Алегри и Енрике - за тези, които умеят да вярват

Тазгодишният финал на Шампионска лига може да научи на нещо клубовете, които сменят треньорите всяка година. На финала в Шампионска лига един срещу друг ще се противопоставят двама треньори, които през сезона отнесоха тонове критика, но в крайна сметка могат да спечелят всичко. Почти всичко. Луис Енрике започнаха да го махат малко след като отборът се отклони от традиционното владение на топката, а Макс Алегри... Него, изглежда, започнаха да го пращат в оставка още преди официалното обявяване на наемането му. През есента Алегри преживя най-тежкия си период - играта се обърка, излизането от групата на Шампионска лига бе под голям въпрос по време на мачовете с Олимпиакос.

Честите оставки са в резултат от загубата на разбиране същността на треньорската работа. Една от най-известните футболни мантри гласи, че треньорът е отговорен за резултатите, но това е една ужасна глупост. Основното нещо, за което наставникът трябва да отговаря, е за развитието на неговия отбор, за всеки негов футболист.

Не е факт, че резултатът се появява едновременно с развитието, но ако има развитие в отбора, резултат обезателно се появява. И обратно: ако не позволяват на треньора да развива отбора, а го уволнят при първа възможност, няма да има никакви резултати. Можеше и да го няма великолепният Байерн от 2013 г., ако лидерите на клуба не бяха повярвали в Юп Хайнкес. През март 2012 г. Хайнкес е бил на прага на пенсионирането след поражението от Базел в Шампионска лига, и всезнаещият "Билд" вече назоваваше имената на възможните му заместници. Байерн реагира решително: клубът направи официално изявление, в което изрази пълно доверие към треньора, отбелязвайки развитието на отбора. Седмица по-късно Байерн унищожи Базел със 7:0, а това, което се случи после, знаем всички.

Показателно в тази връзка е философията на треньорите, работещи в клубове-инкубатори, клубове, които всеки нов сезон започват, сменяйки състава на 50%, тъй като най-добрите са продадени в чужбина. Треньорът на шотландския Селтик Рони Дейла, който работи с норвежкия Стрьомсгодсет, си постави само една цел: в края на сезона всеки футболист трябва да е по-силен, отколкото в началото. Само тогава Дейла ще счете за успешен сезона. С думите си Дейла дословно повтори Вим Янсен, бившият треньор и директор на академията на ротердамския Фейенорд - човек, без когото клубът не би получил пет пъти подред наградата "Ринус Михелс" за най-добра академия в Холандия.

Работещите в такива клубове-инкубатори треньори трябва да се грижат не само и не толкова за резултатите, колкото за постоянното нарастване на майсторството на своите футболисти, така че да могат да ги продадат изгодно и да държат клуба в състояние на платежоспособност.

Чудя се защо клубовете, които нямат проблеми с финансирането, често отказват да следват тази разумна философия – веднага щом резултатите намалеят, треньорът бива уволнен. Без значение дали през октомври, или през април – смята се, че това е най-добрият начин да се решат проблемите в отбора. Оставките в хода на сезона, разбира се, трябва да бъдат, например, когато отборът е близо до изпадане и се нуждае от разтърсване, но ако твоят клуб е пети, няма никакъв смисъл да уволняваш треньора, шест месеца след като е започнал работа. Изчакайте сезонът да свърши, анализирайте прогреса на отбора и вземете правилното решение.

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

Енрике и Алегри наблегнаха точно на развитието на своите отбори, дори и в ущърб на резултата в определен момент от сезона. Мнозина се съмняваха, че Алегри ще съумее да продължи курса на Антонио Конте, но сега, година след смяната на треньора на Ювентус, стана ясно, че точно при Конте отборът не се е развивал. Резултати в първенството на Италия имаше, но „старата госпожа” продължаваше да стои на място, а на опит за тактическо разтърсване Конте така и не се реши. Алегри в най-сложния за себе си момент – миналата есен, реши да превърне схемата на Ювентус на 4-4-2 с ромб и се оказа прав. Попадналият в застой отбор на Конте се разкри по нов начин – погледнете само прогреса на Пол Погба този сезон.

Що се отнася до Луис Енрике, той успя за година напълно да преобърне играта на Барселона. Отборът се препъваше до зимата, но след това стана ясно, че това, което треньорът предлага, му подхожда. За първи път от много години Барса в груповата фаза на Шампионска лига не стана първи по процент владение на топката, падна от Байерн – каталунският тим се отказа от тоталния контрол над играта, стана доста по-вертикален и контраатакуващ.

Шефовете на Барселона и Ювентус са склонни да толерират експериментите на своите треньори, заради което и в края на краищата бяха възнаградени с финала в Берлин. Може би, виждайки пред себе си примера на двата най-добри отбора в Шампионска лига, другите клубове също ще започнат да преразглеждат своето отношение към треньорската работа. Както пеят дует „Flёur”: „Но кой знае в какво ще се превърне студът и загубата за този, който умее да вярва”.