-късно отново неочакваният герой, стартирал обрата, се оказа Дивок Ориги. Голът, който да върне вярата, че всичко е възможно, падна още в 5'. И чудото вече изглеждаше възможно. Лошото беше, че Анди Робертсън се контузи и нямаше как да доиграе срещата, но неочакваното пускане на Джини Вайналдум в игра се оказа още по-решаващо - нетипична за Клоп смяна, която се оказа и решаваща, след като холандецът прати в нокаут високомерната Барселона с два бързи гола за 3:0 още на старта на второто полувреме. Каталунците бяха на колене, а миг на гениалност довърши Меси и компания:

11 минути преди края Ливърпул стигна до корнер, който узакони най-големия обрат в полуфиналите на Шампионска лига. "Шакири ми викна, че той иска да изпълни корнера, та заложих топката и се отдалечих. Погледнах към наказателното и видях, че Дивок е там, а всички играчи на Барселона са с гръб", спомня си Трент Алекзандър Арнолд за легендарното подаване в пеналтерията.

"Реших, че трябва да погледна към Трент, ако случайно реши да направи нещо в тази ситуация. Отиграването беше чист инстинкт", категоричен е Ориги, който с втория си гол изхвърли Барселона от турнира.

"Никой не гледаше и просто реших да подам на Дивок с надеждата, че ще ме види и ще успее да завърши", допълва с усмивка Трент. "Не смеехме да повярваме в този момент. Такива голове не се вкарват на полуфинал на Шампионска лига".

От Киев до Мадрид

"Всичко започна в Киев. Тогава всички бяхме гневни заради поражението. Но осъзнахме, че оттука нататък можем само нагоре. И от първия ден на сезона се готвехме за това - титла или триумф в Шампионска лига" - Юрген Клоп, 3 дни преди финала

В най-тежките загуби се ражда характерът на победителя. Преди година "Мадрид имаше целия ш*бан късмет" (бел.ред. - дословният превод на песента след финала в Украйна) . В тази киевска нощ се роди отборът, който ни изумиява през целия сезон. И е символично, че година по-късно, точно в Мадрид, Ливърпул отново ще види Купата с големите уши... но ще я докосне ли?

Автор: Иво Вецев