Ариго Саки - 70-годишният гений, чиято световна кариера стартира в София

Днес Ариго Саки става на 70. Симпатичният италиански плешивец с леко иронична усмивка и тъмни очила тип „бъбреци”. Неуспелият футболист разцъфна в треньор, който с идеите си и съдействието на Милан създаде епоха във футбола. Росонерите при Саки са слагани в историята редом с отбори, като Унгария от 50-те, Аякс, Байерн и Бразилия от 70-те. Съдбата си знае работата и свидетелство е историята на Ариго, достойна за приказка – как един продавач на обувки става законодател на футболната мода.

Преди седмица загубихме Йохан Кройф (68) – символът на Аякс, Холандия и тоталния футбол. Саки мечтае да създаде нещо подобно и в крайна сметка успява. Пътят му изглежда предопределен, но Фортуна решава друго. Като легенада се разказва случката, как 8-годишният Ариго отива на плаж, а когато разтревожената му майка хуква да го търси го открива да коментира с по-големи деца мачове и обсъжда тактикака. Седем години продава обувки във фирмата на баща си, но го влече друго – „Бяхме на панаир в Монте Карло, а първата му работа бе да отида да гледа Монако – Байерн”, по свиделство на баща му Аугусто.

Момчето се пробва и като футболист, но бързо разбира, че няма талант. И се отдава на треньорството. Началото е с аматьорите от родния Фузиняно. Първият му по-голям клуб е Чезена и с младежите печели титлата. След това завършва с отличие школата в Коверчано заедно с друг поклонник на красивия и офанзивен футбол – Зденек Земан. Следващото стъпало е Парма, вкарвайки дуковете в Серия Б. През 1986 г. жълто-сините бият два пъти Милан в контрола и за купата на страната. Новият президент на росонерите Берлускони пък намира в него човека, който да осъществи амбициите му.

С играчи, като Барези, Малдини, Костакурта, Анчелоти, Донадони, Масаро и холандското трио Рийкард-Гулит-Ван Бастен мнозина биха казали, че е лесно да играеш. Но Саки обедини индивидуалностите им в тотална версия, носеща резултати и радост за окото. Показателно за онзи тим е, че среден по класа вратар, непопадащ в сметките за скуадра адзура – Себастино Роси, държеше рекорда по сухи минути (927), преди наскоро Буфон (Ювентус, 974) да му го отнеме. Барселона сега е поредният, който ще опита да изравни двете поредни клубни титли на Европа на Милан със Саки (1989, 1990).

Успехите логично изведоха треньора и до националния отбор. В скуадра адзура обаче късметът не бе на негова страна. Фатални се оказаха две изпуснати дузпи – тази на Роби Баджо коства световната титла срещу Бразилия (2:3) на Мондиал’94, след 2:1 в 1/2-финала срещу България. Две години по-късно Джанфранко Дзола сбърка от бялата точка срещу Германия (0:0) и Италия не излезе от групата на Евро’96. Днешният юбиляр обаче няма да бъде запомнен с това, а с иновативната промяна в италианския футбол, която окончателно счупи оковите на катеначото.

Италианецът през 1998-а: В София стартира световната ми кариера

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

Ариго Саки два пъти гостува в България като треньор. През 1988 г. е малкоизвестен екзотичен наставник на гранда Милан, който спечели с 2:0 визитата срещу Левски от първия кръг за КЕШ (5:2 в реванша). Едва ли някой си е представял тогава, че под неговото ръководство росонерите ще се превърнат в явление и ще наложат тотална 2-годишна доминация в Европа и света.

Десет години по-късно Саки отново е в българската столица вече с ореола на жива легенда. Този път е начело на Атлетико М, който в първи 1/16-финал за Купата на УЕФА победи с 4:2 ЦСКА (1:0 на „Калдерон”). Италианецът отказа да дава интервюта извън двете официални пресконференции. С настойчивост и със съдействието на тогавашния пресаташе на рохибланкос г-н Алонсо, Саки в крайна сметка капитулира.

Настанил се удобно в меките кожени мебели във фоайето японския хотел (бивш Ню Отани, Кемпински-Зографски, а сега – Маринела), Ариго задоволява любопитството ми и това на покойния колега Камен Тотев. Маниакалното му отношение към детайла проличава още при първия въпрос, когато става въпрос за предишната визита. „Спечелихме с 2:0, а съперникът ни се казваше Витоша”, натърти Саки, тъй като тогава сините носят това име. Ето и резюме на по-интересното, което той каза.

„Погледнато хронологично, наистина от София за Милан и мен започна пътят към европейския и световен връх, макар че лично аз броя началото на кариерата си десетина години по-назад”

„Сега отново ми предстои среща, този път на клубно ниво с моя колега Димитър Пенев, когото много уважавам. Ще бъде чудесно Италия и България отново да се срещнат на полуфинал на световно първенство”

„Милан има определено място в сърцето ми и аз не мога да отхвърля покана, особено на президента Берлускони. Въпреки всичките свързани с това рискове”

„Нюхът, късметът, ерудицията и роботоспособността са необходими на треньора, но точна рецепта няма. Конкретната ситуация в даден мач изисква правилно решение, но футболът не е математика и всичко може да се обезсмисли, ако го няма и шанса”

„Винаги съм си мислел, че преди да се пенсионирам, трябва да поработя в странство. Имах оферти от Испания, Франция и Англия, но съдбата ме изпрати в Мадрид. Не съжалявам, защото хората тук са сърдечни, контактни, което го демонстрира и публиката на Атлетико”

„Футболът е моят живот. Спокойно мога да кажа, че благодарение на него се реализирах като човек и професионалист”

„Недопустимо е, когато един чоевк не си свърши работата. Когато се върши добре, не може да се говори за провал, каквито и да са получените резултати. В моята кариера съм имал добри и не толкова добри постижения. Но никога не съм се провалял, защото съм работил с удоволствие, последователно и скромно”

„Не говоря за психология, а за интелигентност. Чрез нея се осъществяват контактите, а от тях пък се раждат идеите, които самите футболисти трябва да покажат на терена. Само така треньорското виждане може да бъде подобрено от играчите по време на мача. Във всички професии има повече или по-малко интелигентни хора и футболистите не са изключение”

„По-лесно се печели, когато играеш добре. За 25 г. в занаята ми се е случвало да загубя мач, когото отборът ми е играл по-силно. Но почти никога не съм печелил, когато сме се представяли по-слабо”

„Не обичам политиката, защото за политиците няма бяло и черно – всичко е сиво. Поне в Италия е така. Политиците трябва да имат по-голямо уважение към хората”

„Аз съм католик и като човек се стремя всеки ден да бъда по-добър”

„Обичам пълноценно да използвам свободното си време. Карам колело, хода на кино, чета, разговарам с приятели, шегувам се или просто гледам дърветата и цветята”