Сезонът на Ювентус - огромен провал или логичен спад?

За поредна година Ювентус рано-рано се прости с амбициите си в Шампионска лига, след като този път Порто успя да се справи със "старата госпожа". За последно през далечната вече 1996 г. торинци спечелиха най-желания трофей в клубния футбол и сега феновете на отбора ще трябва да удължат 25-годишното си чакане с поне още една година. И ако запалянковците вече бяха свикнали с провалите на европейската сцена, то тези в Серия А са трудно за преглъщане хапче...

Андреа Пирло застана начело на Ювентус през лятото на 2020 г., заменяйки на поста Маурицио Сари. Първоначално от клуба бяха съобщили, че Пирло ще води една от юношеските формации на отбора, но броени дни по-късно той бе обявен официално като заместник на Сари. Като бивш играч на Ювентус Пирло получи огромно доверие от ръководството, а надеждите на тифозите бяха, че той ще донесе свежа промяна в играта на "старата госпожа" и ще успее да се възползва от потенциала на Кристиано Роналдо в максимална степен.

Какво обаче се случи впоследствие? Ювентус започна убедително сезона с класическа победа над Сампдория с 3:0. Последваха три поредни равенства, две от които срещу непретенциозните тимове на Верона и Кротоне. Може би още тогава за пръв път се усети, че въпреки огромния си опит като футболист, Андреа Пирло няма абсолютно никакъв такъв като старши треньор, а както знаем, двете професии са доста различни една от друга.

До 22 декември Юве не загуби нито един мач, но равенствата и победите продължиха да се редуват. На 17 януари Интер зашлеви първия по-сериозен шамар на тима на Андреа Пирло. Интер на Антонио Конте надигра и победи Юве и им показа, че тази година Скудетото не им е в кърпа вързано, за разлика от предишните 9 сезона. Само три дни по-късно Пирло спечели първия си трофей като треньор, триумфирайки със Суперкупата на Италия. 

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

Трофеят като че ли вдъхна увереност в тима и "Старата госпожа" записа три поредни победи, а след това взе и своя реванш от Интер, отстранявайки го за Купата на Италия. Последва обаче нова загуба в Серия А, този път от Наполи. Това бе и моментът, в който Андреа Аниели и феновете на тима си дадоха сметка, че 10-та поредна титла в Серия А няма да има. Незабавно всички погледи и надежди бяха насочени към предстоящия мач с Порто...

Португалците обаче се оказаха корав отбор, който се възползва в максимална степен от неопитността на Андреа Пирло. Кристиано Роналдо пък не бе на познатата си висота и се отличи само с една асистенция в двата мача срещу Порто. Отпадането от турнира бе прието много болезнено, а тази година няма да го има и Скудетото, което в предишните сезони смекчаваше болката от провалите в Шампионска лига (Юве е на 10 точки зад Интер).

Все пак Ювентус има шанс да се реваншира на феновете си поне малко - на 19 май отборът ще играе на финал срещу Аталанта за Купата на Италия, а в него несъмнено всички играчи на тима ще бъдат пределно мотивирани да се поздравят с успеха. Въпросът обаче остава - провал ли е сезонът за Юве, Пирло и Кристиано? Или това е логичният изход от поетия риск с назначаването на Пирло? 

Всяка приказка си има край и това важи с пълна сила дори за колос като Ювентус. През този сезон дори недостижимият Селтик в Шотландия се наложи да отстъпи върха на вечния си враг Рейнджърс. В Англия Ливърпул прегази всичко живо през миналата година, а през тази е бледо копие на себе си. Байерн Мюнхен пък в момента е образец за поведение на и извън терена, но несъмнено в определен момент и те ще отбележат спад в играта си и може би този момент ще настъпи, когато Ханзи Флик напусне клуба. 

Не е правилно и да се обвиняват за всичко Кристиано Роналдо и Андреа Пирло. Кристиано, колкото и да е индивидуалист, се нуждае от съотборници, които изпитват същата жажда за успехи като него. Пирло пък едва сега започва треньорската си кариера и въпреки че на това ниво неуспехите се приемат като трагедии, той трябва да бъде оставен да работи на спокойствие. Нека само си припомним кариерата на Алекс Фъргюсън, който в първите си сезони начело на Юнайтед не успява да донесе на клуба нито едно отличие, но впоследствие печели абсолютно всичко и днес на "Олд Трафорд" дори има трибуна кръстена на негово име.

Ювентус е орисан да бъде шампион и да печели купи. Въпреки, че в модерния футбол търпението отсъства и всички искат резултати и трофеи сега, на момента, то понякога е по-добре да направиш дори повече от крачка назад, за да има скокът ти необходимата сила след това.