Роналдо - Феномена, който многократно разби прогнозите и завладя футболния терен

Роналдо Луиш Назарио де Лима - по прякор Феномена, а не "другият Роналдо" или "дебелият Роналдо". Много закачени етикети върху футболист, който се бори и побеждава най-големия страх на всеки спортист - тежките контузии. За малко повече от 10 (и то като броим травмите) години кариера по европейските терени, той сътвори подвизи, които липсват във визитките на играчи, имали далеч повече време и възможности за изява. Как всичко започва от футзал мачове, как неедократно оборва мнения и мрачни прогнози на доказани футболисти и специалисти и как носи фланелката на отбори, които са кръвни врагове, в две различни държави, но въпреки това е долюбван от всички привърженици - разказваме ви вдъхновяващата и уникална история на Роналдо.

Роден е на 18 септември 1976 година в Рио де Жанейро, Бразилия и е трето дете на Нелио Назарио де Лима и Соня дос Сантос Барата. Двамата обаче се разделят, когато Роналдо е на 11. Малко след това, той напуска училището, за да преследва мечтата за кариера във футбола. Рита по улиците на Бенто Рибейро - предградие на Рио де Жанейро. "Винаги го намирах на улицата да играе с топка с приятели, когато трябваше да бъде на училище. Знам, загубих своята битка" - признава неговата майка.

Присъединява се към отбор по футзал ("Social Ramos") на 12-годишна възраст и е първи в голмайсторската листа на младежката лига след края на първия си сезон, като реализира.. 166 попадения. В един от мачовете вкарва цели 11 от общо 12-те гола за своя тим. "Футзалът винаги ще бъде моята първа любов" - признава години по-късно Роналдо, като му отдава голяма заслуга за развитието на своите умения. След този сезон е забелязан от бившия бразилски футболист, печелил Световното първенство през 1970 г. със "Селесао" - Жаирзиньо.

Тогава той е треньор на Сао Кристовао, където Роналдо започва да играе за младежкия тим и показва огромния си талант на игрището. Агентите му в Бразилия - Рейнално Пита и Александре Мартинс, го привличат едва 13-годишен. "Видяхме веднага, че той може да е нещо различно от повечето играчи" - признава Пита. Жаирзиньо предлага вече 16-годишния Роналдо на гранда Крузейро, откъдето започна професионалната кариера (Роналдо е фен от дете на друг гранд от страната - Фламенго, но не може да си позволи таксата за едночасовия път с автобус, за да стигне до тренировки. Тогава Жаирзиньо се намесва и урежда преминаването му в Крузейро). Време е за шоу!

Официалният му професионален дебют е на 25 май 1993 година срещу Калдензе. За първи път се прочува сред феновете в Бразилия на 7 ноеври същата година, когато вкарва цели 5 попадения в мач срещу Бахиа. В крайна сметка за два сезона в Крузейро той осигурява историческа първа Купа на Бразилия на тима през 1993 година, както и спечелен шампионат през 1994 година, като записва общо 47 мача, в които се разписва цели 44 пъти. След това представяне дори е включен в състава на националния отбор на Бразилия (да, едва на 17) за Световното първенство през 1994 година, когато "Селесао" печели златото (Роналдо не записва мач).

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

След това е забелязан от нидерландския гранд ПСВ Айндховен. Още в първия си сезон вкарва 30 гола за първенството (общо 35 във всички турнири), а след един двубой за Купата на УЕФА срещу Байер Леверкузен, Руди Фьолер от немския тип възкликва: "Никога в своя живот не съм виждал 18-годишен да играе по този начин". В онзи двубой Роналдо реализира хеттрик. Вторият сезон (макар и непълен) е не по-малко успешен за бразилеца и след общо 57 мача и 54 гола за ПСВ Айндховен той преминава в испанския гранд Барселона.

Всъщност, той е забелязан и от "блаугранас", и от Интер, но Барса плаща рекордната сума за трансфер тогава - 19,5 милиона долара. Играе за каталунците само един сезон - 1996/97, но за пореден път доказва на света, че на сцената се появява един от най-добрите нападатели и голмайстори за всички времена във футбол. За 49 срещи вкарва немислимите за дебютен сезон (а и не само за дебютен) 47 гола на подобно ниво, на каквото играе Барселона. Извежда каталунците до трофей от Купата на носителите на купи, вкарвайки победния гол във финала, като освен това тимът печели и Купата, и Суперкупата на Испания. Роналдо, пък, печели приза за голмайстор на Испания, както и "Златната обувка". По-късно през годината печели и наградата на ФИФА за най-добър футболист.

