Гръмотевична посредственост

Зимният трансферен прозорец в английската Висша лига безспорно беше напрегнат, интересен, драматичен и вълнуващ, като това важи в пълна сила за Арсенал - отборът, който според мнозина спечели много от губеща позиция. Алексис Санчес искаше да напусне още преди година, мнозина смятаха, че Йозил ще напусне през лятото в посока Манчестър Юнайтед или Ювентус. Ръководството постоянно обещаваше, че ще развърже кесията, но това рядко се случваше. И изведнъж, през януари Арсенал успя да измъкне много, и то в губеща позиция.

"Артилеристите" съумяха да разменят играч с изтичащ договор (Санчес) с футболист, който е един от най-креативните атакуващи халфове в играта в момента (Мхитариян). И, за да бъде усилена допълнително атакуващата мощ на отбора, Арсенал успя да вземе и Пиер-Емерик Обамеянг - нападател, който е гаранция за голове от момента, в който облече фланелката на Борусия (Дортмунд). И сензационното е, че габонецът не е нито в Реал, нито в Юнайтед, нито в Сити, а в Арсенал. Това е сериозен успех за тима от северен Лондон. И, когато всички очакваха това да е всичко от "топчиите" в последния ден на трансферния прозорец, Месут Йозил удължи договора си с 3 години и половина.

По този начин Арсенал формира най-доброто си нападение от дните на Тиери Анри, Денис Беркамп и компания насам. Въпреки всички критики, които Йозил отнася в последните 3 години, германският плеймейкър остава най-креативният футболист във Висшата лига. От момента, в който той стъпи на футболния терен през 2006 година, той е създал 1006 голови положения за своите съотборници. В този период няма играч, който да е преминал границата от 1000, или изобщо да се доближава до играча с №11. И през всичките тези години той не разполагаше със съвременния централен нападател, който може да се възползва от гениалните му подавания. Това вече няма да е проблем, тъй като Александър Лаказет вече навлиза във форма, а новият централен нападател си играеше на "котка и мишка" с друг топ нападател - Роберт Левандовски, в последните 4 сезона в Първа Бундеслига. Обамеянг, дори когато не е във форма, е гаранция за голове, а сега ще играе с нова мотивация, след като най-накрая напусна "Сигнал Идуна Парк". Не се учудвайте, че новината за Йозил излезе малко след официалното обявяване на новия нападател. Бъдете сигурни, че не е случайно.

И, ако Йозил няма ден, или е на пейката за почивка, то Обамеянг има още един верен партньор в атака - Хенрих Мхитариян. Двамата бяха истинско страшилище с екипа на Борусия Дортмунд, а в последния сезон на двамата на "Сигнал Идуна Парк" (15-16) Обамеянг вкара 40 гола и раздаде 7 асистенции, докато Михтариян отбеляза 19 гола и подаде за още 24 попадения. Сега си представете това трио заедно в добра форма. И прибавете един от поливалентните нападатели във Висшата лига - Алексанър Лаказет, който може да играе и в наказателното поле, и по крилото. Нападението на Арсенал е плашещо, гръмотевично и много, много вълнуващо...

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

Но "артилеристите" се превръщат в аналог на Ливърпул - убийствено нападение, посредствена халфова линия и на моменти жалка защита. Атаката е само 50% от футбола. За да си голям отбор, трябва да можеш и да се защитаваш, а това лондончани не го умеят през този сезон, а и като цяло през настоящото десетилетие. Ръководството на тима не прави нищо, за да осигури по-солидно представяне в дефанзивен план, въпреки че за всяка доминираща сила през последния век е била необходима поне адекватна отбрана и едно солидно трио в средата на терена, което е изградено от поне двама "box-to-box" халфове.

Разликата в класата между нападение и халфова линия на "Емиратс" е стряскаща. Въпреки че Джак Уилшър навлиза в оптимална форма, полузащитниците на Арсен Венгер не отговарят на класата, за която претендира отборът. Гранит Джака, Джак Уилшър и Аарън Рамзи не са това трио в полузащитата, което може да ти гарантира доминация в английската Висша лига. Дори в Испания и Италия има няколко отбора, които са с класа над това, с което разполага Арсенал. Можем да добавим и Елнени, но той само засилва аргумента, че полузащитата на Арсенал има нужда от рестартиране.

Но ако приемем, че в халфовата линия нещата са поправими, особено ако Джак Уилшър остане физически здрав за дълъг период от време, то какво да кажем за защитата. След силно начало на кариерата на Шкодран Мустафи в Лондон, германският бранител тотално се изгуби и е сериозна пречка в дефанзивен план. Начо Монреал, независимо от новооткрития му голов нюх, е малко по-бавен, малко по-тромав и все по-често изнемогва в мачове с високо темпо. Бейерин, вместо да направи крачка напред в развитието си, по-скоро регресира, след като се пребори за титулярното място през миналия сезон. И всичко това очевидно влияе и на Лоран Косчелни, и на Петър Чех, които цял сезон допускат детински грешки. Калъм Чеймбърс и Роб Холдинг също не са готови за постоянни титуляри на "Емиратс", а на Колашинац все още не може да се разчита, след като играе на приливи и отливи. Не е случайно, че Арсенал има по-слаба защита от последния в класирането Уест Бромич Албиън. И Арсен Венгер не направи нищо, за да промени това.

Поради тези причини точното определение за Арсенал е гръмотевична посредственост. Този отбор ще остане в подножието на върха заради липсата на какъвто и да е баланс между отделните линии на игра. Но поне ще е забавно, шеметно и зрелищно, най-вече за неутралните зрители. Висшата лига има още един топ отбор, който може да вкара 4 гола и да не е изобщо сигурно, че ще спечели мача. Развълнувайте се!

Автор: Иво Вецев