Тогава Роналдо се отличава с невиждана физика, като вкарва много от головете си на скорост, финтира вратаря, заобикаля го и реализира. "Такава невероятна сила в комбинация с техническите му умения може да го направи неудържим", споделя съотборникът му Оскар Гарсия. "Като дете исках да бъда Пеле. Тогава срещнах Роналдо. Някои играчи са технични, други са силни, трети са бързи, четвърти - умни... а Роналдо - е всички това. Той е звяр. Не е честно за противниците", заявява Куинтън Форчън от Атлетико (Мадрид). "Най-добрият играч, който някога съм виждал", възкликва тогава работещият като преводач в Барселона Жозе Моуриньо.

Времето на бразилеца в Барселона бе само 1 сезон поради неуредици в договора."Опитът и преживяването в Барселона бяха невероятни, бях постигнал договорка за подновяването на договора само месец преди този сезон да приключи, но седмица по-късно адвокатът и президентът на Барселона се съгласиха, че договорът е абсурден". В крайна сметка италианският Интер плаща неговата откупна клауза през лятото на 1997 г., която е в размер на 27 милиона долара и така Роналдо се превръща във втория играч след Диего Марадона, който да подобрява трансферния рекорд два пъти.

Именно в италианския гранд започнаха проблемите с контузии за Феномена. А всичко стартира толкова добре - 34 гола в 47 мача в дебютния сезон в Серия А (1997/98), като в първата половина от сезона (1997 г.) спечели втора награда на ФИФА за най-добър играч, както и първата си "Златна топка" (едва 21-годишен), а след сезона спечели наградата за най-добър играч на Серия А, отличавайки се и с много важни голове срещу големи съперници във всички турнири през сезона.

Последва Световното първенство във Франция през 1998 година, където Бразилия отиде с големи надежди. Макар и да бе избран за играч на турнира, Роналдо бе сянка на себе си във финала срещу домакините, загубен с 0:3. За това обаче си имаше причина: "Реших да си почина след вечеря и последното нещо, което помнех, бе как лягам да спя. След това имах сътресение. Бях заобиколен от играчите, като и докторът бе там, но никой не ми казваше какво се е случило. Тогава Леонардо ме покани на разходка, на която ми каза, че няма да играя във финала. Направиха ми много изследвания, но всички те показваха, че ми няма нищо. Не им дадох алтернатива, показах им, че всичко ми е наред и все пак играх. Това може би оказа влияние на целия тим, защото сътресението е сериозно нещо. Имах дълг, който трябваше да изпълня, но очевидно не бе най-добрият ми мач", разказва самият Роналдо. А на всичкото отгоре, в двубоя се контузи след единоборство с вратаря на Франция - Фабиен Бартез.

Следващите няколко сезона обаче бяха повече от кошмарни поради контузиите му. Всичко започна на 21 ноември 1999 г., когато в мач от Серия А срещу Лече скъса сухожилие на коляното. Една операция и 5 месеца рехабилитация по-късно, той се завърна на терена на 12 април 2000 година. Тогава играе САМО 6 МИНУТИ в първия двубой от финала на Купата на Италия срещу Лацио, когато травмата в коляното му се връща. Всеки спортист (а и не само) е наясно, че контузия в коляното е най-честата травма, която причинява край на кариерата за спортист. Почти всички отписваха Роналдо след 2-рата поредна такава контузия, като един от основните аргументи бе, че дори след новата последвала рехабилитация той ще загуби скоростта и рязкото си тръгване, които бяха основна част от феноменалната му игра.

Все пак той доказа на всички, че грешат. Завърна се на терена и бе променил стила си на игра - разчиташе по-малко на скорост и повече на техника и подобрената си визия пред гола. Този нов стил бе представен на Световното първенство по футбол през 2002 година, което Бразилия печели, а Роналдо вкарва общо 8 гола (2 във финала) и отново печели наградата за най-добър играч на Световно първенство. В края на годината печели и наградата на ФИФА за най-добър футболист, както и втората му "Златна топка".

Така след общо 5 сезона и само 99 мача в тях (за последните 3 сезона - само 24 мача), гарнирани с 59 попадения, Роналдо преминава от Интер в звездния тим на Реал Мадрид срещу 46 милиона евро, където още в своя дебют се представя на феновете с 2 гола. Там той е част от звездния "Галактикос" редом до Зинедин Зидан, Луиш Фиго, Роберто Карлос и Дейвид Бекъм. Още в първите сезони има по-дребни контузии, които станаха по-сериозни в последните му два сезона на "Сантяго Бернабеу", когато в проблем се бе превърнало и наднорменото тегло на легендата. През 2003 година Роналдо си "отмъщава" на френския страж Фабиен Бартез, който го бе контузил на Световното през 1998 година, като вкарва хеттрик във вратата на неговия Манчестър Юнайтед в Шампионска лига и получава аплодисментите на целия "Олд Трафорд".

Въпреки това звездния състав Реал не печели нито един път в този период Шампионска лига, като Роналдо така и няма този шанс и по-късно, като дори е обявен за най-добрият футболист, който не е печелил Шампионска лига. За периода си в "кралския клуб" той печели титлата два пъти (2003 и 2007), както и няколко купи, а освен това става и голмайстор на Ла Лига за 2-ри път. Така след 177 мача и 104 гола, Роналдо напусна Реал. А Зидан заявява: "Без колебания - Роналдо е най-добрият играч, със или срещу когото съм играл. С такава лекота боравеше с топката. Всеки ден на тренировка виждах нещо различно, нещо ново, нещо красиво".

Роналдо играе на неуспешното за Бразилия Световно първенство през 2006 година, въпреки че има сериозни съмнения относно неговото тегло. Все пак, след този турнир подобри рекорда на Герд Мюлер за най-много попадения на световни първенства, като записа общо 15 такива (по-късно постижението е подобрено от Мирослав Клозе). На 18 януари 2007 година е обявен трансферът му в Милан за 8,05 милиона евро. Той благодари на всички в Реал с изключение на Фабио Капело: "Бих искал да благодаря на феновете, които ме подкрепяха през цялото време, както и на всички съотборници и треньори, които съм имал, но с изключение на един - Капело". Италианецът губи доверието си в него поради съмнения за теглото му.

Роналдо се превръща в едва втория играч освен Златан Ибрахимович, който играе и за Милан, и за Интер в дербито между двата тима. Нещо повече, бразилецът е реализирал и за 2-та тима в това дерби. На 13 февруари 2008 година Роналдо получава 3-та контузия в коляното при равенството 1:1 с Ливорно. "Сърцето ми спря да бие, защото сякаш гледах повторение на контузията му, която той получи като играеше за Интер срещу Лацио през 2000 година. Реакцията му бе същата", заявява тогавашният му съотборник Кларънс Зеедорф.

След тази контузия от Милан не вярват в неговото завръщане и след само 20 мача и 9 гола за "росонерите", той се разделя с тях. Тогава отново всички го отписват и не вярват в завръщането му. В това число влиза и бразилската легенда Пеле, който предрича края на Роналдо. По време на възстановяването си той тренира с Фламенго, като от клуба му отварят вратите да се присъедини към тях, когато се възстанови. Изненадващо или не обаче, на 9 декември 2009 година се присъединява към големия враг - Коринтианс. Медиите в Бразилия гръмват, тъй като той винаги се е обявявал като фен на Фламенго.

След 55 мача и 35 гола, както и спечелена Купа на Бразилия (+ нова порция леки травми), той обявява, че ще удължи договора си до 2011 година, когато смята да се пенсионира. Февруари 2011 година, след като Коринтианс отпада от Копа Либертадорес от колумбийския Депортес Толима, Роналдо обявява края на кариерата си. В емоционално интервю на 14 февруари той посочва болката и хипотиреоидизмът като причини за решението му. Второто е патологично състояние, което забавя метаболизма и се явява като причина за покачването на теглото.

"Много е трудно да се откажа от нещо, което ме прави толкова щастлив. Душевно - исках да продължа, но трябва да потвърдя, че загубих от моето тяло. Главата иска да продължи, но тялото не може да поеме повече. Мисля за дадено действие, но не мога да го изпълня по начина, по който желая. Време е да си вървя" - са трогателните думи на Феномена Роналдо, с които приключва с футбола след 18-годишна кариера